В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София,
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1069 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Национална агенция за приходите обжалва решение № 73 от 08.1.2020 г. по в.т.д. 4187/19 г., Апелативен съд – София, 9 състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на подадената от НАП молба вх. № 61749 от 13.05.2019 г., депозирана на 10.05.2019 г., с която е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност на „Рема трейд“ ЕООД в несъстоятелност, [населено място].
Излага съображения за основанията, на които е предявил искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, сочейки, че констатацията на съда относно липсата на доказателства за наличието на достатъчно имущество, сама по себе си е ирелевантна за основателността на молбата, доколкото не е свързана с наличието на другата предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, а именно предплащане на определената сума за разноски в определения от съда по несъстоятелност срок с определението с акта на съда, с който е оставена без уважение молбата за възобновяване на база наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските по несъстоятелност. Посочването на доказателства за наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските е самостоятелно основание за възобновяване на производството по несъстоятелност, каквото е и предплащането на разноски за възобновяване на производството по несъстоятелност, като и молбата за възобновяване на спряното производство. Нямало разпоредба, която да определя срока за предпалащане на разноски, както и да регламентира, че разноските следва да бъдат предплатени в 1 годишния срок за възобновяване на производството по несъстоятелност. Достатъчно условие била депозираната в срок молба. Освен това нормата на чл. 632, ал.2 от ТЗ препращала към чл. 629 б от ТЗ, според която съдът не само определял сумата, необходима за покриване на началните разноски, но и давал срок за изпълнение.
Ответникът длъжник „Рема трейд“ не е подал в срок отговор на касационната жалба.
„Дунарит“ АД сочи, че следва да се отмени решението по съображенията, изложени от НАП.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението си въззивният съд е потвърдил решение № 1045 от 07.06.2019 г. по т.д. 3082/17 г., СГС, с което е оставено без уважение искането на НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност на "Рема трейд" ЕООД, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Въззивният съд е приел, че молбата на НАП е подадена в едногодишния преклузивен срок, предвиден в чл. 632 от ТЗ. Но е приел, че не е доказано наличието на внесени разноски за провеждане на производството по несъстоятелност в размер на 19 000 лв, определени от първоинстанционния съд на основание чл. 629 б от ТЗ. Прието е, че съдът определя разноски, необходими за провеждане на несъстоятелността на основание чл. 629 б от ТЗ, като постановява определение, подлежащо на вписване в книгата по чл. 634 в от ТЗ, с което всички кредитори са известени за размера на разноските. Това определение продължавало да има своето действие и след постановяване на решението на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Нямало задължение на съда да даде нов срок за внасяне на разноските. Молителят можел да стори това и в процеса пред въззивния съд. Според въззивния съд, въззивникът не бил оспорил мотивите на съда за липса на имущество за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност, не бил представител доказателства за предвнасяне на такива до произнасяне на съда във въззивното производство.
Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: Установеният в, ал. 2 на чл. 632 от ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност, счита ли се спазен с подаване на молбата, съдържаща искането за възобновяване или в рамките на този срок трябва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б от ТЗ.
В цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, изразена в решение № 99 от 23.06.2011 г. по т.д. 59/11 г., 2 ТО, решение № 101 от 28.01.2013 г. по т.д. 149/12 г. 1 ТО, решение № 212 от 26.11.2012 г. по т.д. 512/12 г., 2 ТО, решение № 73 от 11.5.2012 г. по т.д. 1117/11 г. 1 ТО на ВКС, както и в служебно известната такава, решение № 87 от 24.06.2020 г. по н. д. № 1489/2019 г., 2 ТО, решение 203 от 05.02.2013 г. по т.д. 1068/11 г., ВКС, 2 ТО на ВКС е прието, че „предвиденият в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок, е относим към датата на подаване молбата за възобновяване на спряното по реда на ал. 1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ. Посочените две предпоставки подлежат на доказване в самото производство и преценката за наличието или за отсъствието им е въпрос, касаещ основателността на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Когато искането за възобновяване на производството по несъстоятелност е мотивирано с готовност за предплащане на началните разноски, за осъществяването на тази предпоставка е необходимо съдействие от съда, изразяващо се в определяне размера на сумата, която молителят следва да предплати и посочване на сметката, по която същата следва да бъде депозирана.“
С оглед на изложеното, въззивният съд е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила, предвидени за производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, така както са разяснени в посочената трайна практика на ВКС.
Съдът по несъстоятелността е бил сезиран с искане, в 1 годишния срок от постановяване на решение, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, като е сезиран от кредитор в производството по несъстоятелност – Национална агенция за приходите.
В срока от 1 година, кредиторът е заявил, че длъжникът има имущество, изразяващо се в притежавани от длъжника „Рема трейд“ ЕООД акции. А ако се приеме, че това имущество не е достатъчно за покриване на първоначалните разноски за несъстоятелността, то изразява готовност да внесе необходимите разноски, чийто размер следва да бъде определен от съда. В нарушение на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, първоинстанционният съд не е дал възможност на кредитора да представи доказателства за наличното имущество и при преценка, че това имущество не е в състояние да покрие разноските за провеждане на производството по несъстоятелност, да даде възможност на кредитора, както и на всички останали кредитори и длъжника да привнесат разноски. В нарушение на правилата за събиране на доказателства в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е постановил решение в закрито съдебно заседание.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от кредитора, като в нея са изложени оплаквания именно относно недадената възможност за привнасяне на разноски. Въззивният съд е бил длъжен да прецени дали соченото имущество е достатъчно да обезпечи началните разноски за производството по несъстоятелност. В случай, че прецени имуществото като недостатъчно е бил длъжен да даде възможност на основание чл. 629 б, ал. 1 от ТЗ на лицата по чл. 625 от ТЗ или на друг кредитор да привнесат сумите за обезпечаване на началните разноски на производството по несъстоятелност. Следва въззивният съд да съобрази началните разноски и с предвиденото правило на чл. 629б, ал. 2 от ТЗ, в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.
Целта на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност е не удовлетворение на един кредитор, а на всички кредитори. При инициирано възобновяване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, то е следвало да се даде възможност на всички кредитори, да привнесат разноски.
При отправено искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, е необходимо още веднъж съдът да прецени дали посоченият размер на начални разноски за провеждане на производство по несъстоятелност, определен преди постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ е достатъчен. Относно размера на разноските, съобразно правилото на чл. 629 б, ал. 2 от ТЗ, съдът дължи произнасяне дали е съобразен с нуждите на производството по несъстоятелност съобразно текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелност. Необходимо е съдът да даде срок на лицата по чл. 625 от ТЗ и на кредитора, в който да бъдат привнесени разноски, както и да посочи последиците от невнасяне на разноските в срок. Съответно определението на съда следва да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ, за да стане достояние на всички лица по чл. 625 от ТЗ и всички кредитори, които да преценят дали да упражнят правото си на привнасяне на разноски. Без изпълнение на посочените процесуални правила, не може да се приеме, че не са настъпили предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност. Инициираното производство за несъстоятелност с подаване на молба в 1 годишния срок от постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ изисква събиране на доказателства и анализ, както за твърдението за налично имущество, годно да обезпечи началните разноски по чл. 629 б от ТЗ, така и за даване на възможност на кредиторите да привнесат разноски, обезпечаващи начални разноски за провеждане на производство по несъстоятелност.
В случая въззивният съд е нарушил посочените процесуални норми, приемайки че размерът на началните разноски е изначално определен още преди постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, както и с липса на даване възможност за привнасяне на разноските в определен срок и обявяване на определението в книгата по чл. 634 в от ТЗ. Това неизпълнение на задълженията от въззивния съд е довело да нарушение на процесуалните правила, което е основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, за отмяна на обжалваното въззивно решение.
В случая, касационната инстанция не може да се произнесе, без настъпване на предпоставките на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, конкретно, без да се даде възможност на лицата по чл. 625 от ТЗ и други кредитори да привнесат разноски, обезпечаващи производството по несъстоятелност и вписване на определението за това в книгата по чл. 634 в от ТЗ. Поради това, ще следва да се върне делото на въззивния съд за изпълнение на посочените задължения.
Предвид вида на производството и резултата от обжалване, разноски в това производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 73 от 08.01.2020 г. по т.д. 4187/19 г., Апелативен съд – София, ТО, 9 състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: