Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 13.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав : Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Биляна Чочева 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1222 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения И. Т. К. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 358/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд. В искането за възобновяване осъденият твърди, че по наказателното дело са допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закони, а наказанието е явно несправедливо. Не са изложени съображения в подкрепа на доводите. В съдебно заседание осъденият И. Т. К. и неговият служебен защитник поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Адвокат В. Х. твърди, че одобреното споразумение противоречи на закона и морала. Наказанието счита за несправедливо, защото не съответства на тежестта на извършените престъпления и на целите по чл. 36 от НК. Настоява за възобновяване на делото и намаляване на наказанието към минималния размер, предвиден в закона. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за възобновяване за неоснователно, дори и след наведените в съдебно заседание доводи за явна несправедливост на наказанието. Действията на съда по одобряване на споразумението намира за правилни и законосъобразни, поради което доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила счита за несъстоятелен. Въховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, съображенията развити устно в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, намира следното: С определение № 17 от 19.07.2019 г. по н.о.х.д. № 358/ 2019 г. Хасковският окръжен съд е одобрил споразумение, по силата на което осъденият И. Т. К. е признат за виновен в това, че на 19.09.2018 г. в [населено място], Х. област, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 147 лв, от владението на П. М. М., на 12 години, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и „б“ от НК и чл. 54, ал. 1 от НК е наложено наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване. Със същото споразумение И. Т. К. бил признат за виновен и в това, че на 19.09.2018 г. в [населено място], Х. област, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - велосипед, марка „T. U.“, на стойност 55 лева, от владението на В. И. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“ и “б“ от НК и чл. 54, ал. 1 от НК е наложено наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най-тежкото наказание от десет години лишаване от свобода, за чието изпълнение бил определен първоначален строг режим. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на осъдения възложил разноските от досъдебното производство. Искането за възобновяване е подадено в законовия шестмесечен срок и от страна, която има право да сезира съда с това искане, поради което същото е процесуално допустимо. Съдебното определение на първоинстанционния съд не е проверявано по касационен ред. Разгледани по същество доводите по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, наведени от осъдения И. Т. К., не са проявени по делото. Искането за възобновяване на приключилото наказателно производство е неоснователно. Първоинстанционното съдебно производство е приключило с одобрено по законовия ред споразумение, сключено между представител на Хасковската окръжна прокуратура и защитника на осъдения – адвокат Т. К.. Под писменото споразумение е положен и подписът на осъдения К.. Клаузите по споразумението са разгледани в открито съдебно заседание на Хасковския окръжен съд на 19.07.2019 г., след приключване на въпросите – предмет на разглеждане в разпоредително заседание. Участващият по делото прокурор е обявил на съда, че е постигнал споразумение със защитника и с подсъдимия което, подписано от всички страни, представил по делото. Защитникът изразил становище, че така подписаното споразумение не противоречи на закона и на морала. Осъденият потвърдил, че лично и доброволно е подписал споразумението, запознат е със съдържанието му и с последиците от него, като е съгласен с тях; признава вината си и участието си в деянията, поради което се отказва от разглеждането на делото по общия ред. Окончателното съдържание на споразумението, без промени, било вписано в съдебния протокол и подписано от процесуалните страни. Съдът констатирал, че така подписаното споразумение не противоречи на закона и на морала, поради което го одобрил с последиците на влязла в сила присъда и с определение прекратил наказателното производство. Съдебният протокол е подписан от съдебния състав и съдебния секретар. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и на процесуалния закон. Правилна е съдебната преценка, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и на морала. Съображенията за този правен извод поначало се основават изцяло на събраните от досъдебното производство доказателства, които по убедителен начин следва да разкриват извършеното престъпление и неговия автор, за който се отнася одобреното споразумение. Част от събраните доказателства могат да разколебават обвинителната теза или да противоречат на останалите, но съвкупната преценка на всички доказателства трябва да е достатъчна за обосноваването на категоричен извод за разкритото престъпление и участието на подсъдимия (обвиняемия) в него. Споразумението е законосъобразно и когато решава всички въпроси от изброените в чл. 381, ал. 5 от НПК – съставлява ли престъпление виновно извършеното от подсъдимия (обвиняемия) деяние и коя е правната му квалификация, какъв е видът и размерът на наказанието, какъв е първоначалният режим за изпълнение, когато не се прилага условно осъждане, за приложението на чл. 67, чл. 64 от НК и разпореждане с веществените доказателства и разноските по делото. Съдът одобрява споразумението само, когато цялата доказателствена съвкупност не оставя съмнение за виновността на обвиняемия, дори и с присъствието на отделни и изолирани оправдателни доказателства. Споразумението ще противоречи на закона и когато е одобрено за престъпления от изброените в чл. 381, ал. 2 от НПК. В конкретния случай осъденият К. е извършител на две престъпления против собствеността, а предишните осъждания на дееца представят деянията за осъществени при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Правната квалификация на кражбата и на грабежа е законосъобразна и те могат да бъдат предмет на споразумение, защото не са предвидени сред изключенията по чл. 381, ал. 2 от НПК. Определените със споразумението наказания не нарушават материалния закон, защото са определени по вид и размер в границите, посочени в съответните състави на двете престъпления. Правилно е определено общото наказание по реда на чл. 23 от НК и първоначалният режим за неговото ефективно изпълнение. Окръжният съд прецизно е провел процедурата по одобряване на споразумението, сключено между защитника на осъдения К. и прокурора, като е спазил всички процесуални изисквания по глава двадесет и девета от НПК. Отнетите вещи са били възстановени в хода на разследването. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, каквото основание за възобновяване се претендира с искането на осъденото лице. Определените на осъдения К. наказания за всяко престъпление са били предмет на споразумение между неговия защитник и представителя на прокуратурата, а осъденият се е съгласил да понесе тежестта на наказателната отговорност, подписвайки споразумението и приемайки последиците от него. Съдът е преценил наказанията за справедливи на тежестта на извършеното престъпление, на личността на извършителя, на подбудите за неговото извършване, както и на всички разкрити по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отделните санкции са приети за справедливи и от осъдения К., който е съгласен с клаузите по одобреното споразумение, защото в противен случай не би бил съгласен и не би го подписал (неговият защитник – също). Съдът разполага с правомощието да предлага промени в отделни клаузи по вече сключеното споразумение, но предложенията му също подлежат на обсъждане и съгласие от страните по споразумението – затова в съдебния протокол се вписва окончателното споразумение, след като е постигнато пълно единодушие. В конкретния случай, съдът не е предлагал промени в споразумението. Наложените със споразумението наказания от шест години лишаване от свобода за кражба при опасен рецидив и от десет години лишаване от свобода при грабеж на вещи от 12-годишно момиче в дома му (чрез заплашване), също при условията на опасен рецидив, представят договорените размери за справедливи. Отделните наказания съответстват на високата тежест на осъществените от осъдения К. престъпления, както и на високата обществена опасност на дееца. Данните за личностово разстройство за осъдения – емоционално нестабилна личност, импулсивен тип (емоционална нестабилност и липса на контрол над влеченията), на които се позовава служебният защитник по делото, не налагат съществено отклонение от общите правила при определяне на наказанието, затова и постигнатите размери на отделните санкции се оказват справедливи и осъденият е бил съгласен с тях и с правните им последици. Престъпленията са извършени по време на изтърпяване на предишно наказание лишаване от свобода, след бягството на осъдения К. от затвора (незавърнал се от свиждане с близките извън пределите на затворническото общежитие, което свиждане той получил като награда), за което престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК е осъден с влязла в сила на 16.02.2019 г. присъда по н.о.х.д. № 3332/ 2018 г. на Старозагорския районен съд. Служебният защитник на осъдения К. възравяза срещу пропусната възможност за спогодба по наказания, определени по правилата на чл. 55 от НК. Законът дава такава възможност на прокурора и на защитника на обвиняемия по чл. 381, ал. 4 от НПК, но тя не е абсолютна и също подлежи на договаряне между страните. Предложението на защитника за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК може да бъде отхвърлено от прокурора и затова в споразумението се вписва договорения вид и размер на санкцията – такава, каквато е постигната при преговорите за постигане на споразумение. Представителят на обвинителната власт не може да бъде заставян да приеме санкция по чл. 55 от НК, когато не е съгласен с нея, защото защитава обществения интерес от извършеното деяние. Неуспялото предложение за прилагане на чл. 55 от НК или пропускът на защитникът да го поиска не представлява съществено нарушение на процесуалните правила (защото не накърнява процесуалните права на обвиняемия), нито показва споразуменото наказание за явно несправедливо. Липсват сериозни предпоставки от които да може да се прецени, че при възобновяване на приключилото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане, служебният защитник на осъдения К. да съумее да договори по-леки санкции от вече споразумените. По делото липсват основания за прилагане на претендираната разпоредба, извън случаите на чл. 381, ал. 4 от НПК, защото не се откриват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за несъразмерност между наказанието и тежестта на извършеното престъпление. Не са допуснати посочените от осъдения касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК за отмяна на съдебния акт. Приключилото наказателно производство не подлежи на възобновяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Т. К. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 358/2019 г., по описа на Хасковския окръжен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.