О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 188

София, 03.05.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4651 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. Л. против решение № 260115 от 06.04.2021 г. по гр.д.№ 81/2021 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 260072 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 1114/2019 г. на РС – Свиленград. С последното е допуснал да се извърши съдебна делба на недвижим имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], одобрени на 13.12.2016 г., находящ се на ул. „Х. Б.+ № ...., с площ от 268 кв.м., по предходен план парцел ..... от кв. ...., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....със застроена площ от 93 кв. м. между съсобственици и при квоти, както следва: за В. Х. В. – 9/12 ид.ч., за Ц. И. Л., А. И. Л. и А. И. Л. – по 1/12 ид.ч. за всеки от тримата.
В касационната жалба се навежда оплакване за неправилност, поради това, че мотивите са декларативни, препращат към мотивите на първата инстанция и не съдържат последователно ясно и точно изложение на правните изводи и аргументи и не е даден отговор на нито един въпрос от въззивната жалба, липсва самостоятелен и аргументиран анализ на доказателствата, а направеният е едностранчив Неправилни били изводите, че касаторът не е придобил по давност целия процесен имот или част от него, че не е преобърнал владението от такова за другите във владение за себе си, че не е отблъснал владението на ищеца от 2008 г.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по група от въпроси, отнасящи се до задължението на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви по относимите доказателства и правно относими факти, от които произтича спорното право, да обсъди събраните доказателства и да изложи собствени мотиви относно това какво приема за доказано и от кои доказателства и защо приема други факти за неосъществени. Втората група въпроси се отнасят за владението върху съсобствен имот от съсобственик – когато фактическата власт е установена върху целия имот на основание, изключващо владението на останалите съсобственици, предполага ли се намерението на владеещият съсобственик за своене на целия имот, приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в този случай. Третата група въпроси се отнасят до признаците на владението – кога владението е явно и необходимо ли е „в случай като конкретния, допълнителна демонстрация на владението пред съсобствениците“. Четвъртата група въпроси се отнасят до търпимите действия – кога едно действие е търпимо и търпимо действие ли е приемането на гост в жилището на владелеца, допускането на гости от владелеца в завладяната част на съсобственика търпимо действие ли е. По всяка от тези групи въпроси се твърди противоречие със съдебната практика.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният от В. Х. В. иск за делба е установено следното: С н.а. № .... г. са признати за собственици на процесния имот Ц. А. Д. на основание давност и прекратена съпружеска имуществена общност на 1/2 ид.ч., и дъщерите й К. Г. Б. и А. Г. Д. на по 1/4 ид.ч. на основание давност и наследство. С н.а. № .....г. Ц. А. Д. продава на дъщеря си К. Г. своята 1/2 ид.ч. от имота, а тя заедно със съпруга си З. Б. даряват на ищеца В. Х. В. своите общо 3/4 ид.ч. А. /Нася/ Г. Д. е починала на 11.04.2015 г. и е наследена от ответниците Ц. И. Л., А. И. Л. и А. И. Л., поставена под ограничено запрещение, действаща със съгласието на попечителя си М. П. С.. В срок ответникът А. Л. се е позовал на придобивна давност за целия имот. Той се позовава на изпратена от ищеца до него показа, в която последния признава, че преди десет години се е принудил да напусне пребиваването и ползването на имота поради упражнения натиск от Л., упражняване на насилие. Във връзка с последното, Л. подписал пред полицията предупреждение по чл. 56 ЗМВР по жалба от 2009 г. В същата покана се твърди, че Л. не се грижи за имота, не го стопанисва, поради което имота е в много лошо състояние. В. В. е предложил да изкупи имота, тъй като Л. не желаел обратното.
Според показанията на свидетелите К. Б. и В. М., доведени от ищеца, ищецът В. идвал в имота и спял в една стая от него, за която входа е от улицата, той направил и баня с тоалетна до къщата, а първата свидетелка участвала в обзавеждането на стая от къщата и настоявала да се уредят наследствените отношения по повод имота – да го продатат, но А. не бил съгласен. И двамата свидетели установяват, че къщата е в много лошо състояние – покрива течал, къщата не се стопанисва добре от живеещият в нея А., който се грижи и за детето на сестра си – ответницата Ц., която е в Гърция. В. редовно посещавал къщата, последно през 2018 г. и там спял когато отиде в Свиленград, но се оплаквал от това, че А. е много шумен и това предизвиквало конфликти. Втория свидетел е нощувал в къщата, когато идвал в града с В. и без него, когато В. му давал ключ, общо седем-осем пъти, като последно бил през 2018 г. При тези посещения, свидетелят не е имал проблеми с достъпа до имота, А. не възразявал, а свидетеля преспивал в стаята на В., която той заключвал, но през 2019 г. не била заключена. Според показанията на св.Ч. и П., доведени от ответника не виждали други хора освен А. и момчето, за което се грижи, да влизат в къщата, А. бил добро момче, на всички помагал, а къщата била в много лошо състояние, капело от покрива. И двете свидетелки не знаят кой е направил банята в къщата и да е идвал някой друг да спи в нея.
Въззивната инстанция е приела, че от показанията на свидетелите не може да се направи извод, че ищецът се е дезинтересирал от имота си, че не го е посещавал, а още по-малко – извод, че ответникът Л. е отблъснал владението на ищеца и на останалите ответници. че е демонстрирал пред тях намерение да владее целия имот като свой и момента от който да е демонстрирал промяната на намерението – да упражнява фактическа власт върху целия имот като владелец за себе си в период от 10 години. Като недоказано е преценено и твърдението, че още майката на Л. - Нася е установила владение върху имота. Прието е, че и той не е могъл да придобие по давност имота, тъй като от смъртта на майка му през 2015 г., до предявяване на иска – 07.10.2019 г. не е изтекъл изискуемият се 10-годишен срок. Относно писмената покана, представена от ищеца, отправена от него до ответника, втора по ред, след поканата от 10.09.2018 г. съдът е приел, че тя не доказва от кога е установено владението и че е продължило десет години, тъй като ищецът е бил принуждаван да подава жалби, което опровергава твърдението на Л. за спокойно и необезпокоявано владение през този период от време. Съдът е приел, че не може да се приемат, че посещенията на ищеца В.. и на св. М.. след 2010 г. до 2018 г. са били посещения в чужд имот, че те са ходили там на гости. Напротив ищеца В. е демонстрирал явно и недвусмислено, че е собственик, притежавал е ключ от къщата и не е било необходимо разрешението на ответника, за да посети имота, а Л.. не се е противопоставял по никакъв начин на тези посещения. Тъй като имота е съсобствен и не е установено заявилият възражение за придобивна давност да е демонстрирал по отношение на останалите съсобственици намерение за своене на техните идеални части, съдът е приел, че имота е съсобствен и е потвърдил решението, с което е допусната съдебна делба, което е съобразено и със становището на другите ответници Ц. И. Л. и А. И. Л.
Изложеното относно мотивите на въззивната инстанция опровергава твърдението, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика отнасящи се до задължението на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви по относимите доказателства и правно релевантните факти, да обсъди събраните доказателства и да изложи собствени мотиви относно това какво приема за доказано и от кои доказателства и защо приема други факти за неосъществени. Тези процесуални задължения, възивната инстанция е изпълнила. Затова по първата група въпроси не се допуска касационно обжалване.
Втората група въпроси не кореспондират на фактите по делото. Тя се отнася до това дали когато фактическата власт върху целия съсобствен имот, установена от съсобственик на основание, изключващо владението на останалите съсобственици, се предполага намерението на владеещият съсобственик за своене на целия имот и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в този случай. По делото обаче не е доказано основание, изключващо владението на останалите съсобственици – сделка от несобственик в полза на владелеца или друг акт, с който му е предадено владението от съсобствениците или на основание, на което да е установено владението от него. В мотивите към ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС са разгледани хипотези, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него, но владението е предадено на приобретателя върху целия имот, в който случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, за които сделката не е породила действие, но като владелец, той е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. В този случай преобретателят от лице, което не е изключителен собственик става съсобственик и владелец на целия общ имот. Самостоятелно владение се осъществява и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец и в този случай намерението му да държи имота като свой се предполага. Друга хипотеза, при която съсобственика демонстрира завладяване идеалните части на другите съсобственици за себе си е когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици. Последната хипотеза е разгледана и в т.1 от ПП-6-74. Съдебната практика е разгледала и други хипотези на завладяване частите на другите сънаследници, например когато още приживе по волята на собственика владението се придава с откриване на наследството или от друг момент и то като фактическо отношение не се включва във наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. / Р № 11/29.02.2016 г. по гр.д.№ 3942/2015 г., І гр.о., Р № 32/08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591/2015 г., І гр.о./
Нито една от тези хипотези не е доказана по настоящия спор. Касаторът не е сключвал сделка, не е установявал самостоятелна власт след смъртта на баба си, а от смъртта на майка му не е изтекъл период от десет години до предявяване на иска, не е подобрявал имота, не го и стопанисва добре /покрива тече/, а напротив ищецът е направил баня и тоалетна и е разполага с ключ от него, заключвал е стаята, в която пребивава, когато е в имота.
Тъй като втората група въпроси са неотносими към събраните доказателства по делото, те не определят крайния изход от спора и не обосновават допускане до касация.
Поради това, че не е доказано касатора да е завладял целия имот, третата група въпроси, отнасящи се до признаците на владението – кога владението е явно и необходимо ли е „в случай като конкретния допълнителна демонстрация на владението пред съсобствениците“ също е неопределяща за крайния изход от спора и поради това неотносима. Отделно от това, препращането към конкретиката на случая не сочи на правен, а на фактически въпрос. Затова и по тази група въпроси не се допуска касационен контрол.
Последната група въпроси се отнасят до това дали допускането на някого да пребивава като гост в имота от владелец е търпимо действие. Съдът не е приел, че касаторът е извършвал търпими действия, а че е бил владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите собственици. Търпимите действия не са проява на владение. Същевременно ищецът В. е бил собственик на 9/12 ид.ч. от имота на основание сделка и пребиваването му в имота не е търпимо действие, а упражняване на правомощията на собственик. Като собственик на тази идеална част, той е подобрявал имота и е допускал трети лица в него.
В доктрината и съдебната практика търпимите действия се извършват с изричното или предполагаемо съгласието на собственика, респективно на владелеца и се характеризират с откъслечност и несистемност. Могат да се изразяват в преминаване през имота, складиране на материали докато трае строежа от трето лице, което не е собственик. Търпими действия не са проява на обективния елемент на владението – не са владение, а обикновено са проява на любезност, добронамереност, гостоприемство, като резултат от лични отношения и поради това се смятат извършени с неговото съгласие. Тези действия не съставляват фактическа власт и се различават и от държането /решение № 483/11.12.2012г. по гр.д.№ 493/2012г. І гр.о./. Цитираното от касатора решение № 122 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 3549/2019 г. на ВКС, І гр.о. е в същия смисъл. Действително, когато търпимите действия не са откъслечни и несистемни, а по съдържание се покриват със съдържанието на вещно право, те могат да доведат до придобиването му. / напр. решение №679/11.04.67г. по гр.д.№2077/66г. на ВС, І и решение № 399/24.10.2011г. гр.д.№ 1203/10.І гр.о./ Но в настоящия случай не се установява касаторът да е извършвал действия на завладяване частите на останалите съделители, а същевременно ищецът В., като собственик на 9/12 ид.ч. на основание сделка, е продължил да упражнява правото си на собственост върху част от имота и да го подобрява. Поради това, че и тази група въпроси не кореспондират на установената обстановка по делото, а и защото не е доказано противоречие със съдебната практика на ВКС, те също не обуславят допускане до касационен контрол.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260115 от 06.04.2021 г. по гр.д.№ 81/2021 г. на Окръжен съд-Хасково по касационна жалба, подадена от А. И. Л.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: