Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * договор за покупко-продажба * разваляне на договор по съдебен ред * саморъчно завещание * частен документ * писмени доказателства


1


Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

С., 03.06.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при участието на секретаря Б. Лазарова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело № 820/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Веска И. Немска чрез своя процесуален представител адвокат И. Ц. от АК П. е обжалвала решението на Ловешкия окръжен съд от 10.12.2008г по гр.д.№ 277/2008г, с което e отменено решението на Троянския районен съд от 17.04.2008г по гр.д.№ 861/2007г и е постановено ново решене.С него в отменената част въззивният съд се произнесъл като развалил до размер на 1/6 ид.част договорът,сключен между Х. И. Немски и И. Д. Немски за покупко- продажба на 1 / 2 ид.част от недвижим имот- УПИ І-1474 от кв.17 по плана на [населено място], целият от 412 кв.м.,заедно с построените върху него двуетажна полумасивна сграда, плевня и други стопански постройки срещу насрещното задължение за гледане и издръжка и оставил в сила решението в останалата му част-решение постановено по гр.д.№ 861/2007г на Троянския районен съд.С това решение районният съд развалил до 4/6 ид.части сключените договори между Х. И. Немски-починал на 25.02.2007г и ответниците по исковете му, неговите племенници Х. Д. Немски и И. Д. Немски,за продажба на два недвижими имоти,оформена с нот.актове с номера № 156/2000г и № 16/2001г срещу насрещното задължение за гледане и издръжка.

В отделен диспозитив съдът признал за неистинско саморъчното завещание,представено от Веска И. Немска носещо датата 03.01.2007г

Ловешкият окръжен съд оставил в сила и решението по гр.д.№ 429/2006г,като също в отделен диспозитив се е произнесъл по истинността на саморъчното завещание на Х. И. Немски-обявил го е за неистинско. Решенията по гр.д.№ 429/2006г и по гр.д.№ 861/2007г на Троянския районен съд са били разгледани общо поради съединяване на двете дела за общо разглеждане в едно производство-това по гр.д.№ 277/2008г /вместо към по-малкия номер да се прибави по-големия-т.е. към гр.д.№ 200/2008г да се прибави новото гр.д.№ 277/2008г,въззивният съд е процедирал обратно-към по-големия номер е прибавил по-малкия номер,но е постановил едно общо решение,което е предмет на касационно обжалване./

В изложението към касационната жалба за допустимост е посочено,че целият казус представлява решен материално правен въпрос в противоречие на съдебната практика,но произнасянето плюс петитум в частта за обявяване за неистинско представеното саморъчно завещание,е в нарушение на ГПК и на практиката на ВС и на ВКС-Р №3235/81г по гр.д.№ 2730/81г ВС 2 Г.О., Р № 1329 от 11.07.1995г по гр.д.№ 2372/94г ВС 5 Г.О., Р №1209/98г по гр.д.№ 3459/97г по гр.д.№ 3459/97г ВС 4Г.О. Р № 280/95г по гр.д.№ 94/95 ВС 5 Г.О.

Върховният касационен съд с определение №1144 от 19 август 2009г по настоящето гр.д.№ 820/2009т на основание чл.280 ал.1 т.2 / грешно е посочена точка 1,с оглед критериите приети в ТР № 1/2009г ОСГК/ е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 10.12.2008г по гр.д.№ 277/2008г в частта в която са оставени в сила решенията на Троянския районен съд от 26.05.2008г по гр.д.№ 429/2006г и от 17.04.2008г по гр.д.№ 861/2007г-т.е. в частта в която са признали и по двете решения,за неистинско саморъчното завещание от 03.01.2007г на Х. И. Немски в полза на Веска И. Немска.

В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на решението в тази част,тъй като съдилищата са се произнесли при условията на т.н.”плюс петитум”-не е имало и искане за обявяване саморъчното завещание за неистинско..

Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за касация на въззивното решение в частта в която е допуснато касационно обжалване,прие следното:

Производството е по двете съединени за общо разглеждане ,дела е било по чл.87 ал.3 ЗЗД-т.е. били са предявени искове за разваляне договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу насрещното задължение за гледане и издръжка: по гр.д.№ 429/2006г на Троянския районен съд-от Х. И. Немски срещу Х. Д. Немски и И. Д. Немски и по гр.д.№ 861/2007 от Веска И. Немска срещу И. Д. Немски и Й. Г. Немска-съпрузи.

И по двете дела Веска И. Немска-племенница на продавача Х. И. Немски , представила саморъчно завещание от 03.01.2007г,което е приложено на л 166 по гр.д.№ 429/2006г Троянски районен съд и представено в съдебното заседание от 14.02.2008г и

На л.39,прието като доказателство в откритото съдебно заседание от 14.02.2008г по гр.д.№ 861/2007г на Троянския районен съд на л.40.

В същите съдебни заседания ответниците оспорили автентичността на завещанието и по реда на чл.154 ГПК /отм/ съдът открил производство по оспорването.

След това в решението си се е произнесъл по истинността на представения частен документ и това произнасяне е допустимо защото чл.156 ал.2 ГПК /отм/ изрично го допуска.По своя характер този акт е определение.Целта на производството по чл.154 ГПК /отм/ е била във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представеното писмено доказателство и това е имало значение за определяне обсъждането или не на този документ при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Определението е от значение на доказването.Ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението.Отделният диспозитив в решението не представлява допуснато процесуално нарушение-произнасяне „плюс петитум” и основание да се приеме,че м тази част то е недопустимо.

Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, да не постановява "плюс петитум". Той е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по този начин, както е поискал ищеца. И това по настоящето дело е направено.

Цитираните решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд касаят други хипотези-хипотези при които се разрешават въпроси по съществото на спора.В случая става въпрос за едно определение,имащо значение за доказателствената сила на представения частен документ – саморъчното завещание.За това решението е допустимо и в тази част-правилно.Не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила.

Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд


Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Ловешкия окръжен съд от 10.12.2008г по гр.д.№ 277/208г в частта в която са оставени в сила решенията на Троянския районен съд от 26.05.2008 по гр.д.№ 429/2006г и от 17.04.2007г по гр.д.№ 861/2007г-в частта в която са признали,че саморъчното завещание на Х. И. Немски от 03.01.2007г за неистинско.

Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: