Р Е Ш Е Н И Е № 142 С о ф и я, 15 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 м а р т 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 227/2015 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подс.Х. С. К. от Габрово адв.Л.Ц. от АК-Габрово и има за предмет въззивна присъда № 1 от 14.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 155/2014 г. от Габровския окръжен съд, която се оспорва с доводи за неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и искане за нейното изменяне с преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, което да се отрази и на вида и размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Х. К. и защитникът му, редовно уведомени, не вземат участие в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 469 от 23.10.2014 г. по НОХД № 792/2014 г. Габровският районен съд е признал подс.Х. С. К. от Габрово за виновен в осъществяване на престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК и като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лева и го е оправдал по внесеното му обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Разпоредил се е с иззетото наркотично вещество, постановявайки отнемането му в полза на държавата, както и с останалите веществени доказателства, които да бъдат унищожени като вещи без стойност. Направените по водене на делото разноски са присъдени в тежест на подсъдимия. С въззивен протест от Районна прокуратура-Габрово е била оспорена приетата от районния съд квалификация на деянието като маловажно и приложението на чл.78а от НК с искане за отменяне на първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна по първоначално предявеното на подсъдимия обвинение и налагане на съответно наказание с приложението на чл.66, ал.1 от НК и глоба в полза на държавата. Недоволен от присъдата е останал и защитникът на подсъдимия, който е оспорил законосъобразността на размера на наложеното наказание глоба, позовавайки се на ограничението по чл.78а, ал.5 от НК с искане за корекцията й в насока за нейното намаляване. С присъда № 1 от 14.01.2015 г. по ВНОХД № 155/2014 г. Окръжен съд-Габрово е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подс.К. за виновен по първоначалното му обвинение за осъществено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложил наказание от 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и глоба в полза на държавата в размер на 2 000 лв. Наново е постановено отнемане в полза на държавата на откритото и иззето наркотично вещество канабис, унищожаването на останалите веществени доказателства, както и е осъден подсъдимият да заплати направените по водене на делото разноски. Въззивната присъда се обжалва от защитника на подсъдимия адв.Л.Ц. заради неправилното приложение на материалния закон, с претенцията деянието да бъде преквалифицирано от ВКС в по-леко наказуемо престъпление, съответно отпадане на наказателната му отговорност с приложението на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА. След провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК, по процедурата по чл.373, ал.2 и 3 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, като е възприел изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и неоспорени фактически обстоятелства, първият съд се е съгласил и уважил претенцията на защитника на подс.К. инкриминираното деяние да се определи като „маловажен случай”, квалифицирал го е като престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК, довело до приложението на чл.78а, ал.1 от НК поради наличие на законовите предпоставки. Именно с това не се е съгласил окръжният съд и е постановил осъждането му по възведеното от прокурора обвинение, което се оспорва в касационната жалба на защитника му с довода за неправилното приложение на закона, изведен въз основа на неправилните, според него, изводи на въззивния съд наркотичното вещество да е държано и с намерение да се разпространява, че вреда от него би имало само за подсъдимия, че изводите му относно вида и размера на дължимото се на дееца наказание били противоречиви, заради което се претендира преквалификация от настоящата инстанция на деянието в посоченото по-леко наказуемо престъпление със съответните благоприятни последици за подсъдимия. ВКС намира, че окръжният съд правилно е анализирал фактическите обстоятелства в обвинителния акт и подкрепящите признанието им от подсъдимия доказателствени източници и не ги е надценил при оформяне на правните си изводи относно немаловажността на деянието. Преценката им от прокурора като недостатъчни за повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление не го е ограничила да съобрази установените факти като такива, очертаващи деянието с по-висока обществена опасност от „маловажен случай”. Правилно е анализирал значението на тези фактически обстоятелства през призмата и на повишената чувствителност на обществото към такъв род деяния. По този начин, като е отрекъл да е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, законосъобразно въззивният съд е квалифицирал деянието като престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, заради което е отменил първоинстанционната присъда и е признал подс.К. за виновен и го е осъдил по внесеното му от прокурора обвинение за това престъпление, с което е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Неоснователни са възраженията и относно противоречивост в изводите на съда, относими към определянето на вида и размера на дължимата се на подсъдимия санкция. Правилно съдът се е съгласил то да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, но в рамките на предвиденото за съответното престъпление, като е отчел и поведението му спрямо свидетелите В. и А.. Съобразени са наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като кумулативната санкция е определена на минимума за престъплението, без да са налице основанията за приложението на чл.55 от НК и намалена с 1/3 при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тя е фиксирана на 8 месеца лишаване от свобода и 2000 лв. глоба в полза на държавата. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и определен минимален изпитателен срок, който да въздейства поправящо и препятстващо подсъдимият да върши подобни деяния. ВКС намира, че не е налице явно несъответствие на наложеното му наказание с обществената му опасност като деец и с тази на конкретно извършеното, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК. Касационната жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1 от 14.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 155/2014 г. от Окръжен съд-Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :