5 8 Р Е Ш Е Н И Е №60162 София,27 октомври 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 583/2021година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен срещу присъда № 260011/01.04.2021 г., постановена по ВНОХД № 977/2019 г. от Окръжен съд – Плевен. В касационния протест се твърди, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неправилна интерпретация на събраните доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон. С тези аргументи е отправено искане да се отмени оправдателната присъда и вместо това по реда на чл. 354, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НПК подсъдимата Н. П. Н. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. В протеста е посочено, че допълнителните съображения ще се представят по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК. В постъпилото допълнение към протеста са поднесени фрагменти от мотивите на оспорения съдебен акт, като от тази позиция се заявява, че изводът за недоказаност на обвинението не съответства на събраните по делото доказателства. В подкрепа на оспорването се разглеждат и различни хипотези, за да се покаже, че съдът необосновано се е доверил на обясненията на подсъдимата, които всъщност представляват само защитна теза. Отправеното искане е за отмяна на въззивната присъда, с която подсъдимата Н. е оправдана по обвинението по чл. 201 от НК, и връщане на делото за ново разглеждане на втората инстанция със задължителни указания. В съдебното заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Изразява становище, че не е необходимо настоящият съдебен състав да упражни правомощията си по чл. 354, ал.5, изр. второ от НПК, тъй като протестът е неоснователен, а постановената оправдателна присъда следва да бъде оставена в сила. Подсъдимата Н. Петрова Н. също пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : С първоинстанционната присъда № 55/26.03.2018 г., постановена по НОХД № 2856/2017 г., Районният съд – Плевен признал подсъдимата Н. П. Н. за виновна в това, че за периода от месец май 2008 г. до края на месец февруари 2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – „Ръководител сервизна база“ [населено място] към „Асансьорни сервизи“ АД – София присвоила чужди пари - сумата от 8 628, 20 лева, собственост на „Асансьорни сервизи“ АД – София, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основани чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Окръжният съд – Плевен с присъда № 48/18.09.2018 г., постановена по ВНОХД № 392/2018 г., отменил първоинстанционния съдебен акт и оправдал подсъдимата Н. по повдигнатото й обвинение по чл. 201 във вр. с чл. 26 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение 248/01.02.2019 г. по н.д. № 1090/2019 г. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. След повторното разглеждане на делото с присъда № 18/24.04.2019 г., постановена по ВНОХД № 80/2019 г., Окръжният съд – Плевен отново е отменил първоинстанционния съдебен акт и е оправдал подсъдимата Н. по повдигнатото й обвинение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение №173/18.12.2019 г. по н.д. № 735/19 г. за втори път отменил въззивната оправдателна присъда поради допуснати съществени процесуални нарушения. Касационният състав констатирал, че втората инстанция не е изпълнила задълженията по чл. 14 от НПК. Съзрял е необходимост да се установи дали средствата получени от подсъдимата, останали неотчетени, са били разходвани за дейността на дружеството и насочил вниманието на въззивния съд към използване на специални знания. Поради тези причини въззиваната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане. С оспорената сега присъда, постановена по ВНОХД № 977/2019 г., окръжният съд за пореден път оправдал Н. по повдигнатото й обвинение по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Касационният протест е неоснователен. Преди всичко се налага изясняване на рамките на касационната проверка. В подадения бланкетен протест е направено искане касационната инстанция да разгледа делото по реда на чл. 354, ал. 5, изр. второ от НПК и осъди подсъдимата по повдигнатото обвинение, макар че в допълнението към него позицията в отправеното искане е друга, както вече се посочи. Независимо от тази непоследователност, настоящият съдебен състав споделя напълно изразеното от участващия в производството прокурор, че не са налице предпоставките за упражняване на правомощията по чл. 354, ал.5, изр. второ от НПК. Върховният касационен съд е имал повод да изрази своето становище по повод тълкуването на посочената процесуална норма. Когато върховната съдебна инстанция разглежда за трети път производството, са налице две възможности. Едната от тях е в това производство третата инстанция да извърши само касационна проверка на атакувания съдебен акт. Другата възможност е, когато се констатират пороци в дейността на въззивнния съд, които съгласно чл. 354, ал. 3 от НПК по принцип биха довели до връщане на делото за ново разглеждане на този съд, касационният съдебен състав да встъпи в правомощията на въззивната инстанция и да ги отстрани сам. В конкретния случай в съдебната дейност, извършена от въззивната инстанция, не се откриват такива недостатъци, налагащи разглеждането на делото по реда на чл. 354, ал. 5, изр. второ от НПК, поради което и касационната проверка ще се извърши по реда на редовния инстанционен контрол. В съдържанието на сезиращите настоящето производство процесуални документи присъства насочване към конкретни части от мотивите на присъдата, отразяващи съображенията на въззивния съд във връзка с експертните заключения по делото, с депозирани свидетелски показания и с обяснения на подсъдимата. По този начин без стойностни аргументи относно несъобразяване на съдебната оценъчна дейност с правилата, заложени в процесуалния закон, се претендира неправилна интерпретация на доказателствата. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция не дава основание за извод да са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Доказателствените материали са оценени при спазване на разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 от НПК. С оглед на указанията, дадени с второто отменително решение на касационната инстанция, е проведено съдебно следствие, в рамките на което е назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото експертизи, вкл. и последно посочената, спомената в протеста. Експертните изводи са оценявани във връзка с всички събрани доказателствени материали – писмени такива и изводимите данни от гласните доказателствени източници, а не изолирано. По този начин не е нарушен реда за проверка и оценка на доказателствата по делото и не може да се приеме, че втората инстанция е игнорирала експертните мнения. В мотивите на присъдата е подчертана съдебната оценка за обоснованост на заключенията по назначените съдебно-икономически експертизи, но и че констатациите, съдържащи се в тях, за неправилно водене на счетоводната отчетност не биха могли сами по себе си да обосноват доказаност на обвинението по несъмнен начин. Извън казаното, процесуалната дейност на съдебните органи е очертана и ограничена в рамките на обвинителния акт. В тази връзка съдът, макар да е отбелязал, че подсъдимата е пренебрегнала счетоводните и данъчни правила, довело до несъответствие между подадената информация към акционерното дружество и реално осъществената стопанска дейност, коректно е останал в рамките на повдигнатото обвинение, определени с обвинителния акт. Възраженията срещу изводите, инкорпорирани в постановената въззивна присъда, се простират и върху оценката на част от гласните доказателствени източници, доколкото са споменати разсъжденията на решаващия съдебен състав относно приетата недостоверност на показанията на свидетеля П. Д., съответно за отдаденото доверие на обясненията на подсъдимата Н.. В протеста и допълнението към него оспорването на практика е заявено декларативно, тъй като не се сочат конкретни процесуални недъзи в аналитичната дейност на съда, но очевидно показанията на коментирания свидетел се противопоставят на съдебната оценка за тяхната необективност. Въззивният съд не е проявил едностранчивост и превратност при обсъждане на доказателствата, включително и на данните, съдържащи се в показанията на Д.. Информацията, съобщена от него (за предадени на подсъдимата парични суми, представляващи абонаментни такси за жилищен блок „Буря“), е проверена задълбочено от гледна точка на пълнота, убедителност, логичност и последователност. В резултат на извършения анализ съдът е достигнал до заключението за несигурност и необективност на твърденията на свидетеля, поради което без да нарушава процесуалните правила е отказал да кредитира показанията му за посочените обстоятелства, излагайки своите аргументи за това. Неоснователни са и възраженията, насочени срещу направената съдебна оценка на обясненията на подсъдимата. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с доверие към споделеното от Н., не е в нарушение на процесуално негово задължение. Както в съдебната практика, така и в правната доктрина е безспорно, че въпреки спецификата на обясненията на обвиняемия/подсъдимия, като средство на защита, те са и доказателствено средство, което може да бъде ценено наред с целия събран и проверен по делото доказателствен материал, като на тази основа съдът не е ограничен да изгражда фактическите положения, които приема за установени. В мотивите на оспорения съдебен акт са изложени подробни съображения поради какви причини са приети за достоверни обясненията на подсъдимата Н., че получените от всяка етажна собственост парични средства, макар и неосчетоводени, са използвани по предназначение. В тази връзка съдът се е позовал на свидетелските показания, съдържащи данни за извършените ремонти на асансьорните инсталации, влаганите технически елементи (части) за това, както и на експертната констатация по съдебно-икономическата експертиза, че в изследваните инвентаризационни описи на складовите наличности през инкриминирания период не са установени липси или излишъци на материали. Косвено потвърждение съдът е открил в писмените документи, събрани по делото, издадени от съответните контролни органи, дали предписание за необходимост от извършване на ремонт на асансьорните инсталации, последвалото им въвеждане в експлоатация, съобщено от разпитаните свидетелите. В протеста е споделено мнението, че обясненията на подсъдимата следва да се възприемат само за нейна защитна позиция, като по този повод е акцентирано върху различни хипотези – например, че е възможно необходимите части да не са били изписвани за ремонт на процесните асансьорни уредби, а да са изписвани за ремонт на други такива, които реално не са се нуждаели от тях, и по този начин складовата наличност ще съответства на счетоводните отнасяния; поставят се въпроси защо са закупувани резервни части от свободния пазар без техническа документация, кой ще удостовери, че са годни и ще носи отговорност при евентуална авария и прочие. Така поднесените аргументи не допринасят по същество за основателността на оспорването. При това, не само защото и в протеста се отбелязва, че коментираните хипотези стоят извън предмета на делото, но и защото въз основа на тях не би могло да се постигне отхвърляне на констатациите на съда за достоверна значимост на твърденията на подсъдимата относно релевантните факти. В заключение, извършената касационна проверка не установи наличие на претендираните от касатора нарушения на процесуалните правила. Събраните по делото доказателствени материали са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 от НПК и правилата на формалната логика. При липсата на пороци в доказателствената дейност на втората инстанция проверката за приложението на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. С направените въз основа на тях изводи за недоказаност на обвинителната теза не е допуснато нарушение на материалния закон. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 260011/01.04.2021 г., постановена по ВНОХД № 977/2019 г. от Окръжен съд – Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.