Р Е Ш Е Н И Е   № 172   София, 26.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 156 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 327/09 от 23.04.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 516/24.02.2008г., постановено по гр.д. № 548/2007г. на Апелативен съд – Пловдив по касационна жалба, подадена от Д. П. Б., с което е оставено в сила решение № 107/30.03.2007г., постановено по т.д. № 178/2006г. на Пловдивски окръжен съд. С последното са отхвърлени, предявените от Д. П. Б. против “П” Е. , представлявано от П. И. Б. искове по чл. 108 от ЗС за магазин № 2 с площ 67,60 кв.м. състоящ се от търговска зала, складово помещение и санитарен възел на партерния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. “. № 6-8 и по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 12 800 лв. за това, че дружеството е ползвало без основание същия магазин за периода 09.08.2004г.- 01.12.2005г. и се е обогатило без основание за сметка на ищеца. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 22, ал.1 от СК, тъй като ответното дружество е трето лице за съсобствеността, независимо от правата на управителя му в него и по отношение на него може да се иска ревандикация на цялата вещ. Навеждат се оплаквания и за нарушение на чл. 108 от ЗС досежно наличието на третата предпоставка за уважаване на този иск при допуснато обезпечение на бъдещ иск ч. предаване на пазач. По иска по чл. 59 от ЗС се твърди необоснованост на извода, че дружеството не се е обогатило без основание. Ответникът по касация “П” Е. оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Д в качеството му на физическо лице, но не в качеството на ЕТ е собственик на ¼ ид.ч. от магазина след прекратяване на съпружеска общност на основание чл. 27 от СК поради развод с влязло в сила решение 13.06.2007г., тъй като правото на строеж за него е учредено с н.а. № 114,т.3/1998г. по време на брака на Д. и П. Б. възмездно на ЕТ “Р” и на съпругата му П. Б. Искът по чл. 108 от ЗС не е уважен, тъй като е било допуснато обезпечение на бъдещ иск ч. обезпечение – предаване на магазина на трето лице-пазач и на това основание на 05.12.2005г. съдия-изпълнителя е отнел владението върху магазина от “П” Е. и го е предал на трето лице-пазач. Съдът е приел, че още преди предявяване на иска ответното дружество не е във владение на магазина в резултат на обезпечението, поради което искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен както в осъдителната си част, така и в установителната. Искът по чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен, тъй като П. Б. – единствен собственик и управител на ответното дружество “П” Е. е била съпруга на ищеца в процесния период. Тъй като 1/2 ид.ч. от магазина е придобита в режим на СИО, всеки от двамата съпрузи е могъл да управлява вещта до противопоставянето на другия. Съдът е приел, че Б. не се е противопоставил до обезпечаването на бъдещия иск на установения начин на ползване на магазина от съпругата му – ч. собственото й Е. , поради което установеното от нея ползване не е без основание, а и реализираните доходи са обслужвали разходите на семейството според изрично дадената декларация от двамата съпрузи, нотариално заверена на 26.01.1999г. По предявеният иск по чл. 108 от ЗС, решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Законосъобразно и в съответствие с чл. 19, ал.1 от СК от 1985г. /отм/ и задължителната практика на ВКС ТР № 2/2001г. въззивният съд е приел, че ½ от магазин № 2, за който е придобито възмездно правото на строеж с н.а. № 114,т.3/27.02.1998г. съставлява индивидуална собственост на ЕТ”Р” Д. Б. за ½ ид.ч. и в режим на съпружеска общност за него, като физическо лице и съпругата му П. Б. След прекратяването на брака между двамата в хода на процеса, считано от 13.06.2007г. всеки от двамата съпрузи притежава по ¼ ид.ч. Д. Б. е предявил иска по чл. 108 от ЗС само в личното си качество, а не като ЕТ. Тъй като няма обособяване на имуществото на ЕТ от това на физическото лице не се касае до извършване на управителни действия от единия съсобственик в полза на всички по отношение на трето лице. От името на ЕТ не е предявен иск за ревандикация на неговата идеална част от магазина, а само от Д. Б. , като физическо лице, поради което съдът не би могъл да се произнася призюмирайки воля на ищеца относно обема права, които иска да защити. Би било нарушение на диспозитивното начало и съдът би се произнесъл по непредявен иск ако уважи иска и за частта, притежавана от Д. Б. като ЕТ, за каквото той не е изявил воля в исковата молба. Отделно от това, искът е предявен против Е. , чийто единствен собственик на капитала и управител е бившата съпруга, която притежава идеална част от магазина и го ползва ч. притежаваното от нея Е. , а срещу съсобственик също не може да се иска ревандикация на цялата вещ. По тези съображения, съдът не е нарушил процесуалните правила, приемайки, че ищецът не може да иска в качеството, което е предявил иска, ревандикация на целия магазин. По делото е безспорно, че в резултат на допуснатото обезпечение на бъдещ иск, по който е образувано настоящото производство и проведеното обезпечение от съдия изпълнител от 05.12.2005г. ответното дружество е отстранено от магазина и той е предаден на пазач. Първият правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е съставлява ли изпълнението на допуснато обезпечение на бъдещ иск ч. отнемане на владението липса на третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС. Въззивният съд е дал неправилен отговор на този въпрос, като не е съобразил нормата чл. 321 от ГПК /отм/ и действието на обезпечението във времето. Обезпечителното производство има за цел да направи възможно реализирането на правата по решението, като условно подготви неговото изпълнение. Допуснатата обеезпечителна мярка има привременен характер и при отхвърляне на обезпечения иск с влязло в сила решение, съдът отменя обезпечението, т.е. ще е налице основание за възстановяване на предишното положение, съществувало до изпълнение на обезпечителната мярка. С отхвърлителното решение по иска ще се е формирала вече сила на присъдено нещо и в този случай ищецът не би могъл да защити притежаваното от него вещно право. В резултат на проведеното обезпечение, магазина е предаден на трето лице-пазач.. Без влязло в сила решение, с което е уважен иска по чл. 108 от ЗС, той не може да се предаде от пазача на ищеца по ревадикационния иск. По същността си обезпечението не представлява изпълнителен способ за признати от съда и стабилизирани права и няма за последица трайно и окончателно уреждане на отношенията, защото спора между страните не е разрешен със сила на присъдено нещо.. Затова неправилно е прието въз основа на допуснатото и реализирано обезпечение, че не се установява ответното дружество да е в държане на имота. Със съдебното решение по този иск ще се създаде основанието за отнемане на държането върху ¼ ид.ч. от магазина.. По изложените съображения, съдът намира, възивното решение следва да се отмени по иска по чл. 108 от ЗС, като неправилно – противоречащо на материалния закон и на процесуалните правила. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл.293, ал.3 от ГПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като уважи иска на Д. Б. против “П” Е. по чл. 108 от ЗС за ¼ ид.ч. от магазина Основният спорен въпрос по иска по чл. 59 от ЗЗД е налице ли е основание за ползването на магазина от ответното дружеството през процесния период, след като едноличен собственик на капитала на Е. е съпругата на ищеца и предвид установеното, че ½ от магазина е придобит в режим на СИО между тях.. Касаторът счита, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 2/2001г. на ОСГТК. Преплитането на двойните качества на страните едновременно като търговци и като съпрузи налага приложението на нормата на чл. 22, ал.1 от СК от 1985г. През процесния период – 09.082004г.-01.12.2005г. бракът между Д е бил действащ и ½ ид.ч. от магазина е била под режима на бездялова съпружеската общност. Съгласно чл. 22, ал.1, изр. 1 от отменения СК от 1985г. /действащ през посочения период/ съпрузите имат равни права при владение, ползване, разпореждане и управление на общите вещи. С декларацията от 26.01.1999г. и извършените действия по промяна на предназначението на магазина като такъв за хранителни стоки със съответните разрешения за това, Д. Б. се е съгласил с установения начин на ползване на магазина от съпругата му ч. притежаваното от нея ЕООД. Обстоятелството, че Е. е отделен правен субект, ч. който се осъществява ползването от съпругата е без значение защото правилата за бездяловата съпружеска общност са различни от обикновената съсобственост, при която има значение дали общата вещ се ползва лично / чл. 31, ал.2 от ЗС/, или се реализират граждански плодове от нея/ чл. 93 от ЗС/ Законодателят, уреждайки възможността всеки от съпрузите да ползва и да управлява общата вещ – съпружеска общност и отчитайки спецификата на отношенията между съпрузите не е предвидил възможност за търсене на обезщетение от лишения от ползване на вещта- съпружеска общност съпруг до прекратяването на СИО. По тези съображения ползването на магазина, ½ ид.ч. от който е бил бездялова съпружеска общност, не е било без основание, няма обогатяване на един правен субект за сметка на друг не е налице и института на неоснователното обогатяване. И тук следва да се подчертае, че в исковата молба не е претендирано обезщетение от името и за сметка на ЕТ, собственик на ½ ид.ч. от магазина, поради което на ищеца в това му качество не се дължи обезщетение. За частта на ЕТ е налице съсобственост между него и съпрузите в режим на СИО и обезщетение за лишаване от ползване от ЕТ по отношение на установения начин на ползване от съпрузите на частта от магазина - СИО може да се търси само на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, но такова се дължи само след писмена покана, каквато ЕТ не е изпращал. Затова е неоснователен доводът в касационната жалба, че на ищеца в качеството му на ЕТ следва да се присъди също обезщетение за лишаване от ползване. По изложените съображения искът по чл. 59 от ЗЗД правилно е отхвърлен, поради което обжалваното решение в тази част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 516/24.02.2008г., постановено по гр.д. № 548/2007г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е оставено в сила решение № 107/30.03.2007г., постановено по т.д. № 178/2006г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. Б. против “П” Е. , представлявано от П. И. Б. иск по чл. 108 от ЗС за ¼ ид.ч. от магазин № 2 с площ 67,60 кв.м. състоящ се от търговска зала, складово помещение и санитарен възел на партерния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. “. № 6-8 и вместо това постановява: ОСЪЖДА “П” Е. , представлявано от П. И. Б. със седалище с. К. обл. Пловдивска да отстъпи собствеността и предаде владението на Д. П. Б. върху ¼ ид.ч. от магазин № 2 с площ 67,60 кв.м. състоящ се от търговска зала, складово помещение и санитарен възел на партерния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. “. № 6-8. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: