Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * правоприемство * конституиране на страни * завет * служебно начало


4
гр. д. № 967/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 160

София, 21.06.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 967/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена С. К. Й. от [населено място] за отмяна на решение № 6425 от 14.09.2015 г. по гр. д. № 1869/2007 г. състав на СГС, ІV-В отд., с което е обезсилено решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 10455/2005 г. на СГС, І-г. о., 40-ти състав и делото е върнато за конституиране на основание чл. 120 ГПК отм. на Столична община, встъпила в процесуалното правоотношение на починалата А. К. Ч. и за разглеждане на делото с нейно участие. С определение № 221 от 08.04.2016 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпросите за правомощията на въззивния съд, когато констатира, че в делото участва ненадлежна страна и задължен ли е съдът служебно да конституира частния правоприемник - заветник на ищеца по предявен иск за собственост на основание чл. 230, ал. 1 във вр. с чл. 227 ГПК или трябва да конституира универсалният правоприемник по закон или по общо завещателно разпореждане, като частния правоприемник може да встъпи в делото като трето лице-помагач по реда на чл. 226, ал. ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

А. Ч. е предявила срещу касатора ревандикационен иск за дворно място с площ от 1076 кв. м., съставляващо УПИ ХХV-2402 от кв. 201”а” по плана на [населено място], а по плана от 2001 г. - УПИ XL-2402. Твърдяла е, че лицето Г. Ц., без да е надлежно упълномощена от нея и брат й, се е разпоредила със спорния имот през 1996 г. в полза на дъщеря си М. Д., а тя е продала имота същата година на ответника по иска, сега касатор Й.. Поддържала е, че ответникът не е придобил вещни права върху имота, тъй като праводателят му не е бил собственик на имота.
Поддържала е, че първият договор за продажба, сключен между Г. Ц. и дъщеря й Д. е нищожен на няколко основание: като сключен от лице без представителна власт; поради това че е привиден – с него е прикрито дарение; поради това, че противоречи на закона тъй като договора за продажба накърнява принципа за еквивалентност на престациите. С това обуславя следващия довод, че поради нищожност на този договор за продажба следващата сделка, с предмет същия имот, не е породила транслативно действие, тъй като праводателят не е бил собственик.
В хода на производството с молба от 29.09.2006 г. процесуалният на представител на ищцата адв. Р. е уведомила съда, за настъпилата на 28.07.2006 г. смърт на ищцата, като е представила извлечение от акта за смърт и е поискала спиране на производството по делото.
С молба от 26.09.2006 г. третото лице помагач Г. Ц. е представила на съда саморъчно завещание, съставено от ищцата. Части от завещателното разпореждане имат характер на завети в полза на физически и юридически лица. В т. V завещателката е направила завещателно разпореждане в полза на [община] като й е завещала имот известен с името „Т. баир”, с площ от 250 дка, одържавен и реституиран на наследниците на Ч., част от който е спорния имот. След завета в т. VІІ на завещанието на предпоследната страница завещателката е изразила воля, че …”завещава цялото останало наследство в полза на Американския университет в Б.”: Третото лице помагач е представило и удостоверение за наследниците, издадено от СО-район О., от което е видно, че наследник по закон на ищцата е лицето Л. Т. Б., син от починала леля на ищцата (Р. Г. Б., сестра на баща й К. Г. Ч.).
С определение от 10.10.2006 г. на основание чл. 120 ГПК отм. съдът е конституирал на мястото на починала страна наследникът й по закон Л. Б. и универсалният заветник по завещанието Американският университет в [населено място]. С решение от 30.03.2007 г., постановено по гр. д. № 10455/2005 г., Софийски районен съд е отхвърлил исковете като неоснователни.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от Американския университет в Б.. По възражението на ответника по иска и по въззивната жалба С. Й. е намерил, че с представеното саморъчно завещание първоначалната ищца е завещала в полза на [община], сега район към Столична община, имота в м. „Т. баир”, част от който е УПИ, предмет на иска.
След като е обсъдил и влязлото в сила решение от 28.02.2013 г. по гр. д. № 3814/2012 г на САС, с което предявеният от Сдружение „Американски университет в България” срещу Столична община иск по чл. 42, б. „а” ЗН е отхвърлен, въззивният съд е намерил, че адресат на посоченото завещателно разпореждане е Столична община, поради което първоинстанционният съд е направил неправилен извод за правоприемника, който с оглед конкретния предмет на делото, следва да замести ищцата в процеса. Въз основа на това е приел, че постановеното решение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, като делото се върне на Софийски районен съд, І-во ГО, 40 състав за конституиране на основание чл. 120 ГПК отм. на Столична община на мястото на починалата ищца А. Ч. и за разглеждане и решаване на делото с нейно участие.
При постановяване на решението съдът, действащ като въззивна инстанция, е разрешил в противоречие със задължителната практика процесуалния въпрос за това когато констатира, че в делото участва ненадлежна страна задължен ли е служебно да конституира надлежната такава.
По поставения въпрос следва ли съдът да конституира служебно частния правоприемник - заветник на ищеца по предявен иск за собственост на основание чл. 230, ал. 1 във вр. с чл. 227 ГПК или това задължение се отнася само до универсалният правоприемник по закон или по общо завещателно разпореждане, тъй като частния правоприемник може да встъпи в делото като трето лице-помагач по реда на чл. 226, ал. ГПК, настоящият съдебен състав намира, че когато страна се е разпоредила със спорния имот със завет, на основание чл. 16, ал. 2 ЗН, заветникът встъпва в материалното правоотношение, а също и в процесуалното, поради което той следва да бъде конституиран като страна в процеса.
Въззивното производство е било образувано по жалба, подадена на 18.04.2007 г. и на основание § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК е била разгледана по правилата на отменения ГПК, поради което процесуалният въпрос е бил разрешен в противоречие с задължителната практика, израз на която е т. 4 от Т. Р. № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В нея е прието, че когато въззивният съд за първи път констатира нередовност на исковата молба, той следва да я отстрани по реда на чл. 100 ГПК отм. Настъпването на смъртта на страната по делото има за последица нередовност на учредения процес, което е основание за отстраняване на тази нередовност по реда на чл. 182, ал. 1, б. б ГПК отм. При постъпили данни по делото, че починалата страна има законен наследник, но е направила и частно разпореждане с имота, предмет на иска, тя се замества и в процесуалното правоотношение от заветника. Това следва от чл. 16, ал. 2 ЗН. Конституирането като страна в процеса и на наследника по закон е израз на спазване принципа за процесуална икономия и обезпечава възможност за проверка на валидността на тези разпореждания и тяхната относимост към предмета на спора.
Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение от касационната инстанция, с което обжалвания въззивен съдебен акт да бъде отменен и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след конституиране на заветника на починалата ищца – Столична община, район Б..

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 6425 от 14.09.2015 г. по гр. д. № 1869/2007 г. състав на СГС, ІV-В от
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ІV-В отд. за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: