РЕШЕНИЕ N 177 София, 28.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 21 ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2283/2017 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. С. А. А. и С. П. А., представлявани от адв. Л. М. от САК, са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение от 12.08.2015 г. по гр. д. № 39402/2013 г. на СРС, потвърдено с решение от 31.03.2016 г. по гр. д. № 695/2016 г. на СГС, с което по предявен от Т. София иск по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК срещу касаторите, е признато за установено, че те дължат на ищеца при условията на разделност по 1/2 ид. ч. от сумата 1867.06 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.2010 г. до м. 04.2012 г., както и законната лихва върху тази сума считана от 27.03.2013 г. до окончателното й изплащане, също и сумата 397.04 лв. представляваща законната лихва за забава за периода от 31.01.2011 г. до 07.06.2013 г. Ответникът по молбата Т. София не e подал отговор в срока по чл. 306, ал.3 ГПК. Молбата за отмяна е намерена за допустима с определение № 153 от 13.07.2017 г. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: Молителите поддържат, че писменото доказателство талон № 0017236 от 09.10.2009 г. е новооткрито доказателство, което е от значение за изхода на спора и поради това основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Твърдят, а това се установява и от книжата по делото, че са поискали то да бъде приобщено към доказателствения материал по делото в проведеното съдебно заседание на 28.03.2016 г. пред въззивната инстанция, когато за първи път са могли да ангажират доказателства, тъй като не са пребивавали на „адреса им” по време на първоинстанционното производство. Съдът е отказал приемането на доказателството поради това, че е представено след изтичане на преклузивния срок по чл. 143, ал. 2 ГПК и поради непроявена активност на страната за водене на делото. Представеният частен писмен документ не съставлява новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като молителите са разполагали с него от датата на съставянето му. Той е съставен за да удостовери, че на 9.10.2009 г. молителите са предали два броя терм. вентили на служител на „Н. инженеринг”. Предмет на иска, уважен с решението, отмяна на което се иска, е стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.2010 г. до м. април 2012 г. и лихва за забава. Сведението, за което е съставен документът, е неотносимо към предмета на иска. Предаването на измервателните уреди не изключва възможността за поставяне на други и не удостоверява, че не е потребявана топлинна енергия след предаването им на дружеството, извършващо замервания. На следващо място съдът съобрази и това, че новооткрито е това доказателство, което е съществувало по време висящността на спора, но страната не е знаела за това, или не е могла да се снабди с него. Обстоятелството, че представен документ не е приет като доказателство, поради представянето му след изтичане на преклузивния срок за това, не придава на документа качеството на новооткрито доказателство. Молителите не установяват да са се снабдили с документа на дата, различна от тази, на която е съставен и подписан от тях. Те са били уведомени за предявения срещу тях иск на 15.12.2013 г., когато им е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея лично, което е удостоверено с подписа на молителя. Организирали са защитата си по водене на делото като са поискали назначаването на особен представител и такъв е бил допуснат и определен от съда. От това следва, че непредставянето своевременно на писменото доказателство е резултат на непроявена активност от тяхна страна за добре водене на процеса. По изложените мотиви не се установи да е налице поддържаното основание за отмяна, поради което молбата като неоснователна ще бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. А. и С. П. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.08.2015 г. по гр. д. № 39402/2013 г. на СРС, потвърдено с решение от 31.03.2016 г. по гр. д. № 695/2016 г. на СГС ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: