Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 30.01.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2081/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 25 от 09.03.2018 г. по в. гр. д. № 21/2018 г. Ямболският окръжен съд отменил решение № 731 от 23.11.2017 г. по гр. д. № 405/2017 г. на Ямболския районен съд в частта, с която е уважен ревандикационен иск и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен в частта за 3/4 ид. ч. от имота н. а. № ... от 27.12.2013 г., и вместо това отхвърлил предявения от М. Й. А. срещу К. Г. К. и И. Ж. К. иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищцата е собственик на 3/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор ................, със стар идентификатор УПИ ХІІ-.... от кв. 126 по плана на [населено място], и да бъдат осъдени ответниците да й предадат собствеността и владението върху 3/4 ид. ч. от имота; първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е уважен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на М. Й. А., че К. Г. К. и И. Ж. К. не са собственици на ПИ с идентификатор ............, със стар идентификатор УПИ ХІІ-1417 от кв. 126 по плана на [населено място], а производството по делото е прекратено в тази част. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата, която иска същото да бъде обезсилено като недопустимо, тъй като вследствие на допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила за разглеждане е приета нередовна искова молба относно основанието на претендираното право на собственост и на ищцата не е указано да отстрани тази нередовност. Ответниците по исковете - ответници по касация, не са взели становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд приел, че ищцата М. Й. А. е дъщеря на Й. Д. Г., починал през 1977 г., и П. Н. Ж., починала през 2009 г. и оставила за наследници освен ищцата, и син от предходен брак. В разписния лист към регулационния план от 1995 г. спорният по делото имот бил записан на Й. Д. Р., чиито имена според представена от ищцата декларация са идентични с името Й. Д. Г.. Имотът е записан и на името на ответника К. К., който по време на брака си с ответницата И. К. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност № 109/2013 г. Установено е, че през 1998 г. ищцата декларирала спорния имот в отдел „Местни данъци и такси” като придобит по наследство без документ за собственост, при неточно посочване на административния адрес. До 30.04.2010 г. заплащала дължимите данъци, а от 2011 г. й е начислена незаплатена сума в размер на 237.30 лева. През 2012 г., още преди да се снабди с документ за собственост, ответникът К. също декларирал имота и заплатил данък за пет години назад, а на 13.11.2014 г. подал нова декларация въз основа на констативния нотариален акт. От тогава заплаща данъци за имота и няма неплатени задължения. Въззивният съд приел, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен, тъй като липсват доказателства, установяващи правото на собственост на ищцата върху спорните 3/4 ид. ч. от имота. В исковата молба ищцата твърди, че е собственица на основание наследяване, но не представя нотариален акт или друг титул за собственост на своя наследодател, т. е. няма писмени доказателства относно придобивния способ на наследодателя. Декларирането на имота и заплащането на данъци са факти, ирелевантни за доказване на собствеността. Записването на имота в разписния лист също не е достатъчно да удостовери право на собственост. По делото са разпитани свидетели, но въззивният съд не е взел предвид показанията им по съображения, че те не са годно доказателство за установяване право на собственост върху недвижим имот. Приел, че с гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт в продължение на установен от закона срок като основание за придобиване на имота по давност, но предвид разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, към която препраща чл. 84 ЗС, съдът не може служебно да изследва дали е налице придобивно основание по чл. 79 ЗС, а никъде по делото няма позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза, респективно - в полза на нейния наследодател, придобивна давност. По тези съображения въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта, с която ищцата е призната за собственица на 3/4 ид. ч. от имота и ответниците са осъдени да й предадат владението на същите, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт, издаден на името на ответника К., е отменен за посочената част, и отхвърлил иска по чл. 108 ЗС. Въззивният съд приел предявения отрицателен установителен иск за недопустим. Посочил, че с отхвърлянето на ревандикационния иск са отречени фактическите обстоятелства за право на собственост на ищцата върху 3/4 ид. ч. от имота, придобити по наследство, с които тя обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Поради това за ищцата не съществува правен интерес от предявяването на такъв отделен иск по отношение на тези 3/4 ид. ч. По отношение на останалата 1/4 ид. ч. също липсва правен интерес от такъв иск, тъй като ищцата не твърди наличието на притежавани от нея права върху имота, които да са противопоставими на правата на ответниците; не твърди също, че отричането им със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на нейни самостоятелни субективни права. Следователно и по отношение на тази 1/4 ид. ч. за ищцата липсва легитимация да се намеси в чужда правна сфера, отричайки правата на ответниците. Въззивният съд приел още, че правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск не може да бъде обоснован и с наличието на съставен констативен нотариален акт в полза на ответниците, който да бъде отменен след уважаване на иска. Ищцата, в качеството й на лице, което претендира право на собственост, признато на друго лице с констативния нотариален акт, е предявила претенцията си по исков път с иска по чл. 108 ЗС. При уважаването на този иск и признаване на правата й по отношение на титуляра, посочен в нотариалния акт, последният се отменя на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. В случая обаче искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен, при което положение ищцата няма правен интерес да предявява друг самостоятелен установителен иск. По тези съображения първоинстанционното решение е обезсилено в тази част, а делото е прекратено. Касационното обжалване е допуснато с определение № 460/12.10.2018 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 51 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 4968/2015 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., по въпроса: допустимо ли е решение по иск за защита на правото на собственост, когато в исковата молба не е посочен конкретен придобивен способ. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./. В разглеждания случай ищцата е посочила в исковата молба, че след смъртта си наследодателят й - нейн баща, е оставил в наследство спорния по делото имот. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Наследяването не е предвидено в закон като самостоятелен способ за придобиване на вещни права. Ето защо при позоваване на наследственото правоприемство наследникът следва да посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на спора. Това ищцата не е сторила - нито в исковата молба, нито в хода на делото пред двете инстанции е посочила по какъв начин правото на собственост е било придобито от наследодателя й. Налице е нередовност на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Тази нередовност не е констатира от първоинстанционния съд, който не е взел отношение и по изрично направеното от ответниците възражение, че от твърденията в исковата молба не става ясно как ищцата или нейният наследодател се легитимира за собственик - не е представен нито нотариален акт, нито друг документ, удостоверяващ собствеността на ищцата /л. 46 и сл. от първоинстанционното дело/. По исковете за защита на правото на собственост позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от значение за изясняване на предмета на делото, както и за възможността ответниците да изложат своите насрещни твърдения и възражения. В този смисъл е съдебната практика, на която жалбоподателката - ищца, се позовава - решение № 51/27.04.2016 г. по гр. д. № 4968/2015 г. на ВКС, І-во г. о. Постановяването на първоинстанционно решение при ненадлежно упражнено право на иск води до недопустимост на съдебния акт и поставя въпроса за правомощията на въззивния съд, когато се констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. С т. 4 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което в тази част не е изгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г. /в сила от 01.03.2008 г./, както и с т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че в хипотеза като разглежданата въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, като приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт и при направено уточнение се произнася по съществото на спора; в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. По настоящото дело въззивният съд е посочил, че ищцата не е представила нотариален акт или друг титул за собственост на своя наследодател, нито се е позовала на изтекла в нейна полза, респективно в полза на наследодателя й, придобивна давност като оригинерно правно основание за придобиване на право на собственост върху спорния недвижим имот. При тази констатация съдът е следвало да процедира по начина, указан в посочените тълкувателни актове, но вместо това е приел, че предявеният осъдителен иск за защита на собствеността е недоказан, а отрицателният установителен иск е недопустим. Като не е дал указания за отстраняване нередовността на исковата молба, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено и налага въззивното решение да се отмени изцяло при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да даде указания за отстраняване на посочената нередовност на исковата молба и в зависимост от извършените от ищцата процесуални действия да разгледа спора по същество или да прекрати производството по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 25 от 09.03.2018 г. по в. гр. д. № 21/2018 г. на Ямболския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ямболския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: