Р Е Ш Е Н И Е № 633 [населено място] , 19.10. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА Б. ЦОНЕВ при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1312 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. З. срещу въззивно решение № 943/29.05.2009 г. по гр. дело № 915/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 48/16.02.2009 г. по гр. дело № 126/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен, предявения от касатора срещу [фирма] ( [фирма]), иск с правно основание чл. 331, ал. 2 от КТ за сумата 2 315.56 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението. К. навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В жалбата и в писмени бележки излага подробни доводи в тази насока и моли съда да отмени въззивното решение и да върне делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания, алтернативно - да реши спора по същество и уважи иска; претендира и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата, като в отговора си излага съображения за нейната неоснователност. С определение № 246/15.03.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос следва ли решаващият съд да участва при поставяне задачата на вещото лице, който въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 10 от TP № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли иска с правно основание чл. 331, ал. 2 от КТ за претендираната от ищеца неплатена част от обезщетението по същата разпоредба, въззивният съд е приел, че ищецът, за когото е тежестта за доказване, не е установил графика, по който е полагал труд през месец декември 2007 г., като в заключението си едноличната съдебно-икономическа експертиза по делото единствено посочва полученото от ищеца през този месец брутно трудово възнаграждение, без да разграничава основанията за различните плащания и без да установява начина, по който то е формирано -неговите елементи, каквато задача експертизата не е и имала. В. съд не е кредитирал и приетите от първата инстанция заключения на тричленната и петчленната експертизи по делото, с мотивите, че петчленна експертиза не е предвидена в процесуалния закон - ГПК (отм.), а и в заключението на тричленната експертиза вещите лица са правили по същество правни изводи относно елементите на брутното трудово възнаграждение, което следва да се вземе предвид при определяне размера на процесното обезщетение по чл. 331, ал. 2 от КТ. Решението е неправилно, поради допуснато от окръжния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При липса на уговорен между страните по делото, размер на процесното обезщетение, въззивният съд правилно е приел, че в случая се дължи четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, а размерът на последното следва да се определи съгласно чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (същото е прието по този въпрос и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 540/07.07.2010 г. по гр. дело № 895/2009 г. на ВКС, IV-to гр. отд.). Предвид уговореното между страните в трудовия договор от 28.01.2004 г. и в допълнително споразумение от 11.07.2007 г. към него, че ищецът ще извършва работата по график при сумирано изчисляване на работното време, правилно въззивният съд е приел и че месечното възнаграждение на ищеца ще е различно всеки месец, в зависимост от графика за съответния месец. Законосъобразни са и мотивите за невъзприемане заключенията на тричленната и петчленната експертизи по делото. Вярна е и констатацията на окръжния съд, че в заключението на едноличната експертиза единствено е посочен размер от 963.08 лв. на полученото от ищеца през релевантния за спора месец декември 2007 г., брутно трудово възнаграждение, без вещото лице да е посочило неговите елементи. В същото заключение вещото лице е посочил и, че изплатената на ищеца част от процесното обезщетение - в размер 1 536.76 лв., е изчислена на база 384.19 лв. Последната е в значително по-нисък размер от горния такъв -963.08 лв. От друга страна, по делото още с исковата молба е представено удостоверение, изходящо от ответника-работодател, в което също е посочен установения и от вещото лице размер от 963.08 лв. на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месец декември 2007 г. Това удостоверение не е обсъдено от въззивния съд. При така събраните противоречиви доказателства по делото, неизясняващи спора от фактическа страна; при изричните доводи на ищеца във въззивната жалба, че за релевантния месец декември 2007 г. за 226 часа работа по график незаконосъобразно му е начислено, не основно възнаграждение, а възнаграждение за извънреден труд - за разлика от предходните месеци; както и при изричното искане във въззивната жалба за допускане на нова съдебно-счетоводна експертиза (макар и с неадекватно за спора формулирани задачи - същите като в исковата молба), въззивният съд -в нарушение на чл. 186 и чл. 157, ал. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.) не е допуснал изслушването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, при формулирани от него задачи, с помощта на която да извърши проверка на вече събраните по делото, но противоречиви доказателства относно релевантния за спора размер на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месец декември 2007 г., който съгласно чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Н.) следва да е базата за изчисляване на процесното обезщетение по чл. 331, ал. 2 от КТ. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се изслуша допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно това - от какви елементи е формирано начисленото от ответника и получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември 2007 г.; какъв е размерът на всеки от тези елементи през тези месеци и въз основа на какво фактическо основание е начислен този размер; има ли различие при това начисляване за отделните месеци и конкретно - по различен начин ли е начислявано основно възнаграждение, респ. възнаграждение за извънреден труд за отработените часове по график от ищеца. Заключението на експертизата следва да се прецени в съвкупност с останалите доказателства събрани по делото и да се установи дали елементите, от които е формирано полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за месец декември 2007 г., са начислени съгласно уговореното между страните и съгласно разпоредбите на КТ и Н.; респ. да се установи кои от тези елементи и в какви размери следва да формират, съгласно чл. 20 от Н., базата за изчисляването на размера на процесното обезщетение по чл. 331, ал. 2 от КТ. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 943/29.05.2009 г. по гр. дело № 915/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: