5 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1877/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 380 гр.София, 03 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1877/2011 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на А. К. Й. против присъда № 7 от 7.ІV.2011 год. по внохд № 159/2011 год. на Врачанския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 124 от 25.ХІ.2010 год. по нохд № 939/2008 год. на Врачанския районен съд. Оплакванията в жалбата са на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК с искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, или изменяване на присъдата с преквалифициране на извършеното от Й. деяние в престъпление по чл.132, ал.1, т.2 или по ал.2 във вр. с ал.1, т.2 НК, която преквалификация да бъде последвана от намаляване размера на уважения граждански иск, или изменяване на присъдата без промяна на правната квалификация, но пък съпроводено и с определяне наказанието на Й. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, и с намаляване на гражданската претенция. В съдебно заседание с представено писмено становище и устно, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и направените в нея искания. С писмена молба от повереника на пострадалия Р. П. Ц. е заявено становище за неоснователност на жалбата и искане за оставяне въззивната присъда в сила, каквато е позицията и на представителя на ВКПр. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда А. Кр.Й. е признат за невиновен в това, на 16.VІ.2007 год. в гр.Враца да е причинил на Р. П. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говора вследствие счупване на долната челюст, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.129 НК, а предявените от Ц. искове за обезщетяване с 581 лева на причинените му имуществени вреди и с 8 000 лева за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, са отхвърлени. С обжалваната въззивна присъда Й. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и е наказан с 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. На Ц. са присъдени 203,12 лева обезщетяване на имуществените му вреди и 4 000 лева за неимуществените такива. Възраженията срещу правилността на обжалваната въззивна присъда са неоснователни. Макар посочено като наличен недостатък на атакувания съдебен акт, касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК-неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на този, който е следвало да се приложи-не само не е подкрепено с доводи, но и изрично е изключено от касатора с доводите, които, според него, подкрепят оплакването му, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В писменото си становище защитникът на подсъдимия твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, на чл.107, ал.5 НПК, тъй като „превратно е тълкувал събраните по делото доказателства”, сочещи на извършено от Й. деяние „при условията на неизбежна отбрана” след осъществено над него и приятелката му Ив.Д.П. нападение от страна на пострадалия Ц. и на свидетеля М. В.Л.. Твърдението за превратно тълкуване на установените факти, а оттук-и за наличието института на неизбежната отбрана, не могат да бъдат споделени. Превратното обсъждане на фактите-на казаното, в случая, от свидетелите Ив.Т., М.Л., Ел.А. и от пострадалия свидетел Р.Ц., което, а не казаното от свидетелите М.М., Ив.П. и от подсъдимия, съдът е счел за истинно-означава приписване на изброените лица на изявления, каквито те не са правили или извращаване на казаното от тях с придаване на смисъл извън контекста на цялостното изявление. Такива пороци във въззивния акт няма нито при обсъждането показанията на свидетелите, близки на пострадалия Ц. и на самия Ц., нито при обсъждането показанията на втората група свидетели и на обясненията на подсъдимия, нито в жалбата и в писмената защита има доводи, които да подкрепят това твърдение. Противоречията не са оставени без внимание, коментирани са, включително и неубедителността в съжденията на първоинстанционния съд и е направена логична обосновка в подкрепа на взетото от въззивния съд решение за липсата както на нападение, даващо на подсъдимия правото да се отбранява, така и на създадено у него състояние на силно раздразнение, предизвикано от неправомерно поведение на пострадалия, както се изисква с чл.132, ал.1 НК. Като основание за касационно обжалване е посочено и това по ал.1, т.3 на чл.348 НПК. Липсват доводи, които да го подкрепят, а и не се констатира, определеното на подсъдимия по вид, размер и начин на изтърпяване наказание да е несъответно на тежестта на деянието, за което е наложено. Не е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор, и възражението срещу справедливостта на присъдените в полза на пострадалия обезщетения за причинените му вреди, която част на обжалвания съдебен акт също няма недостатъци, налагащи отмяна или изменяване. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7 от 7.ІV.2011 год. по внохд № 159/2011 год. на Врачанския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: