Р Е Ш Е Н И Е № 386 София, 15 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 септември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1036 / 2012 година Производството е образувано по искане на осъденият М. Р. М. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 1870-А от 07. 07. 2011 год., постановена по НОХД № 4411 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в съдебната фаза на процеса. Претендира се отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Осъденият М. и защитата му поддържат искането за възобновяване, като го допълват и с претенция за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1870-А от 07. 07. 2011 год. постановена по НОХД № 4411 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас, осъденият М. е бил признат за виновен в извършване на две престъпления - по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3-5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, и по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което отново при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложил на осъдения най-тежкото от определените му наказания, а именно - лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Присъдата не е била обжалвана, респективно протестирана и е влязла в сила на 22. 07. 2011 година. В искането осъдения М. сочи, че е узнал за постановения съдебен акт, когато е бил задържан за изтърпяване на наказанието наложено му по горепосочената присъда, за което обстоятелство, са налице данни по делото /л. 82,84/. Спазен е визираният в чл. 423, ал. 1 от НПК срок, поради което искането се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество обаче, същото е неоснователно. Това е така поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, искане на задочно осъден за възобновяване на наказателно производство поради негово неучастие се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретният случай от материалите по делото е видно, че осъденият М. е участвал в досъдебното производство по делото, като след привличането му като обвиняем /на 21. 07. 2010 год., л. 30-31/ с взета мярка за неотклонение „подписка”, е депозирал детайлни обяснения касателно механизма на извършване на престъпните деяния, изразявайки съжаление за случилото. /л. 32, 35-36/. След приключване на досъдебното производство, обвинителният акт е бил внесен в съда на 02. 11. 2010 год., като е било образувано НОХД № 4411 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас. С разпореждане от 03. 11. 2010 год., съдията-докладчик е разпоредил призоваване на М. с връчване на обвинителния акт и уведомлението по чл. 254, ал. 4 от НПК. Съдебните книжа са останали невръчени, тъй като осъдения не е бил открит на посочения от него адрес. Били са предприети съответните стъпки по установяването на М., мярката му за неотклонение е била изменена в „задържане под стража” и след като резултатите от провежданото общодържавно издирване не дали резултат, съдът с участието на упълномощен защитник на осъдения, е разгледал делото в негово отсъствие, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК и е постановил присъдата си. Изложеното дотук, формира извод за неоснователност на стореното искане, поради липса на законовите предпоставки за това. Осъденият М. се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство поради и което, процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, не е могла да бъде изпълнена. При разглеждането на НОХД № 4411 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас не е било допуснато процесуално нарушение, ограничило правата на осъдения М.. Последният е знаел за воденото срещу му наказателно преследване и в стремежа си към избягване от насочена срещу му наказателна репресия, не е упражнил правата си по чл. 55 от НПК, докато съдът от своя страна е спазил необходимите процесуални изисквания за провеждане на задочно производство, като същевременно както бе посочено и по-горе, не е допуснал процесуални нарушения, които да са накърнили правата на осъденото лице. Поради тези обстоятелства и липсата на предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК, искането на осъдения М. следва да бъде оставено без уважение. Следва да бъдат оставени без уважение и изложените в съдебно заседание доводи, за наличие на предпоставки за възобновяване на делото при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, с оглед релевираното оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Това е така защото, при определяне на наказанията наложени на осъдения, включая и стореното групиране по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът не е допуснал пренетедирано от осъдения М. нарушение. Били са съобразени релевантните за наказателната му отговорност смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. Наложените наказаня са индивидуализирани в рамките на минимума предвиден в закона, като по вид, размер и начин на изпълнение, не се явяват несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такива, извън всякакво съмнение, се явяват справедливи. Воден от гореизложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият М. Р. М. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 1870-А от 07. 07. 2011 год. постановена по НОХД № 4411 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: