Р Е Ш Е Н И Е № 259 С.. 1.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март. през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 646 по описа за 2009 год.. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на „С. [населено място], чрез пълномощника му адв. А. Д. от АК-С. и на Министерство на отбраната, [населено място], чрез пълномощника му юриск. С. Ч.. против въззивно решение № 204 от 30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1010/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в. с което е отменено решение от 26.02.2008 г. по гр.д. № 1898/2006 г. на Софийски градски съд, I г.о. в частта, с която е отхвърлен иск на [фирма] против Министерство на отбраната но чл. 59 ЗЗД. за сумата от 10 100 лв. и вместо него е постановено друго от въззивния съд. с което Министерство на отбраната е осъдено да заплати на С."АД. на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 10 100 лв.. представляваща част от обезщетение за лишаване от ползване на следните апартаменти в [населено място] : в жилищен блок в кв. 136 в кв. .Л.", в бл. 4. апартаменти №№ 3. 8. 11 и 19; в жилищен блок № 41 в[жк]апартамент № 29. дължимо поради неизпълнение на влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 474/1997 г.. за периода от 30.04.2003 г. до 30.04.2006 г.. ведно със законната лихва от завеждане на иска 29.05.2006 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Със същото решение е отхвърлен иска по чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на следните апартаменти в [населено място] : апартамент 55. вх. Б. ет. 8. в блок 5 в кв. 318а ..Буката": апартамент № 20 в кв. .Л.", кв. 136. бл. 4: апартамент № 4 в кв. .Л.", кв. 136. бл. 3 и апартамент № 34 в жилищен блок № 41а в ж.к. ..О. купел 2". като е оставено в сила нървоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД. за сумата 3 918.17 лв. К. С."АД [населено място] поддържа че въззивното решение в отхвърлената му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли същото да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В съдебно заседание процесуалният представител адв. Д. поддържа касационната си жалба и оспорва жалбата на ответната страна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. К. Министерство на отбраната поддържа неправилност на въззивното решение в уважената част. поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли същото да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В съдебно заседание процесуалният представител юриск. Е. поддържа касационната жалба на МО и оспорва жалбата на С."АД [населено място]. С определение № 620 от 16.06.2009 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно : наличие на предпоставките на чл. 79 ЗЗД за присъждане обезщетение за вреди, поради неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в непредаванс от страна на МО на ищцовото дружество на описаните в исковата молба апартаменти: за субективните предели на силата на пресъдено нещо по отношение на жалбоподателя-ищец на постановените решения, с които е признато срещу последния, че не е собственик на четири апартамента, както и на влязлото в сила решение на СГС по гр.д. № 474/1997 г., с което МО е осъдено да предаде на ищеца 15 броя апартамента, съгласно договора между тях от 1991 г.: въпроса относно разпределяне на доказателствената тежест при установяване на предпоставките по чл. 79 ЗЗД. както и доказване на невиновно поведение от страна на МО. обосновано с висящи съдебни производства за процесиите апартаменти, въпроси решавани противоречиво от съдилищата - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280. ал. 1. т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290. ал. 2 ГПК. намира следното: За да постанови обжалваното решение, е което е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът на ,.С.*'ЛД против Министерство на отбраната/МО/ по чл. 59 ЗЗД. за сумата от 10 100 лв. и той е уважен в този размер, но на основание чл. 79 ЗЗД. представляващ част от обезщетение за лишаване от ползване на пет апартамента в [населено място], дължимо поради неизпълнение от страна на ответника на влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 474/1997 г., като този иск е отхвърлен за други четири апартамента, въззивният съд е приел, че предявената претенция от ищцовото дружество е за обезщетение за вреди, поради неизпълнение на договорно задължение и следва да се квалифицира по чл. 79 ЗЗД. Приел е също така от фактическа страна, че с влязло в сила решение от 03.05.2001 г. по гр.д. № 474/1997 г. на СГС. МО е осъдено да изпълни на „С. поетото по договор от 19.02.1991 г. задължение да му предаде описаните в договора 15 броя апартаменти в [населено място], като решението е влязло в сила на 19.06.2001 г. В изпълнение на това задължение ищцовото дружество е получило шест от апартаментите и твърди причиняване на вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва останалите девет апартамента, поради виновно неизпълнение на задължението на МО за предаването им. Съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен по отношение на пет от процесиите апартаменти, тъй като по отношение на тях ответното министерство е в неизпълнение на задължението си за ги предаде на ищцовото дружество и по този начин го е лишило от възможността да ги ползва. Що се отнася до останалите четири апартамента, съдът е приел, че по отношение на тях са налице влезли в сила решения по успешно проведени установителни искове за собственост, с които по отношение на ищцовото дружество е признато за установено, че трети лица са собственици на тези апартаменти и тъй като решенията са постановени след като решението по гр.д. № 474/1997 г. на СГС е влязло в сила, то и правото на собственост на ищцовото дружество по отношение на тях е отречено, поради което е отпаднало и облигационното задължение на ответника за предаване на тези имоти и искът за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването им се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В. решение е правилно. В обжалваното решение въззивният съд е дал правилно разрешение на постановите от страните материалноправни и процесуалноправни въпроси, което съответства и на трайно установената съдебна практика по тях. Правилен е изводът му. че в случая спорното материално право с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства следва да се квалифицира по чл. 79 ЗЗД -претенция за обезщетение за вреди поради неизпълнение на договорно задължение. Безспорно е установено по делото, че с влязло в сила съдебно решение ответникът МО е бил осъден да предаде на ищеца [фирма] 15 броя апартаменти в [населено място] по силата на поетото по договор от 19.02.1991 г. задължение, като решението е влязло в сила на 19.06.2001 г. В изпълнение на това задължение ищцовото дружество е получило шест от апартаментите и твърди причиняване на вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва останалите девет апартамента, поради виновно неизпълнение на задължението на МО за предаването им. Правилен е изводът на съда, че по силата на влезли в сила съдебни решения по успешно проведени установителни искове за собственост, с които по отношение на ищцовото дружество е признато за установено, че трети лица са собственици на четири от тези апартаменти и тъй като решенията са постановени след като решението по гр.д. № 474/1997 г. на СГС е влязло в сила, то и правото на собственост на ищцовото дружество по отношение на тях е отречено, тъй като то е обвързано от силата на прссъдено нещо по тези установителни искове за собственост, поради което е отпаднало и облигационното задължение на ответника за предаване на тези имоти и искът за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползването им се явява неоснователен. Това е така, тъй като предпоставка за приложение на чл. 224, ал. 1 ГПК/отм./ е наличието на тъждество на спора, предявен за разрешаване от съда и този. разрешен с влязло в сила решение. Тъждеството се проверява въз основа на индивидуализиращите белези на спора на страни, основание и искане. Такова тъждество не е налице между решението по гр.д. № 474/1997 г. на СГС и решенията по установителните искове за собственост на СРС. тъй като липсва идентичност на страните по делата, основанието и заявеното искане. Т.е. силата на пресъдено нещо на решението на СГС по гр.д. № 474/1997 г. не се разпростира върху третите на този спор лица и в тази връзка с успешно проведените установителни искове за собственост от тях срещу ищцовото дружество по отношение на процесиите четири апартамента - №№ 20, 55, 4 и 34, които съдебни решения са постановени след като решението по гр.д. № 474/1997 г. на СГС е влязло в сила. то и правото на ищеца по отношение на тези имоти са отречени, тъй като в тези производства той е участвал като страна и е обвързан от силата на пресъдено нещо. а правото си той е следвало да защити по съответния процесуален ред в производствата по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./. Оттук е правилен и изводът на въззивния съд. че след като правото на собственост на ищцовото дружество по отношение на тези четири апартамента е отречено, следва да се счита за отпаднало и облигационното задължение на ответника МО за предаване на тези имоти, респ. за заплащане на обезщетение на ищеца за лишаването му от право на ползването им. поради неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 79 ЗЗД. Не така стои въпросът по отношение на ап. 11. за който е постановено решение по чл. 19. ал. 3 ЗЗД. в което производство обаче ищцовото дружество не е участвало като страна и не е обвързано от силата на пресъдено нещо по този иск, поради което за този апартамент не може да се счита за отпаднало задължението за предаване на вещта, оттук и да се търси обезщетение за пропусната полза от неизпълнение на договорно задължение, още повече, че решението по чл. 19. ал. 3 ЗЗД има транслативно-вешен ефект относно собствеността, но няма отношение към фактическата власт върху вещта, в какъвто смисъл е поставеното ..предаване на имота" с решението на СГС по гр.д. № 474/1997 г. Правилен е изводът на въззивния съд, че по отношение на пет от общо претендираните девет апартамента, ответникът МО е в неизпълнение на задължението си да ги предаде на ищцовото дружество и по този начин го е лишил от възможността да ги ползва като дължимото обезщетение за процесния период съдът правилно е изчислил при \словията на чл. 130 ГПК/отм./. на база на евентуалната наемна цена. която ищецът би получил при отдаване на имотите под наем, която многократно надхвърля частично предявения размер на вземането от 10 100 лв. и в този размер го е уважил. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба на ответното министерство, че в тази част въззивното решение почива на предположения. Съгласно разпоредбата на чл.130 ГПК/отм./. кога искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. В конкретния случай искът е установен в основанието си и съдът правилно е определил размера на дължимото обезщетение, което е съизмерил на база евентуалната наемна цена. която ищцовото дружество би получило при отдаване на процесиите имоти под наем. Съдът е изпълнил задължението си да определи справедливия размер на дължимото обезщетение при неизпълнение на договорно задължение като е действал в съответствие с духа на закона и го е приложил правилно. При така дадените разрешения на поставените правни въпроси от материално и процесуално естество. Върховният касационен съд. състав на Трето гражданско отделение намира за неоснователни касационните жалби. В. решение не е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводст вените правила, в частност при неправилно разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл. 127. ал. 1 ГПК/отм./ при установяване на предпоставките по чл. 79 ЗЗД. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни за спора доказателства по делото и правилно е приложил материалния закон. С оглед на изложеното. Върховният касационен съд. състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните в касационните жалби основания за касирането му по чл. 281.Т. З.. При този изход на делото, направените от страните разноски по делото за настоящата инстанция остават в тяхна тежест. По изложените съображения и на основание чл. 293. ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд. състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 204 от 30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1010/2008 г. на Софийски апелативен съд. Гражданска колегия. 4 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: