Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
Гр.София, 20.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, 2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ТОНЕВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1107/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
Постъпило е искане на Главния прокурор на РБ, в което се настоява да се възобнови Н.Ч.Д.26/16 г. по описа на ОС-Видин /ВдОС/, да се отмени постановеното определение № 31/05.02.16 г. и делото да се върне на ОП-Видин за изпълнение на указанията, дадени с протоколно определение от 13.11.15 г., постановено по Н.О.Х.Д.176/15 г. по описа на ВдОС, потвърдени от АС-София /САС/ с определение от 16.12.15 г.,постановено по Н.Ч.Д.1145/15 г. Релевирано е касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 вр.ал.3,т.1 НПК.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване с отразените в него доводи.
Обвиняемият С. Г., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него защитник. От последния е постъпило писмено възражение, в което се атакуват аргументите по искането за възобновяване и се настоява същото да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и възражението срещу него, като обмисли становището на държавния обвинител в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:
Преди да подходи към разглеждане на съществото на сезиращия процесуален документ, тази инстанция изпитва необходимост накратко да поясни движението на процесното наказателно производство.
Същото е образувано на 02.08.10 г. за извършено престъпление по чл.242 НК, за което е било повдигнато обвинение на лицето С. Г.. В хода на провеждане на досъдебното производство обвинението е трансформирано в такова по чл.278 В,ал.4 НК /отменен/, като по-късно през годините е добавено и обвинение по чл.316 НК. Трикратно делото е влизало с обвинителен акт за разглеждане в ОС-Видин и трикратно е постановявана осъдителна присъда срещу Г. за извършено от него престъпление по чл.278 В,ал.4 НК /отм./, като последният път тази по чл.316 НК е оправдателна. Трикратно постановените осъдителни присъди са били атакувани от Г. и неговия защитник пред въззивната инстанция-САС- и трикратно съдебните актове на ВдОС се били отменяни и делото е връщано на прокурор от ОП-Видин /ВдОП/ за отстраняване на нарушения, констатирани по внесените обвинителни инструменти. Последното решение в подобен смисъл е постановено по В.Н.О.Х.Д. 1150/14 г.по описа на САС и е от 09.03.15 г. Следва да се уточни, че по делото, по което е постановен този съдебен акт, е бил депозиран и въззивен протест по повод оправдаването на Г. за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.308 НК.
Въз основа на постъпила от обвиняемия молба-искане на основание чл.368 НПК, е образувано Н.О.Х.Д.82/15 г.по описа на ВдОС. Делото е разгледано в тази процедура и приспадайки всичкото време, през което то се е намирало в съдебна фаза, съдът еднолично при спазване правилата на чл.369,ал.1 НПК е отчел, че от привличане на Г. в качеството му на обвиняем, е изминал срок от 1 година, 6 месеца и 8 дни и с определение от 09.04.15 г. е дал тримесечен срок на съответната прокуратура да внесе делото за разглеждане с обвинителен акт или с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото от една страна, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда- от друга.
В предвидения от закона и даден от съда срок, на 02.07.15 г.е внесен обвинителен акт срещу Г. за извършено от него престъпление по чл.278 В, ал.4 НК /отм./ и по чл.316 вр.чл.308,ал.1 НК. Образувано е Н.О.ХД.176/15 г. С разпореждане, постановено от съдията-докладчик на 28.07.15 г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. След неколкократно пренасрочване производството е разгледано на 13.11.15 г. и с протоколно определение от тази дата, на основание чл.288,т.1 НПК съдебното производство е прекратено, делото е върнато на прокурора и е предоставен петнадесетдневен срок за атакуване на постановения съдебен акт пред САС. Изтъкнати са допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, сами по себе си описани в отменителните решения на въззивни съдебни състави, указанията по които са задължителни- и в частност, тези,дадени с решение №66/09.03.15 г., постановено по В.Н.О.Х.Д.1150/14 г.по описа на САС. Изрично е отбелязано,че указанията не са изпълнени.
Срещу третираното определение, на основание чл.288,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.342, ал.1 вр. чл.341,ал.2 НПК е постъпил частен протест от представител на ВдОП, въз основа на който е образувано В.Н.Ч.Д.1145/15 г.по описа на САС. С определение №359/ 16.12.15 г. съдебният акт на ВдОС е потвърден в една част, касаеща тежка неяснота на обвинителния акт- не са посочени обстоятелствата, свързвани от обвинението с чл.38,48 и 49 ЗБР, които от своя страна неясно как са подбрани предвид изключенията от забраните, визирани в чл.38 ЗБР; липса на текстова конкретизация кои разпоредби са нарушени от Наредба №8/03 г.; несъответствие в цифровото изражение на обвинението. В останалата част определението е отменено.
На 28.01.16 г.във ВдОС е постъпила молба-искане от защитника на обвиняемия, с което се настоява за продължаване на производството по реда на чл.368-369 НПК, с необходимост от разглеждане на предпоставките на чл.369,ал.4 НПК. С определение № 31/05.02.16 г. на ВдОС по образувано Н.Ч.Д.26/16 г. е прекратено наказателното производство по ДП №ЗМ-313/10 г.по описа на ОД-МВР-Видин,пр.пр.№851/10 г.по описа на ВдОП по отношение на обвиняемия С. Г.. Разяснено е, че предвид чл.369,ал.5 НПК този съдебен акт не подлежи на обжалване и/или протестиране. Основание за прекратяването, видно от обстоятелствената част на обсъжданото определение, е невнасяне на обвинителен акт от страна на водещата досъдебното производство прокуратура в предвидения в разпоредбата на чл.369,ал.3 НПК едномесечен срок. Същият е започнал да тече на 23.12.15 г. /когато делото е постъпило в ОП след произнасянето на САС/ и е изтекъл на 23.01.16 г. В този смисъл са намерени за присъстващи изискванията на чл.369,ал.4 НПК.
Точно последното посочено определение е предмет на искането за възобновяване, както разрешава нормата на чл.419,ал.2 НПК. Тъй като се претендира допускане на съществено процесуално нарушение и основанието за възобновяване е чл.422,ал.1,т.5 НПК, искането е депозирано от Главния прокурор на РБ, както указва текстът на чл.420,ал.1 НПК. Доколкото касае определение за прекратяване на наказателното производство, то може да се депозира не по-късно от шест месеца от влизане в сила на този акт, каквито са предписанията на чл.421,ал.1 НПК. Следователно, искането за възобновяване от 05.08.16 г. е депозирано в последния възможен ден от шестмесечния законов срок, тъй като неподлежащото на атакуване определение на ВдОС е постановено на 05.02.16 г. Всички изложени обстоятелства демонстрират неговата допустимост.
Погледнато по същество, искането за възобновяване е основателно, макар и не в цялост по отношение на изложените в него доводи и дължимите правни последици.
Основният акцент в сезиращия върховната съдебна инстанция по наказателни дела документ отстоява тезата, че след като делото е пребивавало в прокуратурата, изпратено в нея на основание чл.288,т.1 НПК в хода на производство по Глава 20 НПК, а не на основание чл.369,ал.3 НПК по реда на Глава 26 НПК, съдът не е имал основание да изиска делото и да прекрати изцяло наказателното производство по чл.369,ал.4 НПК. И това е така, тъй като липсва образувано производство по Глава 26 НПК. Като е реализирал подход, обратен на твърдения, за чието спазване държавното обвинение е категорично, последното е лишено от възможността да упражни правомощията си по Глава 18 НПК и е довело до ограничаване на процесуалните права на прокуратурата. Това е съществено нарушение на процедурните правила по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр. ал.1,т.2 НПК.
В писменото възражение, депозирано от защитника на обвиняемия, се излагат общи аргументи за мотивираност, правилност и законосъобразност на определението, чиято отмяна се иска след възобновяване на наказателното производство, и оставяне на искането без уважение.
За да може да даде адекватен отговор на възраженията, този съдебен състав трябва да обмисли правната природа на конкретните действия на съда, реализирани в съответните процедури. В този контекст изложението на ВКС, направено по-горе, касателно движението на делото, се явява решаващо за дължимата преценка.
И така, няма съмнение законоъсобразността на произнасянето на едноличния съд с постановеното на 09.04.15 г.определение по Н.О.Х.Д.82/15 г., и изпращането на делото на прокурора с даване на тримесечен срок за предприемане на определени негови действия. Няма съмнение, че прокуратурата упорито е отстоявала правото си да претендира предаване на Г. на съд и резултат от това е поредното внасяне на обвинителен акт в дадения тримесечен срок-на 02.07.15 г.
Оттук насетне съдията-докладчик като такъв или като едноличен съд е имал възможност да подходи по два начина /поне за нуждите на настоящото произнасяне/:
1/Ако прецени, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, той еднолично като съд в закрито заседание да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок-чл.369,ал.3 НПК. Това е продължение на процедурата по разглеждане на делото по реда на Глава 26 НПК.
2/ Ако не разкрие основания да се произнесе по посочения начин, като съдия-докладчик да изпълни задълженията си за проверка на обстоятелствата по чл.248,ал.2 НПК /при всички случаи с ограничения по т.3 на посочения текст, наложени от процедурата по Глава 26 НПК/ и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дължимите за това последици. Тогава се влиза в процедура по Глава 20 НПК.
В настоящия случай съдията-докладчик е реализирал втория вариант, насрочвайки разглеждане на делото по същество в открито съдебно заседание. При тази хипотеза, огледана самостойно, няма пречка в хода на провеждано съдебно следствие да се стигне до извод, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник. И това е така, най-малко предвид систематичното място на разпоредбата на чл.288 НПК.
Дългогодишната практика обаче е наложила изключение от това правило- когато съдията-докладчик не е изпълнил качествено задълженията си за контрол на обстоятелствата по чл.248,ал.2,т.3 НПК, съдът в открито съдебно заседание да прекрати съдебното производство и преди да е даден ход на съдебното следствие. Това е така, тъй като стремежът е за максимално изчистване на допуснатите процедурни недъзи преди постановяване на финалния съдебен акт. Именно този подход е упражнен в настоящия казус, видно от протокола от съдебно заседание на 13.11.15 г. по Н.О.Х.Д.176/15 г. И тъй като прекратяването е разпоредено на основание чл.288,т.1 НПК, е реализирана и процедура по Глава 22 НПК пред въззивния съд.
Такова движение на делото е дало повод на държавното обвинение да прецени, че процедурата по Глава 26 НПК е приключена и като е активирана такава по реда на Глава 20 НПК, производството продължава занапред да бъде разглеждано по общия ред. Тази позиция на прокуратурата не е била лишена от резон, тъй като първостепенният съд не е дал едномесечен срок за внасяне на делото в съда на основание чл.369,ал.3 НПК /най-малко от влизане в сила на съдебния акт/, видно от неговото протоколно определение. Вярно е, че този срок е законово установен, но заради различните процедури, в които настоящото производство е предавано за съдебно разглеждане, липсата на такъв срок е породила неяснота за обвинителната институция. Позицията на последната по-скоро е потвърдена, отколкото да е оборена и предвид казаното по повод депозирания частен протест пред САС в определение № 359/16.12.15 г. по В.Н.Ч.Д. 1145/15 г.: „Възражението за съществуване на основания за отвод на председателя на съдебния състав е непонятно, защото прегледът на материалите по делото не показва от страна на първостепенния съд да са били упражнени правомощия по чл.369 НПК.” Ето защо не може да се отрече, че прокуратурата е изпаднала в пълна процесуална изненада, когато е било прекратено наказателното производство с определение по Н.Ч.Д.26/16 г. поради неизпълнение на задължение в срок, който тя не е била известена, че следва да съблюдава.
Всички изложени обстоятелства установяват несъмнено смесване между процедури по Глава 26 и Глава 20 НПК от страна на първоинстанционния съд, довели до претендираните от държавното обвинение неблагополучия. От друга страна, обяснимо е нежеланието на обвиняемия и неговата защита да не отправят доводи за обсъжданата по-горе неяснота, предвид финално благоприятно развитие на производството по отношение на тях самите.
Върховната съдебна инстанция по наказателни дела е длъжна в този случай да осмисли както спънките, създадени пред държавното обвинение,резултат от съдебните действия, така и последователното поведение на обвиняемия и неговия защитник с оглед финализиране на процедура по чл.368-369 НПК. Затова е нужно да се охарактеризира същността най-напред на протоколното определение, постановено на 13.11.15 г.по Н.О.Х.Д.176/15 г., с което съдебното производство е било прекратено на основание чл.288,т.1 НПК и делото е върнато на досъдебното производство. Същото, огледано в съдържателен план, установява, че съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си да направи преценка за годността на внесения обвинителен акт, най-малко за това дали са изпълнени задължителните указания по постановените от САС отменителни решения. Ако качествено бе осъществил тази своя дейност, то несъмнено би влязъл в ролята на едноличен съд по реда на чл.369,ал.3 НПК, би констатирал, че макар и обвинителният акт да е внесен в дадения вече тримесечен срок, на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им и внасяне на производството за разглеждане в съда в едномесечен срок. Тогава ясно би била реализирана процедура по Глава 26 НПК.
Казаното обаче,по мнение на ВКС, именно предвид съдържанието на съдебния акт, не променя ролята на прекратителното определение на съда в открито заседание на основание чл.288,т.1 НПК като такова, което отстранява нарушението,допуснато по-рано от съдията-докладчик. Ако се приеме,че е активирана веднъж завинаги процедура по Глава 20 НПК и не важат правилата по Глава 26 НПК, чийто сложен състав вече е започнал своето изпълнение, както се твърди в искането за възобновяване, означава не само да се толерира непрофесионалното изпълнение на служебни задължения от страна на държавен орган /съзнателно или не/, какъвто се явява съдията-докладчик в определени,визирани от НПК случаи, сред които попада процесният такъв. Видима е възможността да се допусне недобросъвестно прилагане на правилата по НПК чрез заобикаляне на сроковете по процедура по Глава 26 НПК и излизане извън нейните предели в полза на държавното обвинение. Това е във вреда на обвиняемото лице, което е инициирало задвижването на дадена по закон процедура, водеща до прекратяване на наказателното производство, общо казано поради неразумно дълъг срок на протичане на производството на досъдебна фаза.
Изложените опасности за осъществяване на ненадлежен процес са съзрими от този състав на ВКС и той няма да допусне извращаване на процедурите чрез игнориране на правната природа на същите и оглеждането им буквалистично в текстов и цифров, а не и в съдържателен план. Същевременно е очевидна позицията на касационната инстанция, че понастоящем, с изписаното развитие на делото държавното обвинение е лишено от възможност да схване продължаването на приложимостта на процедурата по Глава 26 НПК, по какъвто начин са нарушени неговите процесуални права- процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Още повече, както бе заявено, явно е желанието на ВдОП да предаде на съд обвиняемия и тя го следва неотклонно. В този смисъл се обмисля възражението по искането за възобновяване за ограничаване на правото на прокуратурата да упражни правомощията си по Глава 18 НПК. В този смисъл освен това, макар и да има известна състоятелност на аргументацията за необходимост от възобновяване, не може да бъде уважено искането в нейната цялост.
При тази специфика на развитието на конкретния процес, се дължи възобновяване на Н.Ч.Д.26/16 г.,отмяна на постановеното по него определение за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на същия съдия от ВнОС /невзел отношение по съществото на обвинението/ за продължаване на произнасянето по реда на глава 26 НПК и предоставяне на едномесечен срок на прокуратурата за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство процесуални нарушения.
Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.354, ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.26/16 г.по описа на ОС-Видин.
ОТМЕНЯВА определение №31/05.02.16 г., постановено от ОС-Видин по Н.Ч.Д.26/16 г.
ВРЪЩА делото на същия съд за изпълнение на указанията,дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
|