Р Е Ш Е Н И Е №283 гр.София , 12 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 892/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/, депозирано от осъдения Х. К. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд №500/2013 г. по описа на РС-Харманли, внохд №375/2014 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, на основание чл.422 ал.1 т.1 във вр.с чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. В искането се твърди ,че съдебните актове на първата и въззивната инстанция са постановени при неизяснена фактическа обстановка в резултат на допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения- нарушение на принципа за дирене на обективната истина; неизпълнение на задълженията на съда за служебно събиране на доказателства по делото; неправилна оценка и анализ на доказателствените източници; игнориране на показанията на св.К. Д. и обясненията на подсъдимия,установяващи ,че извършител на деянието, за което е осъден подсъдимия Х. А. е не той ,а неговият баща- свидетелят Д.. Посочва се ,че деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, както и че неправилно е уважен предявения граждански иск,който е недопустим, неоснователен и недоказан. На следващо място- изразява се недоволство от мотивите към съдебния акт на въззивната инстанция ,като се претендира,че не са изложени фактическите положения, приети за установени от нея, както и ,че не е отговорено задълбочено на наведените доводи. Моли се да бъде отменена присъдата на РС-Харманли и въззивното решение на ОС-Хасково. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Х. К. А. , редовно призован, не се явява. Не се явява и неговия процесуален представител-адв. А., от когото е постъпила писмена молба, в която е посочено,че се поддържа искането за възобновяване и се моли за неговото уважаване. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли искането за възобновяване на осъдения да бъде оставено без уважение, тъй като не се констатират претендираните в него нарушения на материалния и процесуален закон. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени основанията, изложени в искането на осъдения Х. К. А., становището на прокуратурата, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №13 от 07.04.2014 г., постановена по нохд №500/2013 г., Харманлийски районен съд е признал подсъдимия Х. К. А. за виновен в това, че на 30.08.2012 г. в [населено място] на [улица]до дом №48, в л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ” с рег [рег.номер на МПС] , без съгласието на притежателя на изключителното право на търговската марка „Adidas”,а именно „Adidas АG” със седалище е адрес на управление в Германия и „Adidas International Marketing B.V.”със седалище и адрес на управление в Холандия /юридически представител за България [фирма],чрез упълномощен представител М. И. М.,регистрирани в Патентното ведомство на Р.България по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките/, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 от ЗМГО, а именно съхранявал с цел продажба или пускането на пазара на стоки с търговски марки с лого „Adidas”-80 броя детски спортни екипи с логото „Adidas” ,обект на това изключително право, без правно основание, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.172б ал.2 пр.1 във вр.с чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 и т.3 от НК му е наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, през което време е възложил възпитателни грижи за подсъдимия на Кмета на Община „Харманли”. Подсъдимият Х. К. А. е осъден да заплати на гражданския ищец „Adidas АG” чрез [фирма] обезщетение за имуществени вреди в размер на 7920 лв.,ведно със законната лихва и 200 лв.адвокатско възнаграждение. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства,както и по направените по делото разноски ,които е възложил в тежест на подсъдимия. По въззивна жалба на подсъдимия, пред Окръжен съд-Хасково е било образувано внохд №375/2014 г.,приключило с решение №138 от 28.11.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Искането за възобновяване е процесуално допустимо ,тъй като има за предмет акт,попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното от ОС-Хасково решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество ,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не се констатират претендираните от осъдения и неговия защитник съществени процесуални нарушения,които да са допуснати от решаващите съдилища. На първо място, не се установява липса на мотиви към въззивното решение. Законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК изискванията към съдържанието на решението на въззивната инстанция, които са били спазени от ОС- Хасково. Второстепенният съд не е пренебрегнал и задълженията си да изложи основанията, поради които не приема доводите на жалбоподателя. ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./ ,че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. Упрекът ,че въззивната инстанция не е изложила в мотивите си фактическа обстановка, такава каквато тя възприема за установена, е неоснователен, доколкото подробно описание на фактите се съдържа на л.53 –на гърба от съд.дело. На следващо място, в искането за възобновяване са изложени неконкретизирани оплаквания ,че съдът макар и да е бил длъжен служебно да събира доказателства, не е сторил това, поради което фактическата обстановка е останала неизяснена, както и че приетите факти са в противоречие с доказателствата по делото. Във връзка с тези две оплаквания е необходимо да се отбележи на първо място, че решаващите съдилища са изпълнили задълженията си за събирането на достатъчен обем доказателствени материали, необходими за разкриване на обективната истина по делото и неговото правилно решаване. Предмет на доказване в наказателния процес е съвкупност от обстоятелства и факти, които трябва да бъдат установени, за да се постигне правилност при решаването на делото. Съгласно чл.107 ал.2 от НПК,съдът събира доказателствата по направените от страните искания,а по свой почин-когато това се налага за разкриване на обективната истина. Следователно, какъв доказателствен обем съдът служебно следва да събере ,за да установи търсената в процеса обективна истина, е от изключителна негова компетентност. В конкретния случай ,защитника на осъдения не посочва кои доказателствени материали са останали непроверени от съда /за да може и ВКС да провери основателността на възражението/ от една страна, а от друга- ако действително е считал ,че са налице такива, то в хода на първоинстанционното и въззивно производство е разполагал с процесуална възможност сам да направи съответните искания. На второ място- необосноваността на съдебния акт не е сред касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК, към които препраща нормата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, поради което по това оплакване, ВКС не дължи произнасяне. Проверката ,която настоящата инстанция следва да извърши е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно , всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.Анализът на доказателствената съвкупност по настоящето дело е извършен в съответствие с принципите на чл.13 и чл.14 от НПК.Не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство, не се констатира те да са обсъждани едностранчиво, тенденциозно или пък не според действителното им съдържание. Липсват нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата при оценката на обясненията на подсъдимия и показанията на неговия баща-св.Д. относно заявените от двамата обстоятелства,че инкриминираните вещи не са били на подсъдимия и той не е знаел за тяхното наличие в управлявания от него автомобил ,а са били на св.Д.. Внимателната съпоставка на данните , съдържащи се в коментираните гласни доказателствени източници , както и обсъждането им във връзка с другите доказателства, събрани по делото, е мотивирала решаващите съдилища да направят верни заключения за тяхната недостоверност и да не ги кредитират с доверие. Не се възприема като основателно и отправеното недоволство за това, че решаващите съдилища не са предявили лично на осъдения веществените доказателства по делото.Действително, първостепенният съд не е спазил регламента по чл.284 от НПК ,като не е предявил веществените доказателства на страните. Пропускът му обаче е бил отстранен от въззивната инстанция, която в съдебното заседание ,проведено на 04.11.2014 г. е сторил това. Х. А. е бил редовно призован за посоченото съдебно заседание и не се е явил , с което сам се е лишил от възможността да присъства на предявяване на веществените доказателства. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на осъдения Х. А. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.172б ал.2 пр.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната му отговорност. Не се споделя доводът, релевиран в искането за възобновяване, за неправилност на извода на решаващия съд, че деянието е съставомерно от обективна страна. Защитникът аргументира твърдението си за несъставомерност с това, че наличието и поставянето на вещи в превозното средство на осъдения не представлява поведение, обективиращо изпълнителното деяние по чл.172б от НК- а именно „използване в търговската дейност” на марка, без съгласието на притежателя на изключителното право върху нея. Обективният признак на престъплението по чл.172б от НК „използване в търговската дейност” е намерил легално определение в Закона за марките и географските означения –чл.13 ал.2 , в която разпоредба изчерпателно са изброени действията, при извършването на които може да се допусне нарушаване на правото на маркопритежателя чрез използване без негово съгласие на идентичен или сходен с регистрирания знак, и сред тези действия попада и „съхраняването” на стоките с този знак с цел предлагането им за продажба или пускането им на пазара. Именно съхраняването с цел продажба или пускането на пазара на стоки с търговска марка с лого „Adidas”, без съгласието на притежателя на изключителното право на търговска марка „Adidas” е било инкриминирано на осъдения. Намирането на стоки- 80 бр.детски спортни екипи с търговска марка с лого „Adidas” в лекия автомобил ,собственост на осъдения запълва съдържанието на действието „съхраняване” по смисъла на 13 ал.2 т.2 от ЗМГО . От обстоятелствата, че подсъдимият към инкриминирания период е бил прокурист в дружество ,занимаващо се с производство на спортни стоки; от вида и начина на опаковане на процесните стоки- на връзки от по пет броя екипи – по един от всеки размер, като всеки един екип е бил поставен в самостоятелна прозрачна найлонова опаковка, се извежда заключението, че същите са съхранявани с цел предлагането им за продажба или пускането им на пазара. Оплакването на защитата ,че доколкото вещите са били в автомобил на физическо лице е очевидно ,че то в това си качество не извършва търговска дейност, не може да бъде възприето. Съгласно разрешението,дадено в ТР №1 от 2013 г. на ОСНК на ВКС, не се изисква специално качество на субекта на престъплението, което означава ,че субект може да бъде всяко вменяемо физическо лице, достигнало определената в закона възраст,осъществило изпълнителното деяние по чл.172б от НК, като специалният начин на неговото осъществяване- „използване в търговската дейност” не корелира с качеството търговец по ТЗ. Що се отнася до субективната съставомерност на деянието, тя се извежда от комплексната оценка на няколко несъмнено доказани по делото фактически данни, а именно : стоките, предмет на престъплението са били намерени в автомобил , собственост на осъдения и управляван от него към момента на проверката; самото местонахождение на процесните стоки , обективирано в протокола за оглед на местопроизшествие- на задната седалка на автомобила, начинът им на опаковане - поставени в два чувала и размерът на чувалите – един метър широчина и 1,2 метра дължина , изключват възможността да не са били забелязани от Х. А.. Посочените обективно установени обстоятелства напълно опровергават данните, съдържащи се в обясненията му ,че чувалите са били черни и поставени между предните и задни седалки , поради което до момента на полицейската проверка той не ги е бил забелязал и не е знаел за тяхното наличие. Все в тази връзка , не без значение са и показанията на св.Р.П., полицейски служител, който е предоставил информация за това, че чувалите са били обемисти, част от тях са били поставени на задната седалка на автомобила и са били веднага забелязани от него. Претенцията, релевирана в искането за недопустимост и неоснователност на предявения граждански иск за обезщетение за имуществени вреди, е лишена от основание. Ощетеното юридическо лице, притежател на право върху марка , претърпяло вреди от престъплението по чл.172б от НК е активно легитимирано да претендира обезщетение , какъвто е и настоящият случай. Изложените от въззивната инстанция съображения относно основателността на гражданския иск и неговия размер са верни ,споделят се изцяло от касационния съд и поради тяхната изчерпателност, не е необходимо да бъдат преповтаряни. Във връзка с релевираното в искането за възобновяване основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, не са изложени каквито и да е било доводи , възражения или аргументи, по които настоящата инстанция да вземе отношение. По изложените съображения и като не намери за основателни посочените в искането за възобновяване основания , ВКС счете ,че същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. К. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд №500/2013 г. на РС-Харманли, внохд №375/2014 г. на ОС-Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/