Р Е Ш Е Н И Е № 224/2012 г. гр. София, 08.01.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 264 по описа за 2012 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационните жалби на ответниците Ц. Б. Б. и Б. Ц. Б. и на третите лица, техни помагачи – С. А. И. и Н. В. И. против въззивното решение от 21.07.2011 год. по гр. д. № 8468/2009 год. на Софийски градски съд, с което при повторното разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на предходното му решение отново е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.07.2005 год. по гр. д. № 5320/2004 год. на Софийския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касаторите, че ищците С. Г. Х. и Х. Г. Х. /починал в хода на повторното въззивно производство/ са собственици на апартамент № 1 в [населено място], [улица], подробно описан и ответниците Ц. Б. и Б. Б. /тогава малолетен, действуващ чрез законния си представител Й. Б./ са осъдени да им предадат владението върху него, като е отменен и нотариалния им акт № */2004 год. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му и вместо това предявеният иск се отхвърли. Ищцата С. Г. Х., чрез пълномощника й адв. Л., оспорва жалбите по съображения, изложени в откритото съдебно заседание, а наследникът по закон на починалия в хода на производството ищец Х. Г. Х. – С. Х. Г. се е отказала от наследството му с вписан в съда отказ, съгласно удостоверение № 56 от 19.07.2010 год. на СРС. С определение № 256 от 20.04.2012 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадените жалби на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросът за потвърждаването на договора, сключен от представител без представителна власт да договаря сам със себе си, както и момента и начина, по който то би могло да се осъществи, е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – в решението по гр. д. № 643/98 год. на ВКС е прието, че извършена от представител без представителна власт сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в действителност. Във второто представено от касаторите решение на петчленен състав на ВКС е прието, че потвърждаването на действията на лице без пълномощия може да стане чрез конклудентни действия, каквито могат да бъдат тези по приемане на изпълнението по сделката. Настоящият състав споделя изразените в тези решения становища за възможността представляваният да потвърди сделка, сключена от лице без представителна власт, визирана в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, при което настъпва желаното правно действие. За това е необходимо настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, приемане на изпълнението, вкл. и чрез конклудентни действия, съгласие или потвърждаване, като възможност за лицето, от чието име е договаряно, да валидира договора. Релевантността на поставения въпрос към настоящия спор касае съображенията на въззивния съд за липса на потвърждаване от страна на ищците на сключения от пълномощника им П. А. договор за продажба на имота на себе си, в контекста на данните по делото, че са получили паричните суми по представените по делото разписки, които по дата предхождат сключването на договора, поради което и не могат да се счетат за изявления за потвърждаването му. Сочената съдебна практика, която настоящият състав по принцип споделя, в случая е неприложима и касационната инстанция следва да произнесе решение на основание чл. 291, т. 3 ГПК. Съображенията за този извод са следните: Въпросът за нищожността на обективирания в нот. акт № */2003 год. договор, с който С. и Х. Х., чрез пълномощника им П. А., са продали на последния като купувач собствения им апартамент при посочената в акта цена, е релевиран като преюдициален по ревандикационната претенция против ответниците, последващи купувачи на имота. При обосноваване на твърденията за нищожност на тази сделка ищците са поддържали в исковата молба, а и в хода на производството, че представените при изповядането й пълномощни от 7.07.2003 год. не са подписани от тях, т. е. не са упълнощили П. А. да извършва правни действия от тяхно име и за тяхна сметка с предмет описания имот и продажбата е извършена без тяхното съгласие. В исковата си молба са поддържали изрично, че поради това П. А. /купувач по сделката/ не е станал собственик на имота, поради което и не е могъл да прехвърли впоследствие същия. По делото е установено по несъмнен начин чрез заключенията на единичната и тройната графологични експертизи, че подписите на упълномощителите по оспорените пълномощни от 7.07.2003 год., въз основа на коите имотът е продаден от пълномощника, са на ищците. Този факт обосновава неоснователността на твърденията им за липса на представителна власт у пълномощника за продажбата на имота, респ. липса на съгласие за сключване на договора, поради което и същият е породил правното си действие по прехвърляне на правото на собственост. Друго основание за нищожност на сделката не е поддържано от ищците в исковата им молба, нито в хода на съдебното производство /при действието на чл. 116 ГПК /отм./ е въведено в предмета на делото твърдение за нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Същото би било евентуално основание за релевираната като преюдициален въпрос по ревандикационнната претенция нищожност на продажбата, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се въведе в предмета на делото от ищците, за да е налице възможност съдът да го обсъжда при решаването на спора по чл. 108 ЗС. В случая без твърдения за нарушение на материалния закон – чл. 38, ал. 1 ЗЗД при продажбата от пълномощника на ищците, съдът служебно е приел наличието на такова, приемайки продажбата за нищожна поради липсата на съгласието на представляваните пълномощникът им /при установената истинност на представените пълномощни/ да продаде имота сам на себе си, което е недопустимо. Съдът е излязъл извън рамките на поддържаните от ищците твърдения и заявената от тях защита, като е изложил правни изводи за нерелевирани от тях факти за това налице ли е потвърждаване на сделката при наличието на данни за получените от тях суми по представените разписки за това. Т. е. налице е произнасяне извън предмета по преюдициалния въпрос, който е обосновал и неправилния извод за нищожност на продажбата по нот. акт № */2003 год., а оттук и за изхода на ревандикационния иск. Съображенията в отменителното решение при първата касация на делото за допуснати процесуални нарушения при изясняване на релевантните по делото факти, обусловили отмяната на първото въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане не представляват указания по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото, съгласно чл. 218з, изр. 2 ГПК /отм./, поради което и при новото въззивно разглеждане съдът не е обвързан от такива. Поради тези съображения, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. С оглед поддържаните от ищците твърдения за липса на съгласие за продажбата, извършена от пълномощника им поради липса на представителна власт, тъй като не са подписали представените пълномощни, и въз основа на установения по делото факт, че подписите по пълномощните изхождат от ищците, следва изводът, че договорът е породил правното си действие по транслиране на собствеността и не е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки – установено е по несъмнен начин, че ищците не са собственици на имота. С оглед на това предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон – чл. 108 ЗС. При този изход на спора ответницата по касация и ищца в производството С. Х. следва да понесе направените от касаторите, ответници и трети лица, техни помагачи, разноски, като им заплати същите, както следва – на Ц. Б. – 1 369.76 лв., на Б. Б. /навършил пълнолетие в хода на производството/ – 1 454.64 лв. и на Н. и С. И. общо – 594.88 лв., като не се присъждат адвокатските възнаграждения за повече от един адвокат, както и тези, за които няма данни да са внесени уговорените суми, напр. по договора за правна защита и съдействие на л. 73 от първоинстанционното производство договореното възнаграждение няма данни да е заплатено, поради което и не се присъжда. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 21.07.2011 год. по гр. д. № 8468/2009 год. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Х. от [населено място], [улица] против Ц. Б. Б. и Б. Ц. Б., [населено място], [улица], при участието на трети лица, техни помагачи С. А. И. и Н. В. И. от с. гр., [улица][жилищен адрес]0 иск по чл. 108 ЗС за предаване от ответниците Б. на владението върху апартамент № 1 в [населено място], [улица], на първия етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, с площ 84.14 кв. м., при посочените съседи, заедно с избено помещение № 7 с площ 10.13 кв. м. и таванско помещение № 10 с площ 7.88 кв. м., заедно с 3.98 % ид. ч. от общите части на сградата. Осъжда С. Г. Х. от [населено място], [улица] да заплати на ответниците направените в цялото производство по делото разноски, както следва – на Ц. Б. Б. сумата 1 369.76 лв., на Б. Ц. Б. – 1 454.64 лв. и на С. А. И. и Н. В. И. общо сумата 594.88 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.