Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
София, 06 февруари 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 2561/2011 година.
Производството е образувано по саморъчно искане на осъдения С. Т. Н. и по искане от неговия и на осъдения В. И. Б. защитник за възобновяване на внохд № 160/2011 год. по описа на Софийския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 06.07.2011 год., с което е потвърдена присъда № 3 от 18.01.2011 год. по нохд № 831/2009 год. на РС-Ботевград.
С исканията на осъдените се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на правото на защита, изразяващо се в неизпълнени от въззивната инстанция задължения по чл. 339, ал. 2 от НПК-при потвърждаване на присъдата да изложи съображения защо не приема доводите на защитата на осъдените за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска се по реда на възобновяването атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане и законосъобразното му решаване.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като липсата на отговор по възраженията на осъдените срещу присъдата са ги лишили от възможността да разберат защо тези възражения са приети за неоснователни и са ограничили правото им на защита. Представителят на ВКП счита искането за основателно. Въззивната инстанция не е отговорила на възраженията на осъдените срещу обжалваната пред нея присъда. Решението страда от порода, че в него по същество липсват мотиви.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъдата по нохд № 831/2009 год. на Ботевградския районен съд С. Т. Н. и В. И. Б. са признати за виновни в това, че:
1. За периода от 15.03.2009 год. до 17.03.2009 год. в с.Скравена, обл. Софийска, при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор между двамата, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на МПС са отнели чужди движими вещи на обща стойност 4224.00лв. от владението на К. Д. К., И. Г. Х., Г. И. П., М. М. Д., А. В. Д. и А. Д. В., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 4, пр. 1 и т. 5, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК са осъдени на по четири години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален „Строг” режим в затвор;
2. На 16/17.03.2009 год. в с.Скравена, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор между двамата са отнели от владението на М. М. Дюлгерски, без негово съгласие, с намерение да ползват л.а.м. „ВАЗ 2101”, с ДК№ СО 86 08 ХА, на стойност 450.00лв, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 3, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК са осъдени на по една година лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален „Строг” режим в затвор.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на всеки от подсъдимите да изтърпи по-тежкото от наложените им наказания, а именно-четири години лишаване от свобода, при първоначален „Строг” режим в затвор. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които поравно присъдил в тежест на осъдените.
С решение от 06.07.2011 год.по внохд № 160/2011 год. по описа на Софийския окръжен съд присъдата изцяло е потвърдена.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от лица, имащи право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Налице е релевираното от искателите основание за отмяна на постановения от въззивната инстанция съдебен акт по реда на възобновяването. Мотивите му, както по отношение на анализа на доказателствата, така и по отношение на довода за допуснати съществени процесуални нарушения, са бланкетни и общи. Липсата на съображения по наведените доводи срещу присъдата по същество е липса на мотиви, което представлява нарушение на процесуалните правила, понеже е довело до ограничаване процесуалното право на осъдените по чл. 55 от НПК да осъществят в пълна степен предоставените им по закон функции по защита. Поддържаното от защитата на Н. и Б. оплакване, че първостепенният съд е подходил едностранно и е възприел само доказателства в подкрепа на обвинението, като в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК не е съпоставил тези доказателства с други такива, които го опровергават, са останали в мотивите на въззивния съдебен акт без отговор. При така изразената позиция на осъдените по обвинението и при конкретните възражения срещу първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция е следвало да посочи установената от нея фактическа обстановка и основанията, поради които не приема доводите, изложени във въззивната жалба след като е стигнала до извода, че тя е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Това въобще не е сторено. В съобразителната част на въззивното решение буквално са пренесени мотивите от първоинстанционната присъда, по страници и по абзаци. Въззивният състав не е изпълнил и задължението си по чл. 313, ал. 1 НПК за цялостна проверка на обжалваната присъда при генералното оплакване на осъдените, че не са автори на деянието предмет на обвинението, която теза е била подкрепена с подробни и конкретно сочени във въззивните им жалби факти и доказателства. Тези доводи, които се поддържат от защитата и пред настоящата инстанция, въззивният съд изобщо не е коментирал, а е констатирал, че „Съдът е изложил обстойни и задълбочени мотиви относно това на кои доказателства дава вяра и на кои не и защо, които настоящият състав напълно споделя, поради което счита, че не следва да преповтаря”, след което направил заключението: "При правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил правилни и обосновани изводи относно съставомерността на деянията, в които подсъдимите са обвинени от обективна и субективна страна като правилно е индивидуализирал наказанията, които настоящият състав намира за справедливи и чрез които биха се постигнали целите на специалната, така и на генералната превенция”.
В този аспект оплакването на защитата за допуснато нарушение, с което са ограничени процесуалните права на осъдените е основателно.
Атакуваният пред касационния съд по реда на възобновяването на наказателни дела влязъл в сила въззивен акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК съобразно който, когато съдът потвърждава присъдата, той следва да изложи аргументи защо не уважава доводите в подкрепа на жалбата (протеста). Липсата на такива съображения по същество представлява липса на мотиви към въззивното решение-основание за отмяна по реда на възобновяването по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, защото изготвеният акт не дава възможност на осъдените да разберат защо възраженията им срещу правилността на обжалваната присъда не са приети и евентуално да развият оплакванията си за неправилно приложение на материалния закон в производството по реда на гл. ХХХІІІ НПК, а настоящият съдебен състав - да проследи вътрешното убеждение на въззивната инстанция - дали то е формулирано при спазване на принципа на чл. 14 НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.
В практиката на Върховния касационен съд относно съдържанието на въззивните решения многократно е обръщано внимание на съдилищата, че като втора инстанция по фактите и приложението на закона, въззивната инстанция е длъжна да подлага доказателствата на внимателна преценка, а направените възражения да обсъжда и аргументира по надлежния ред. В конкретния случай, липсва какъвто и да било анализ на доказателствата и не е даден отговор на съдържащите се във въззивните жалби на осъдените и в пледоариите на защитника им довод за незаконосъобразност на присъдата, както и на оплакването, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се основават на едностранната и непълна оценка на събрания доказателствен материал.
Нещо повече, в нарушение на чл. 327, ал. 3 НПК, без да изложи съображения, с определение от 11.03.2011 год. втората решаваща по фактите съдебна инстанция не е уважила искането, съдържащо се във въззивните жалби /л. 6 и л. 15/ за попълване на делото с доказателствени източници чрез допускане и разпит на конкретно посочени свидетели за обстоятелства относими към предмета по чл. 102 НПК и които според осъдените ще потвърдят тезата им, че не са автори на престъпленията, за които са осъдени от първоинстанционния съд. Вярно е, че в правомощията на съда е да прецени дали да допусне провеждането на въззивно следствие и попълни доказателствената съвкупност чрез уважаване доказателствените искания на страните, но ако счете, че това не е необходимо е задължен да мотивира становището си в съответното определение, съобразно изискванията по чл. 34 НПК - за съдържанието на актовете на съда, което е пряко свързано и с правото на защита на обвиняемия (подсъдимия) по чл. 55 НПК - да прави искания за събиране на доказателства в подкрепа на защитната си теза и да разбере, ако не се уважат от съда, защо са неоснователни.
Констатираните съществени процесуални нарушения представляват основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело. По естеството си те са отстраними чрез провеждане на ново въззивно производство, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Софийския окръжен съд. В хода на същото, следва да се отстранят констатираните нарушения и да се изготви съответен въззивен акт по правилата на чл. 339 НПК, който с категоричност и яснота да даде отговор на поставените във въззивните жалби въпроси.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 160/2011 год. по описа на Софийския окръжен съд като отменява постановеното по него решение от 06.07.2011 год. и връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за изпълнение на дадените в съобразителната част на настоящото решение указания. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: