Р Е Ш Е Н И Е № 169 Гр.С., 29.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4593 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. срещу решение №.145/12.07.2017 по г.д.№.310/2017 на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение №.114/10.03.17 по г.д.№.601/16 на Окръжен съд Русе за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.2 З. за сумата над 10000лв. до 40000лв. Прокуратурата на Република България оспорва жалбата. С определение №292/26.04.18 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса за приложението на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за размера на дължимото обезщетение. С атакуваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателен за сумата 10000лв. /от претендирани 40000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 З. - ищецът /полицай на ГКПП Р./ е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.302 т.2 б.”а” НК вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2 ал.1 НК /подкуп/, като образуваното досъдебно производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК поради недоказаност на обвинението. В. инстанция е намерила, че незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания - притеснение, напрежение, неудобство, накърнени достойнство и професионален авторитет. По отношение на размера на дължимото обезщетение, като е съобразила тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото наказание, продължителността на наказателното производство /4г. и 8м./, вида на наложената мярка за неотклонение /парична гаранция/- която не е била пречка за осъществяване на контакти в обществото, характера и интензитета на стреса и притесненията, медийния отзвук, възстановяването на работа, липсата на трайни последици за здравословното състояние и на по-значителни неимуществени вреди от обичайните, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, е приела, че обезщетение от 10000лв. е достатъчно да ги репарира. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на вредите; същият се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им. При лица, заемали високо обществено положение или длъжности, свързани с управление на публични средства, следва да се съобразят и факти от обективно естество като вида заемана длъжност, вкл. съответните професионални и морални изисквания при нейното заемане, като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца; взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за злоупотреба с публични средства и служебно положение, степента на вредоностия ефект от обвинението върху социалната, професионалната, академичната обществената или друг вид реализация, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване /връзката между тези факти ще определи в конкретна степен злепоставящото въздействие на обвинението в извършването на престъплението по служба/ /реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО, реш. №.321/26.11.14 по г.д.№.2516/14, ІV ГО и др./. По основателността на касационната жалба: Между страните няма спор относно следните факти, а те се установяват и от доказателствата по делото: - на 20.01.2011 /по досъдебно производство №.26П/10 по описа на СО-СГП, пр.пр.4-4474/10 по описа на СГП/ ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302 т.2 б.”а” НК вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2, ал.1 НК - за това, че на 14.12.10 за времето от 17.30 до 17.35ч. на територията на ГКПП Д. мост като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай при Р. Р., Г. Р., при ГКПП Р., е поискал дар, който не му се следва, парична сума, за да не извърши действия по служба-проверка на превозното средство, товара и съпътстващите го документи на товарeн автомобил от международен транспорт, за да премине границата през ГКПП на българска територия; на същата дата му е извършен обиск и е взета мярка за процесуална принуда „задържане за срок до 72ч.”, променена на 22.01.11 в „парична гаранция 3000лв.”; на 16.04.13 е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302 т.1 б.”а” вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2 и ал.2 НК; - с постановление от 10.09.15 наказателното производство е било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НК поради недоказаност на обвинението; ищецът е оспорил основанието за прекратяване /сочейки като правилното чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 НПК/; с определение №.470/ 22.10.15 по ч.н.д.№.534/15 на ОС Русе постановлението е потвърдено; с окончателно опр.№.13/16.02.16 по в.ч.н.д.№.37/16 на Великотърновски апелативен съд определението на ОС Русе е потвърдено; - на 7.03.11 разрешението на П.П. за достъп до класифицирана информация е било отнето; със Заповед №.1181/7/25.03.11 му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ заради деянието, за което е обвинен /тъй като съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.227 ал.1 т.7 ЗМВР/ - впоследствие отменено с реш.№.36/ 21.11.11 по а.д.№.С-18/11 на АС София град, потвърдено с реш.№.131/ 21.12.12 по а.д.№.С-2/12 на ВАС; - задържането на четиринадесетте граничари във връзка с горното дело е било отразено във вестници „Труд”, „Бряг”, „Утро” от 22-23.01.11г.; в публикациите същите са посочени с инициалите и възрастта им. След привличането му като обвиняем, задържането и уволнението, ищецът изпаднал в много тежко финансово и психическо състояние. Наложило се да се премести със семейството си /имал малко дете/ при родителите му /от [населено място] в [населено място]/, за да могат те да им помагат предвид оставането му без работа една година. Търсел такава непрекъснато, вкл. по специалността си, но не можел да намери - защото обвинението имало отражение и хората знаели за случилото се, а и нямал достъп до класифицирана информация. Впоследствие /м.03.2012/ го наели на намален работен ден /в Областната управа, отдел „Бедствия и аварии“/, но и тогава средствата не стигали за семейстовто му, имал кредит с месечна вноска 400лв. и непрекъснато се налагало баща му да му помага финансово. Чувствал се нещастен, несигурен за бъдещето на семейството си. Атмосферата в дома му се променила - нещо се пречупило, приятелите им престанали да им ходят на гости, изчезнало веселието, чувствало се напрежение от несигурността. Променило се и психичното състояние на ищеца – чувствал се обиден, потиснат, затворил се в себе си, не искал да контактува дори с родители си така често, както преди, избягвал да говори за делото, дори и в момента не бил същия, както преди уволнението. Повечето му колеги и близки приятели се отдръпнали /св.Г.Г., св.Н.П./. П.П. възприел инцидента, свързан с воденото срещу него наказателно производство и задържането му, като събитие, фундаментално противоположно на ценностната му система, на разбирането му за място в обществото, като инструмент за целенасоченото му унижение. Важна роля в случая имал и факта, че настъпилите събития представляват пречка за по-нататъшното му кариерно развитие - което е шок за него, предвид ясно изградените му лидерски нагласи. Емоционалната му устойчивост му помага да се справи с голяма част от последиците и усложненията, настъпили след процесните събития, но тя има своя цена - въпреки привидната увереност, са задвижени защитни механизми-интровертност, изолационизъм, недоверчивост, съмнения в собствените способности. В този смисъл качеството на живот на ищеца след инцидента претърпяло негативни изменения, изразяващи се в лични затруднения и такива във взаимоотношенията със семейния партньор, при общуване в приятелски кръг, по отношение на самооценка и себевъзприятие. Макар към настоящия момент да не се наблюдава отклонение от нормата в психичното състояние; последното се дължи до голяма степен на личностовите особености, позволяващи отреагиране на силен стрес без трайни последствия /СМЕ/. При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 З. за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение. Настоящият състав намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели и медицинската експертиза, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца – чувствал се обиден, подтиснат, обезкуражен, затворил се в себе си. Променил се и начина му на живот- странял от хората, не му се говорило, голяма част от познатите и приятелите му се отдръпнали, наложило се да напусне дома си в града и да заживее на село при родителите си, за да получи помощ за семейството си от родителите му. У. били честта и достойнството му, чувствал се незаслужено злепоставен – възприел инцидента като събитие, фундаментално противоположно на ценностната му система, на разбирането му за място в обществото, още повече, че обвинението било във връзка със заеманата от него длъжност, изпълняваната работа и упражняваната професия, към която обществените изисквания са завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии, в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация /реш.№.344/24.11.14 по г.д.№.2378/ 14, ІV ГО/. При определяне на дължимото обезщетение и в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата на личността /близо пет години и 1 месец – което не съставлява разумен срок предвид фазата, на която е било прекратено производството (досъдебна)/, вкл. наложената мярка за неотклонение /първоначално задържане под стража за 72ч., последвано от определяне на гаранция/, тежестта на длъжностното престъпление, ангажиращо сериозна наказателна отговорност с наказание лишаване от свобода и от права – заплахата за която също увеличава причиненото състоянието на страх от осъждане за нещо, което не е извършено, медийната разгласа /която е позволила на близки и познати (напр.св.Г.) да разпознаят ищеца, вкл. предвид изписването на инициалите и възрастта на задържаните гранични полицаи/. Настоящата инстанция съобразява и незаслуженото злепоставяне и препятстване нормалното кариерно израстване на ищеца, невъзможността в активна трудоспособна възраст да се упражнява труд, в това число по специалността и на изпълняваната години наред позиция - вкл. предвид накърнената репутация с оглед качеството на обвиняем и отнетия допуск до класифицирана информация - които ищецът е възприел като шок с оглед ясно изградените му лидерски нагласи. Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение. Настоящият състав намира, че с оглед критериите на чл.4 З., чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 25000лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството /16.02.16/ до окончателното изплащане. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за отмяна на атакуваното решение. Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10000лв. до 25000лв. е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 16.02.16г. до окончателното изплащане; в останалата обжалвана част решението трябва да се потвърди. На основание чл.78 ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят 1056,75лв. разноски – съставляващи разлика над присъдените до настоящия момент размер /612лв./ до пълния дължим такъв /1668,75лв./ за всички инстанции. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар за защита пред ВКС /600лв./, тъй като същият не надвишава минималия, установен в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.145/12.07.2017 по г.д.№.310/2017 на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е потвърдено решение №.114/10.03.17 по г.д.№.601/16 на Окръжен съд Русе за отхвърляне на предявения от П. Н. П. иск с правно основание чл.2 З. за сумата над 10000лв. до 25000лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на П. Н. П., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2 ал.1 т.3 З. още 15000лв. /петнадесет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 10000лв. до сумата 25000лв., ведно със законната лихва считано от 16.02.16г. до окончателното изплащане, както и 1056,75лв./хиляда петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК. ПОТВЪРЖДАВА решение №.145/12.07.2017 по г.д.№.310/2017 на Апелативен съд Велико Т. в останалата обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: