5 Р Е Ш Е Н И Е №225 София.05.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 3636/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], касационна жалба срещу решение № 292 от 29.07.2015 г. по т.д. № 732/2014 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 289 от 21.04.2012 т. по т.д. № 254/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за заплащане на следните суми: 1. за сумата 443 843.27 лв. – дължима част от цената по чл.2, ал.1, б.в от сключен договор за продажба на дружествени дялове на ищеца от [фирма], съставляващи месечни вноски за периода от м.10. – м.12.2008 г. и м.01. и м.02.2009 г. ; 2. за сумата 12 413.02 лв. – неустойка за забава върху вноските по т.1, ведно със законната лихва от предявяване на иска; 3. за разликата над 16 467.19 лв. до 126 081.12 лв. – увеличение на цената на дяловете по чл.2, ал.2 от договора; 4. за заплащане на неустойка за забава в размер на 8% годишно върху неизплатените вноски от цената и върху увеличената цена на дяловете, считано от завеждане на иска до окончателното плащане. С определение № 625 от 21.07.2016 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване за извършване на проверка за допустимост на въззивното решение. Дружеството касатор поддържа заявените в жалбата доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по незаявени от ответника възражения, в т.ч. и възражения за прихващане. Подробно са мотивирани и евентуално поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация – Международен панаир П.” АД, ЕИК[ЕИК], е заявил становище за неоснователност на жалбата по съображения в отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в изпратена по пощата писмена защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Въззивното решение, предмет на обжалване с настоящата касационна жалба, е постановено на основание чл.294 ГПК, след отмяна на първоначалния съдебен акт на АС – Пловдив, с решение № 56 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2705/2013 г. на ВКС, І т.о. В отменителното касационно решение, с оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.50, ал.3, изр.2 от ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването, са дадени задължителни за новия въззивен състав указания за извършване на съответните процесуални действия, съобразени с депозирането на отговора на исковата молба и приложенията към него извън преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК. Указанията на ВКС във връзка с предявения извън срока по чл.367, ал.4 ГПК насрещен иск, са извън обхвата на касационно обжалване, тъй като въззивното решение в частта, с която след обезсилване на първоинстанционното решение по насрещния иск е прекратено производството по него и е постановено отделяне на насрещната искова молба в самостоятелно производство пред Окръжен съд – Пловдив, не е обжалвано. За да постанови атакуваното решение за потвърждаване на изводите на първата инстанция за отхвърляне на исковите претенции в посочените части и независимо от задължителните за него указания, дадени в отменителното касационно решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – П. е приел, че липсата на отговор на исковата молба, подаден в рамките на предвидения преклузивен срок, не препятства произнасянето по материални възражения на ответника за недължимост на претендираната от ищеца цена на продадени дружествени дялове по процесния договор. Счетено е, че ищецът е въвел като предмет на делото и възраженията на ответника и те са включени в предмета на делото. От друга страна, въззивният съдебен състав е зачел и допълнителния отговор по чл.373, ал.2 ГПК и представените извън срока за първоначалния отговор писмени доказателства. След преценка на доказателствения материал по спора и съобразявайки предвидено в договора и в тристранно споразумение от 03.10.2008 г. прихващане /което е счел за настъпило/, водещо до намаляване на общото задължение на купувача за цената на придобити дружествени дялове, въззивният съд е извел извод за неоснователност на иска за сумата от 443 843.27 лв. – претендирана цена по чл.2, ал.1, б.в от договора, съответно за неоснователност на акцесорните искови претенции по чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Зачитайки направено изявление за прихващане от 24.10.2008 г. и данните за събрани вземания, водещи да увеличаване на цената по чл.2, ал.2 от договора, решаващият съд е направил извод за неоснователност на претендираното от ищеца увеличение на цената на дяловете за разликата над 16 467.19 лв. до пълния предявен размер от 126 081.12 лв. Решението е процесуално недопустимо, предвид следното: Част от хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, включително и за касационното производство, са последователно прилагани и съответно доразвити във формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, попадаща в обхвата на задължителната практика за долустоящите спрямо ВКС съдилища /т.2 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС/ - решение по т.д. № 850/2012 г., І т.о., решение по т.д. № 748/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2830/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 2806/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази практика, съдебният акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При повторното разглеждане на делото въззивният съд не е зачел посочената практика и се е произнесъл извън очертания предмет на делото по претендираното от ищеца спорно материално право. Освен индивидуализиращите белези на това право, сочени чрез основанието и петитума на иска, при очертаване на предмета на делото решаващият състав е съобразил ненадлежно въведени в процеса възражения на ответника, вкл. и материалноправно изявление за прихващане, въз основа на представено извън срока по мл.367, ал.1 ГПК тристранно споразумение от 03.10.2008 г. Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба становище на ищеца по извънсъдебното оспорване на исковата претенция и обективираните в писма от 24.10.2008 г. и от 20.11.2008 г. /приложени към исковата молба/ извънсъдебни възражения на ответника за недължимост на остатъка от цената по процесния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, не би могло да се възприеме като въвеждане в процеса, и то от страна на ищеца, на правоотричащите възражения на ответника. Неправилни са изводите на съда, че предвид структурата на исковата молба, ищецът сам е включил възраженията на ответника в предмета на делото, а липсата на подаден в предвидения в ГПК срок за отговор на исковата молба, не означава, че материалните възражения на ответника против предявените осъдителни претенции са ненаправени. В тази насока новият въззивен състав не е изпълнил и задължителните указания в отменителното решение на ВКС, които са в смисъл, че при новото разглеждане на делото следва да се извършат съответните процесуални действия, съобразени с депозирането на отговора на исковата молба и приложенията към него извън преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК. Въззивният съд недопустимо е взел предвид и отговора на допълнителната искова молба и позоваването от страна на ответника на представени извън срока по чл.367, ал.1 ГПК писмени доказателства. При неподаден в срок отговор на исковата молба, което е констатирано при първоначалното касационно обжалване в решението по т.д. № 2705/2013 г., І т.о., е недопустимо да се съобразяват и извършените в нарушение на чл.372 и чл.373 ГПК процесуални действия на първоинстанционния съд, както и процесуалните действия на страните, вкл. и доказателствените искания, обективирани в допълнителния отговор. Предвидената в ГПК двойна размяна на книжа в производство по търговски спор се реализира реално само при подаден в преклузивния двуседмичен срок по чл.367, ал.1 ГПК отговор на исковата молба / арг. от чл.372, ал.1 ГПК/, което не е отчетено от АС – Пловдив. Предвид горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК, препращаща към приложимата в случая разпоредба на чл.270, ал.3 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – П. и произнасяне по предмета на делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 292 от 29.07.2015 г. по т.д. № 732/2014 г. на Апелативен съд – П. в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 289 от 21.04.2012 т. по т.д. № 254/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] искови претенции. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: