Р    Е    Ш   Е  Н  И   Е                                                                № 225                                                                   гр.София,02.07. 2010 г.                                                                                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети март две  хиляди и десета година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:                                     ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                   ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 210 за 2009 г. приема следното:     Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Т., И. П. Т., С. П. Т., Т. И. Х. и С. И. М. срещу решение № 1* от 24.11.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 981 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 464 от 14.02.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Ж. Д. К. и С. Д. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. Виница, м.”Я”, представляващ имот пл. № 346 по плана на новообразуваните имоти в СО „А” при граници: имот пл. № 3* път, имот пл. № 3* имот пл. № 3* и имот пл. № 347. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторите твърдят, че ответниците като ползуватели на земеделския имот нямат правно основание да придобият разликата от 351 кв. над 600 кв.м. от процесния имот, тъй като тази разлика е повече от 250 кв.м. Съгласно пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, би следвало тези 351 кв.м. да се обособят като отделен имот, още повече че касаторите били собственици на излишъка над 600 кв.м. и на съседните два имота. На следващо място се сочи, че имотът е на по-малко от 2 км. от крайбрежната ивица и на 10 км. от гр. В., поради което ползувателите не са имали право да придобият този имот на основание пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. О. Ж. Д. К. и С. Д. К. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.   Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по дело с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 164 от 04.03.2009 г. по настоящото дело. Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване на решението /за точния смисъл на разпоредбите на пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28, ал.5 и ал.7 от ППЗСПЗЗ и пар.31, ал.5 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, които определят в кои случаи разликата над изкупената от ползувателите земеделска земя с площ от 600 кв.м. се възстановява на бившите собственици на земеделските земи и в кои случаи тази разлика се придава към имота на ползувателите/ е решен неправилно от въззивния съд. В обжалваното решение съдът е приел, че разликата от 351 кв.м. се придава към имота на ползувателите с площ от 600 кв.м., тъй като тази разлика не може да се обособи като самостоятелен парцел **** тъй като липсвал съседен имот на бившите собственици, към който тя да бъде включена. Съгласно пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разликата над 600-те кв.м., които са изкупени от ползувателите на земеделската земя по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, се възстановява на бившите собственици на тази земя при условия и ред, посочени в П. за приложение ва ЗСПЗЗ. А съгласно чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, когато тази разлика надвишава 250 кв.м., тя се обособява като самостоятелен имот или от нея и от части от съседни подлежащи на възстановяване на същите собственици имоти се обособява общ имот, правото на собственост върху който се възстановява на бившите собственици. С оглед на горното разрешаване на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че разликата от 351 кв.м., над предоставените за ползване 600 кв.м. от имот № 346 по ПНИ на СО „А”, не може да се обособи като самостоятелен имот и поради това не е възстановена на бившите собственици на този имот с решението на ПК- гр. В. от 15.06.1998 г., е неправилно. Поради това решението следва да бъде отменено. След отмяната му съгласно чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- назначаване на съдебно-техническа експертиза /каквато съдът е бил длъжен да допусне и като не е сторил това е допуснал съществено процесуално нарушение/ със задача да даде заключение дали разликата над 600-те кв.м. от имот № 346 по ПНИ на СО”А” може да се обособи като самостоятелен имот по правилата на чл.28, ал.5, 7, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ и дали свободните части /над 600 кв.м./ от съседните имоти № 345 и № 3* които също са възстановени на наследниците на И. Т. К. с решението на ПК-гр. Варна от 15.06.1998 г., могат да се обединят с процесната част от имот № 346 в един имот, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ.   Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 1* от 24.11.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 981 от 2007 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.