Р Е Ш Е Н И Е № 334 София, 01.10. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1011 /2011 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всички страни по гр. № 922 /2011 г. на Варненския окръжен съд срещу решението № 933 /12.07.2011 г. по делото, с което е отменено решение № 975 /10.03.2011 г. по гр.д. № 12670 /2010 г. на Варненския районен съд, 20 състав, с което е отхвърлен искът на М. Г. К. срещу А. Д. П. и срещу Г. Р. Н. за делба на недвижим имот: магазин с площ 57.21 кв.м., заедно със склад с площ 20.76 кв.м., индивидуализирани в решението и вместо това е постановено друго, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на магазина и склада при делбени части по 1 /4 ид.ч. за М. Г. К. и А. Д. П. и 1 /2 ид.ч. за Г. Р. Н.. А. Д. П. и Г. Р. Н. обжалват решението с твърдения за неправилност поради неправилния извод на въззивния съд, че в отговорите си на исковата молба не са направили възражение за това, че имотът не е придобит от М. К. и А. П. в съпружеска имуществена общност, тъй като тя няма принос във възмездното му придобиване и че не са доказали възражението си. М. К. обжалва решението в частта, с която съдът е допуснал делба и по отношение на Г. Н. с твърдения за неправилност на изводите, че възражението и за нищожност на договора, с който А. П. е продал на Г. Н. право на строеж върху магазина е несвоевременно и неоснователно. Страните взаимно оспорват касационните си жалби. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 406 от 29.05.2012 г. на основание чл.280,ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси: 1) валидно ли е прехвърлено правото на строеж на обособени обекти от сграда, ако към момента на извършване на сделката цялата сграда е построена в груб строеж и е покрита, за който е прието, че е постановен в противоречие с приетото в решение № 1131 от 27.07.1995 г. по гр. д. № 743 /1995 г. на ВС, ІV г.о., че продажбата на право на строеж върху изграден обект обуславя нищожност на акта за суперфиция поради липса на предмет на сделката, тъй като правото на строеж се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот и 2) налице ли е оспорване на презумпцията по чл.19,ал.3 СК от 1985 г. (отм.) за пълна трансформация на лично имущество в случая, когато в отговора на исковата молба ответникът твърди че ищцата, бивша съпруга, няма принос както в придобиването на дворното място, така и в собствеността на обектите, поради вложени изцяло негови лични средства от преди брака, за който е прието, че е постановен в противоречие с приетото в решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр. д. № 664 /1997 г., на ВКС І г.о., че при делба на имот между бивши съпрузи, съдът не може да определи на единия от тях по-голям дял въз основа на частична трансформация, ако не е бил предявен за това инцидентен установителен иск или не е било направено възражение. Първият въпрос е материалноправен, по него настоящият състав намира за правилно приетото с посоченото решение № 1131 от 27.07.1995 г. по гр. д. № 743 /1995 г. на ВС, IV г.о. по изложените в него съображения, но съдът намира този въпрос за неотносим към настоящия спор по съображения, които ще изложи по съществото на спора по-нататък в решението си. Вторият въпрос е процесуално-правени и по него настоящият състав намира, че ответникът по иск за делба на вещ, придобита по време на брак чрез възмезден способ може да опровергава презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1985 г. (отм.) чрез възражение за пълна или частична трансформация по чл.21,ал.1 и/ или ал.2 СК от 1985 г. (отм.), възражението е годно процесуално средство за защита в иск за делба до допускане на делбата; настоящият състав намира за правилно приетото с посоченото решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр. д. № 664 /1997 г., на ВКС І г.о., както и с приетото с решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 430 /2011 г., г.к., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, според което, опровергаването на презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобитото по възмезден начин по време на брака имущество, когато приобретател по сделката е само единият от съпрузите, установена с разпоредбата на чл.19,ал.3 СК от 1985 г. (отм.), става чрез предявяване на възражение за трансформация с правно основание чл.21,ал.1 и /или ал.2 от същия СК (пълна или частична трансформация), основано на твърдения, че влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, при което доказателствената тежест е за този, който предявява възражението, който следва да установи пълно и пряко твърдението си за факти, че е вложил извънсемейни – свои лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право; при успешно провеждане на пълно и пряко доказване следва да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза (в спора), изключвайки вещноправния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг. По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение по въззивна жалба на М. К. въззивният съд е приел, че А. П. е придобил възмездно собствеността върху идеална част от дворното място и правото на строеж върху процесните магазин и склад през 1996 г., преди брака му с М. К., който е сключен на 01.06.1997 г. и прекратен с развод през 2003 г., но процесният имот е изграден в груб строеж по време на брака между М. К. и А. П. и съгласно презумпцията на чл.19,ал.3 СК от 1985 г. ( отм.) и приетото с т.4 от ППВС 5 /31.10.1972 г. имотът е попаднал в съпружеската имуществена общност (нататък и СИО) на М. К. и А. П., доколкото в писмения си отговор на исковата молба А. П. не е направил оспорване на презумпцията, че е заплатил построяването с лични средства, а е направил смешение между придобиването на вещното право на строеж и придобиването въз основа на него на недвижими имоти; съдът е приел също, че прехвърленото от А. П. на втория ответник Г. Н. с нотариален акт от 21.11.1997 г. право на строеж върху 1 /2 ид.ч. от процесния магазин не е нищожно, защото искането на М. К. за прогласяване на нищожността не е направено своевременно и защото прехвърлянето е извършено по законоустановения ред. При тези изводи съдът е приел, че трите страни са съсобственици и е допуснал делбата при делбените части, така както е поискано от М. К. в исковата и молба. По касационните жалби на А. П. и Г. Н.: Настоящият състав на ВКС намира за основателни доводите на А. П. и Г. Н., че с отговорите на исковата молба (л.64 и л.60) своевременно са заявили възражение по чл.21,ал.1 СК (отм.) (за пълна трансформация на лични средства в придобиването на процесния имот, чиято делба се иска), основано на твърдения, че ищцата няма принос в придобиването на процесния имот, който е придобит изцяло с лични средства на А. П., които той е придобил преди брака му с М. К., включително със средства, придобити от продажба на негово лично имущество - право на строеж върху индивидуализирани обекти, за които А. П. представя доказателства. Възражението е с правно основание чл.21,ал.1 СК защитно средство срещу презумпцията по чл.19,ал.3 СК от 1985 г. (отм.), на която ищцата М. К. основава исковата си молба. По касационната жалба на М. К. : Настоящият състав на ВКС намира за неоснователен довода на М. К., че своевременно се е позовала на нищожността на договора, съставен във формата на нотариален акт от 21.11.1997 г., с който А. П. е продал на Г. Н. 1 /2 идеална част от процесния магазин и склад, поради това, че към този момент сградата е била вече построена. Д. за нищожност е направен несвоевременно - за първи път в хода на устните състезания по делото и е развит в писмени бележки, делото е разгледано от първата инстанция по реда на ГПК от 2007 г. Д. с правно основание чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД. М. К. е ищца, с исковата си молба тя се позовава на това възмездно прехвърляне от А. П. на Г. Н. на правото на строеж и представя доказателството за него (нотариалния акт), въз основа на това твърди, че Г. Н. е придобил 1 /2 ид.ч. от имота в резултат на прехвърлянето и е станал съсобственик с нея и А. П.; с петитума на исковата си молба М. К. иска от съда да допусне делбата при квоти за нея и бившия и съпруг по 1 /4 ид.ч., а за Г. Н. – 1 /2 ид.ч.. М. К. не изменя искането си след отговорите на ответниците на исковата и молба и твърдението им (отразено в доклада), че изграждането на процесния имот като обект е станало преди брака – завършено е към 29.03.1997 г., а само оспорва това твърдение след доклада на съда в първото с.з. (л.96,стр.2), без да се позовава на нищожност (не е въвела като част от спорния предмет това преюдициално правоотношение). С това тя е изгубила възможността да направи това по-късно (за нея е настъпила преклузия). Следователно съдът не е бил длъжен да разгледа довода на М. К. за нищожност на прехвърлителната сделка, нито служебно да установява порока нищожност поради невъзможен предмет, доколкото такъв порок не произтича от съдържанието на самата сделка (от съдържанието не е видно строежът да е бил извършен). При тези изводи и тъй като не е необходимо извършването и повтарянето на процесуални действия, настоящата инстанция следва да разреши спора по същество: Установено е, че А. П. е придобил възмездно правото на собственост върху 1 /2 ид.ч. от дворното място и че в негова полза е учредено правото на строеж за процесния недвижим имот преди брака му с М. К. от 01.06.1997 г., както и че строежът е започнал преди сключването на брака.. От съвкупната преценка на представените доказателства: строителни книжа, включително заповедна книга (тетрадка) за обекта и свидетелски показания на свидетеля Седат С. О. (л.108) се установява, че строежът на сградата, в която се намира процесният обект е започнал в началото на м. януари 1997 г., в края на месец март била излята плочата над процесния обект, а грубият строеж на сградата бил завършен есента, около септември месец (последното обстоятелство се установява и от акт за удостоверяване на годността на конструкцията от 28.08.2007 г. (л.113), покривът бил направен през лятото на 1997 г., а няколко месеца след грубия строеж било извършено и строителството на сградата. От изложеното и съгласно приетото с ТР 1 /04.05.2012 г. на ВКС, ОСГК следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния обект е възникнало от момента на изграждането на грубия строеж на сградата, което е станало по време на брака. Т.к. придобиването е възмездно, приложима е разпоредбата на чл.19 СК от 1985 г. (отм.), вкл. и презумпцията на нейната ал.3 При обсъждане на касационните основания настоящият състав прие, че А. П., както и правоприемника му Г. Н., са направили своевременно възражение с правно основание чл.21,ал.1 СК от 1985 г. (отм.). Настоящият състав намира възражението за основателно и че с него е опровергана презумпцията по чл.19 ,ал.3 СК от 1985 г. (отм.) по следните съображения: Доказано е, че строежът е започнал преди брака между страните и че към момента на сключване на брака е бил значително напреднал и разплатен – до плочата над процесния обект; от показанията на свидетеля О., които настоящият състав намира за непосредствени, последователни, пълни, се установява, че за целия строеж е плащал А. П. и че плащанията са правени в хода на строителството : строежът е извършен от строителна бригада, ръководено от свидетеля, който бил бригадир; парите за строежа били плащани само от А. П. на свидетеля, който ги разпределял на работниците, М. К. не е плащала на свидетеля. От представените от ответника А. П. нотариални актове № 103 /17.09.1996 г. (л.67), № 161 /15.05.1997 г. (л.69) и № 61 /12.09.1997 г. (л.104) е видно, че на посочените дати на съставяне на актовете А. П. е продал правото на строеж върху два апартамента и магазин, които е придобил преди брака си с М. К. от 01.06.1997 г., получените от продажбата суми са негова лична собственост, съгласно чл.20 от СК от 1985 г. (отм.). С показанията на свидетеля О. се доказва влагането от А. П. на личните средства в строежа. От изложеното следва извод, че с изграждането на процесния обект той е станал лична собственост на А. П.. При обсъждане на касационните основания настоящият състав прие, че не следва да обсъжда довода на М. К. за нищожност на договора, с който А. П. е прехвърлил на Г. Н. в нотариална форма на 1 /2 ид.ч. от процесния обект и че от съдържанието на нотариалния акт не следва извод за наличието на порок, който да обуславя нищожност на договора. Ответниците А. П. и Г. Н. са заявили, че не желаят делба на имота, поради което искът на М. К. за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него – да бъде постановено друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен. С оглед изхода от спора искането на А. П. и Г. Н. за присъждане на разноски за всички инстанции е основателно. Те не са представили списъци за разноски и съдът ги намира за извършени , както следва : 1 055 лева за А. П. и 1025 лева за Г. Н. за държавни такси и адвокатски възнаграждения (по 1 000 лева за всеки един) в първоинстанционното и въззивното производство (по 500 лева за първата и въззивната инстанция). С оглед изхода от спора М. К. няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение с № 933 /12.07.2011 г. по гр. № 922 /2011 г. на Варненския окръжен съд. Вместо това постановява: Отхвърля иска на М. Г. К. срещу А. Д. П. и срещу Г. Р. Н. за делба на недвижим имот: магазин в [населено място], [улица]І 57, с № 1, самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2557.275.1.9, с площ 57.21 кв.м., който няма граници на същия етаж, заедно със склад в сутерена на сградата, с площ 20.76 кв.м., при граници: вътрешен двор, изба № 8, стълбище, изба № 1, калкан, заедно с 9.9541 % ид.ч. от общите части на сградата, изградена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2557.275, с площ 214 кв.м. и при граници: имоти с ид. номера 274, 276, 278, 277, 268 и 273. Осъжда М. Г. К. да заплати на А. Д. П. сумата 1 055 (хиляда и петдесет и пет) лева разноски за всички инстанции. Осъжда М. Г. К. да заплати на Г. Р. Н. сумата 1 025 (хиляда и двадесет и пет) лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.