11 Р Е Ш Е Н И Е № 139 [населено място], 27.08.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2767/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“АД срещу решение №459/01.07.2022 г. по т.д.№233/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 14.12.2021г. по т.д.№2519/20 г. по описа на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Автотрейд СА“ЕООД сумата 131 542,11 лв., представляваща сбор от неточно изпълнени и неразрешени платежни операции по платежни нареждания от 06.11.2018г. /в размер на 56 605,18 лв./ и от 09.11.2018г. /в размер на 74 936,96 лв./, както и понесените от ищцовото дружество разноски за двете инстанции. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът твърди, че при произнасянето си съставът е пренебрегнал, респ. е нарушил множество материални разпоредби на ЗПУПС - §1 т.40 ДРЗПУПС , чл.78 ал.1 и ал.4, чл.79 ал.1, чл.90 ал.1 и ал.4 ЗПУПС, като е признал на ищеца качеството „потребител“ и не е приложил в отношенията им позволеното от закона и предвидено изрично с чл.124 ал.2 от Общите условия на банката дерогиране на нормативни разпоредби, касаещи отговорността на банката. Касаторът поддържа,че обжалваният съдебен акт представлява преразказ на фактическата обстановка, описана в първоинстанционното решение, като в мотивите на същия не са отразени и обсъдени въведените от него в предмета на делото възражения и аргументи, нито е извършена цялостна и самостоятелна преценка на правнорелевантните факти. По тези съображения касаторът претендира отмяна на решението на САС и отхвърляне на предявения срещу него иск с присъждане на разноските за всички инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Ответникът по касация „Автотрейд СА“ ЕООД в писмен отговор и в проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт. Прави искане за потвърждаване на решението на апелативния съд , като претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно наличието на валидно възникнало между страните по делото облигационно правоотношение, основано на сключен между тях договор за разплащателна сметка от 02.09.2013г., към който са приложими и Общите условия на банката от 26.10.2018г. Приел е за установено,че: на 06.11.2018г. и на 09.11.2018г. чрез платежна система РИНГС от ищцовото дружество са наредени две плащания към търговските дружества „Сакса“ООД и „Литекс“АД с основания издадени фактури в размери съответно 56 605,15 лв. и 74 936,96 лв.; на 14.11.2018г. управителят на дружеството констатирал,че наредените суми не са достигнали до получателите им, във връзка с което депозирал в банката жалба; в отговор банката го уведомила,че е изпълнила точно нарежданията, в съответствие с посочените в тях банкови сметки, идентифицирани с IBAN и след като платежните документи са били подписани с валиден електронен подпис от управителя на дружеството, както и че липсва основание операциите да се считат за неразрешени към посочените дати, а контролът върху физическите устройства,чрез които се осъществява интернет банкирането, е изцяло в отговорност на клиента на банката; въпреки това банката е извършила проверка, като е изпратила искане до „Уникредит Булбанк“ АД /банката, в която е била разкрита посочената в платежните банкова сметка/, откъдето е получила отговор,че поради липса на наличност по сметката,сумите не могат да бъдат върнати, а титулярът й, който се оказал чуждестранно физическо лице /латвийски гражданин/, не отговарял на телефонните обаждания; по случая била образувана прокурорска преписка. Съдът е обсъдил заключението на назначената в производството пред първата инстанция банкова експертиза, въз основа на която е приел за установено,че посочените в двете изпълнени от банката платежни нареждания IBAN-и съответстват на една и съща сметка, разкрита в „Уникредит Булбанк“АД от посоченото чуждестранно физическо лице на 31.10.2018г.; към 06.11.2018г. наличността по нея е била 0,00 лв., като след постъпването на сумите по двата превода, те са били превалутирани в евро и наредени в рамките на 44 минути от постъпването на първия превод и 23 минути след втория по една и съща сметка в австрийска банка, след което сметката в „Уникредит Булбанк“АД е била закрита. Кредитирано е и заключението на компютърната експертиза, според данните от което при откриването на разплащателната сметка през 2013г. като потребители на услугите по интернет банкирането са се регистрирали К. К., Вахан Ангътян и А. К. /последните двама – управители на дружеството-ищец/; на К. К. е предоставен пасивен достъп до услугите, а на управителите – активен с инструмент за подписване, представляващ комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката и инсталиран на нейния централен сървър, и динамична парола, генерирана от устройство за генерирането й /тоукън/; на 06.11.2018г. и на 09.11.2018г. са били регистрирани последователни влизания от конкретни IP адреси- първоначално от К. К., който е извършил действия по работа с бланки за преводи – зареждане на данни от готова бланка с уникален идентификационен номер /IBAN/, редактиране и създаване на нова бланка за превод, след което, чрез въвеждане на потребителско име и парола за активен достъп, бланките са били подписани от управителя Вахан Ангътян; за процесните две дати не са били установени записи, които да отразяват неуспешни опити за влизане или неоторизирани влизания; във всички етапи на подготовка на платежните нареждания, предшестващи подписването, съществува възможност за проверка и корекция на данни за превода; „Банка ДСК“АД използва сертификати от висок клас на защита и две системи за междубанкови разплащания – БИСЕРА и РИНГС, като същевременно в регистърните данни на платежната й система DSK Direct не се съхраняват данни за естеството на осъществените промени в различните полета на бланки на платежни нареждания; на 09.11.2018г. е регистриран запис на действия на потребителя с пасивен достъп, показващ,че след влизането и създаването на нова бланка чрез редактиране на съществуваща, е извършено отново влизане с редактиране и запис на нова бланка, съответстваща на платежното нареждане от сесия 14,23 ч., подписано впоследствие от потребителя с активен достъп до услугите. При така установената фактическа обстановка , съдът е направил извод за основателност на предявените от дружеството срещу банката искове. Мотивирал се е с разпоредбата на чл.70 ал.1 ЗПУПС, според която платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил и дал съгласие за изпълнението й, в противен случай същата е неразрешена, при което,съгласно чл.79 ал.1 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на същата,след като е забелязал или е бил уведомен за нея, освен когато има основателни съмнение за измама. За да реши дали конкретните операции са неразрешени, както е поддържал ищецът, съставът се е позовал на нормата на чл.78 ал.1 ЗПУПС, предвиждаща,че доказателствената тежест за установяване автентичността на операцията, точното й регистриране и осчетоводяване, както и за това,че не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, е на доставчика на платежната услуга, а за да се освободи от отговорността по чл.79 ал.1 ЗПУПС, последният следва да докаже,че платецът е действал чрез измама или чрез умисъл или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС. Посочил е,че в конкретния случай банката не е доказала наличието на някое от тези основания за освобождаването й от отговорност, а обратно – видно от заключението на експерта, използваният от банката софтуер не съхранява данни относно това какви действия е извършил потребителят с активен достъп /управителят/ - дали е извършена промяна и ако да – в коя част на вече подготвеното от К. К. платежно нареждане; от своя страна дружеството се е противопоставило на извършените плащания,като е уведомило надлежно и в срок банката и разследващите органи. Като неоснователно е счетено от съда позоваването на ответната банка на клаузата на чл.103 от действащите към момента на преводите ОУ от 26.10.2018г., съгласно която банката не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от клиента в платежното нареждане IBAN, приемайки, че последното обстоятелство е останало недоказано по делото. С определение №614/14.03.2024 г., решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по обобщения от касационната инстанция въпрос за задълженията на въззивния съд, като инстанция по същество, да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, от които те черпят своите права. Отговор на така поставения въпрос е даден в практиката на касационната инстанция, обективирана не само в посочените от касатора ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл.290 ГПК по гр.д.№4744/08г. на І г.о. на ВКС, по т.д.№1106/10г. на ІІ т.о. на ВКС, по гр.д.№5980/14г. на І г.о. на ВКС, по гр.д.№1084/11г. на ІІІ г.о. на ВКС, по гр.д.№1857/10г. на ІV г.о. на ВКС,по гр.д.№4780/18г. на ІV г.о. на ВКС, по т.д.№1115/17г. на І т.о. на ВКС, по гр.д.№2926/16г. на ІV г.о. на ВКС, по гр.д.№4581/14г. на І г.о. на ВКС, но и в служебно известните на състава ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК - по гр.д.№ 3973/2008 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 748/2011 г. на ІІ г.о., по гр.д.№ 891/2010 г. на І г.о., по гр.д.№ 1318/2010 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 761/2010 г.на ІV г.о., по гр. д. № 2184/2015 г. на ІІІ г. о., по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ г. о., по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV г. о., по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ т. о., по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г. о. , гр.д.№4564/19г. на IV г.о., по т.д.№1115/17г. на I т.о., по гр.д.№1163/10г. на IV г.о. и др.С нея се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121 ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК, като въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба и отговора, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тези факти за установени, а други за неосъществили се, да съобрази и се произнесе по въведените от страните релевантни за решаването на спора доводи и възражения; отнасяйки установените от него обстоятелства и правоотношения към съответните материалноправни норми, да формира самостоятелни правни изводи за изхода на делото; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Решаващият извод на въззивния съд, че „Банка ДСК“ЕАД е отговорна за понесените от ищеца вреди от изпълнени неразрешени платежни операции със суми по разплащателната му сметка, е направен при приложение на разпоредбата на чл.78 ал.1 ЗПУПС, с констатацията,че банката не е изпълнила задължението си като доставчик на платежни услуги да докаже автентичността на нареждането и точното изпълнение на платежната операция, както и факта,че платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС. При формирането на този си извод съставът е игнорирал поддържаното в производствата пред двете инстанции възражение на банката за неприложимост на посочената разпоредба в отношенията между страните, с оглед изричното й изключване , наред с други относими разпоредби на закона, с приложимите в отношенията между страните общи условия, каквато възможност е предвидена и в самия закон, с оглед качеството на ищеца /ползувател на платежните услуги/ на търговец, а не на потребител. Доколкото при формирането на решаващите си изводи въззивният съд се е отклонил от дадените с посочената съдебна практика разрешения на поставения правен въпрос, които настоящият състав напълно споделя, и е допуснал процесуално нарушение, обусловило крайния изход на делото, решението му се явява неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.2 ГПК. Предвид това,че не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, повдигнатият пред настоящата инстанция спор следва да бъде разрешен по същество. Ищецът е претендирал с исковата молба възстановяване на суми от страна на ответната банка, които, според твърденията му, е наредил за плащане в полза на други лица, а не на лицето, в чиято сметка са постъпили, като платежните операции, осъществени от доставчика на платежни услуги на 06.11.2018г. и на 09.11.2018г. са неразрешени по смисъла на чл.70 ЗПУПС. Поддържаната от ответника в производството пред двете инстанции защитна позиция е била основана на твърдения,че операциите не могат да се считат за неразрешени,тъй като преводите са наредени, потвърдени и подписани от представляващия ищцовото дружество в рамките на ползван от него електронен канал за извършване на услуги ДСК Директ, достъпът до който /пасивен и активен/ ищецът е осъществил чрез предоставени му от банката персонални потребителско име и парола, като същият е бил допълнително защитен чрез комбинация от ПИН и динамичен код, генериран от тоукън устройство; че преводите са изпълнени точно, като отговорността за грешно посочен в нарежданията IBAN е на наредителя; че не банката има задължението да доказва автентичността на даденото с нареждането съгласие на платеца, а последният следва да установи твърденията си за обратния факт, доколкото, предвид това,че същият не е потребител, в отношенията им е приложим не чл.78 ЗПУПС, а клаузите на приетите от него със сключването на договора Общи условия /чл.67 ал.4 ЗПУПС/; че последните установяват специални правила относно отговорността на страните по договора за разплащателна сметка при ползване на услугите чрез електронния канал ДСК Директ за бизнес клиенти. Според разпоредбата на чл.70 ал.1 и ал.3 ЗПУПС, платежната операция е неразрешена, ако платецът не я е наредил или не е дал съгласие за изпълнението й, като това съгласие се дава по ред и начин, уговорени между платеца и доставчика на платежни услуги. Съгласно клаузите на приложимите към момента на извършването на преводите Общи условия за ползване на услугите чрез електронните канали ДСК Директ на Банка ДСК за бизнес клиенти, които ищецът е приел с подписването на договора за разплащателна сметка и подаването на искане за достъп до тях, всички електронни съобщения, подадени чрез ДСК Директ, се считат за безусловно разпореждане от клиента и се изпълняват от банката, съобразно изразената от него воля, като представените платежни документи по електронен път се съставят с предвидените в Наредба №3 на БНБ реквизити и при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис /чл.66 и чл.67/; достъпът до електронните канали се предоставя само на законни представители на клиента или изрично упълномощени от тях лица за извършване на съответни действия със сметките му /чл.8/; при интернет банкирането /какъвто достъп ищецът е поискал да му бъде предоставен/ достъпът може да бъде пасивен и/или активен /чл.31 и чл.32/ и се осъществява чрез въвеждане на потребителски идентификатори /потребителско име и парола/, както и чрез използване на тоукън устройство за допълнително защитен вход, изискващо въвеждане на комбинация от ПИН и динамичен код, генериран от устройството /чл.29/; за нареждането на превод при интернет банкиране се изисква електронният документ да бъде подписан и изпратен от потребител с активен достъп с инструмент за подписване – комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, инсталиран на централизиран сървър на банката и динамична парола, генерирана от тоукън устройството /чл.33/. С тези клаузи страните са приели в отношенията си, че съгласието за извършването на платежната операция, дължима от доставчика на платежните услуги, се обективира писмено в създадения, потвърден и подписан по електронен път с уговорените инструменти платежен документ, съдържащ необходимите, според чл.15 ал.1 от Наредба №3/18.04.2018г. на БНБ, реквизити, между които е и международният номер на банковата сметка / International Bank Account Number - IBAN/ на получателя. С клаузата на чл.124 ал.2 от Общите условия са се съгласили на основание чл.67 ал.4 ЗПУПС и доколкото няма спор,че ищецът не е потребител по смисъла на §1 т.40 от ДР на ЗПУПС /ред. от 06.03.2018г./, определени разпоредби на ЗПУПС, между които тези на чл.78 /относно доказването на автентичност и точното изпълнение на платежната операция/ и чл.91 /относно отговорността на доставчика на платежни услуги към платеца/ , да не се прилагат в отношенията им, като бъдат заместени от съответните предвидени в Общите условия клаузи. При това позволено от закона /чл.67 ал.4 ЗПУПС/ договорно дерогиране на разпоредбата на чл.78 ЗПУПС и при наличието на уговорка в чл.104 от Общите условия,че нарежданията, получени от банката чрез ДСК Директ, се смятат винаги за валидни подписани писмени изявления на клиента, приложимо е общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, както е приел и първоинстанционният съд при разпределянето на доказателствената тежест с доклада по делото. При горните констатации относно спецификите на възникналото между страните правоотношение, това означава, че, за да получи търсената съдебна защита, ищецът следва да е доказал, че банката е изпълнила двете платежни операции от 06.11.2018г. и от 09.11.2018г. с парични средства от сметката му, без той да ги е нареждал по реда и начина, по които са се споразумели. Твърдения,че изобщо не е нареждал плащанията ищецът няма.Доводите му,че банката е изпълнила неразрешени от него платежни операции, са основани на това,че наредените от него суми са постъпили не по сметки на неговите контрагенти, а на трето лице в банка, различна от банката, обслужваща сметките им, като при попълването и потвърждаването на платежните нареждания в тях е бил посочен един IBAN, а при подписването им и изпращането им на банката - друг, като този процес е бил изцяло контролиран от последната; че банката не е изпълнила задължението си по чл.100 ЗПУПС да идентифицира платеца; че същата отговаря за вредите от бездействието й на основание чл.90 ал.4 и ал.6 ЗПУПС. Тези твърдения на ищеца не се доказват от събраните по делото доказателства. Според данните от заключението на компютърната експертиза, извлечени от предоставени й регистърни данни относно извършени действия по интернет банкиране със сметката на дружеството, на 06.11.2018г. и на 09.11.2018г. е осъществен последователен оторизиран достъп на потребители , разполагащи с персонални средства за сигурност – К. К. /счетоводител, с предоставен му пасивен достъп с потребителски идентификатори – потребителско име и парола, без инструмент за подписване/, който е извършил действия по изготвяне на платежните нареждания, и Вахан Ангътян /управител, с предоставен му активен достъп до услугите с инструмент за подписване – персонален цифров сертификат и динамична парола, генерирана от тоукън устройство/. Вещото лице е установило,че: влизанията в електронния канал на посочените две дати са от IP адреси, от които обичайно са извършвани до този момент с висока честота регистрирани от системата влизания с оглед извършването на платежни операции със средства от сметката на дружеството; времето между създаването на бланката за превод с попълването на данните от лицето с пасивен достъп и подписването и изпращането й от лицето с активен достъп е в рамките на няколко минути, като липсват данни за регистрирани други неоторизирани влизания или за неуспешни опити за осъществяване на такива; при подписването от лицето с активен достъп са били избрани именно бланките с уникалните идентификационни номера, генерирани при изготвянето им от лицето с пасивен достъп /които номера се откриват и върху представените на хартиен носител изпълнени от банката платежни нареждания с посочен в тях IBAN на получател в „УниКредит Булбанк“АД/. Посочило е, че „Банка ДСК“АД е изградила канала за достъп до банкови услуги Интернет банкиране със съвременни средства за сигурност, прилагайки редица национални и международни банкови правни и технически стандарти; използва сертификати от висок клас за защита и две системи за междубанкови разплащания, действащи в България – БИСЕРА и РИНГС, и двете характеризиращи се с висока степен на сигурност при банковите разплащания. При тези данни единственият обоснован извод е,че и в двата случая банката е получила нареждания за превод на суми от сметката на ищеца, които е изпълнила точно, съгласно чл.90 ал.1 ЗПУПС и не носи отговорност за това,че сумите по двете платежни операции са постъпили по сметка на трето лице, вместо по сметките на контрагенти на ищеца, доколкото в нарежданията, получени от банката, надлежно оформени и подписани със съответния инструмент за подписване, е била посочена сметка с валиден международен номер /уникален идентификатор - IBAN/ - чл.90 ал.2 ЗПУПС и чл.103 ал.1 от Общите условия. Не може да се приеме при установените обстоятелства,че двете платежни операции са неразрешени по смисъла на чл.70 ал.1 изр.2 ЗПУПС, доколкото до банката са достигнали и регистрирани като изявления на законния представител на дружеството за плащане, подписаните от него с предоставения му инструмент за достъп платежни нареждания, в които е посочен номер на сметка в „УниКредит Булбанк“АД. Ищецът нито твърди, че подписаните от управителя на дружеството платежни нареждания са били обект на последваща манипулация с промяна на уникалния идентификатор, нито подобно обстоятелство се установява по делото. В съдебно заседание вещото лице сочи,че именно с подписването от лицето с активен достъп фактически се създава електронен вариант на платежното нареждане с посочения в него IBAN, като в този му окончателен вид документът се получава от банката-доставчик на платежни услуги, която едва при получаването му заверява сметката на платеца /чл.83 ал.1 изр.2 ЗПУПС/. Съгласно приетото от страните в клаузата на чл.105 от Общите условия след получаването на достъп до услугите, включени в електронния канал ДСК Директ отговорността за всички действия, извършени чрез електронните канали от негово име въз основа на идентификацията посредством предоставените му технически средства, е на клиента. Ето защо тезата на ищеца,че банката получава и се запознава със съдържанието на платежното нареждане още с потвърждаването му, а не след подписването му, не намира опора в данните по делото, а не може да бъде извлечено и от цитираната от него клауза на чл.53 ал.2 от Общите условия, доколкото, според текста на последната, нарежданията за платежни услуги се считат получени незабавно след попълването на електронното платежно нареждане,потвърждаването на съдържанието му от клиента и подписването му /когато е приложимо,а това е така в случаите на интернет банкиране/ със съответния инструмент. Неоснователно е твърдението на ищеца за допуснато от банката нарушение на чл.100 ЗПУПС. Съгласно посочената разпоредба / в редакцията й към м.ноември 2018г./ при иницииране от разстояние на електронна платежна операция от страна на платеца доставчикът на платежни услуги има задължение да приложи задълбочено установяване идентичността му, което представлява процедура, разработена по начин, който защитава поверителността на данните и включва използването на два или повече от трите независими елемента: знание – нещо , което само ползвателят знае, притежание – нещо което само ползвателят притежава и характерна особеност – нещо, което характеризира ползвателя. Това задължение ответната банка е изпълнила с предоставянето на ищеца на персонализирани средства за достъп до системата за интернет банкиране - потребителско име и парола /нещо , което само ползвателят знае/ и тоукън устройство /нещо, което само ползвателят притежава/, като и в двата случая системата е достъпвана единствено чрез тях, както се установи от заключението на компютърната експертиза. Поради това банката не е имала основание да не изпълни получените нареждания, въвеждайки точно данните, посочени в тях /чл.9 от Наредба №3/18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/. Неоснователно е позоваването на ищеца на чл.90 ал.4 и ал.6 ЗПУПС в търсенето на отговорност от ответника за възстановяването на сумите по двете платежни операции. Посочените разпоредби установяват задължение на доставчика на платежни услуги в случай на изпълнена платежна операция при неточно посочен от ползвателя на платежната услуга уникален идентификатор /IBAN/, както и при пълно неизпълнение на платежната операция, поради невалидност на идентификатора, да положи усилия в рамките на дължимата грижа за възстановяването на сумата по платежната операция, а в случай,че това е невъзможно – да му предостави цялата налична информация за възстановяването на средствата по общия ред. Нито една от двете посочени хипотези не е основание за ангажиране на отговорността на ответника-доставчик на платежните услуги за възстановяване на сумите по сметката на ищеца за сметка на банката. Втората хипотеза по начало не е приложима към разглеждания случай, доколкото визира изобщо липса на сметка, по която да постъпи наредената сума. Данните по делото покриват първия случай, но с ал.2 на същия член доставчикът на платежни услуги изрично е освободен изцяло от отговорността да възстанови преведените по погрешно посочения в нареждането международен номер на сметка суми. Същият е предприел действия в рамките на дължимата грижа, съгласно ал.4 на чл.90 ЗПУПС, като, след уведомяването му от ищеца, е отправил искане от банката на получателя да върне сумите, както и да предостави на ищеца данни за получателя, от когото платецът да търси отговорност за неоснователно обогатяване. Искът, предвид изложеното , е неоснователен и, като такъв, подлежи на отхвърляне. Предвид изхода на делото, ответникът по касация „Автотрейд СА“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“АД разноски за производството пред трите инстанции , както следва: сумата 750 лв. разноски за производството пред СГС, сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС и сумата 3200,84 лв. разноски за производството пред ВКС, от които 2 660,84 лв. платена държавна такса и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение №459/01.07.2022 г. по т.д.№233/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Автотрейд СА“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място] срещу „Банка ДСК“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място] иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗПУПС за заплащане на сумата 131 542,11 лв., представляваща сбор от неточно изпълнени и неразрешени платежни операции по платежни нареждания от 06.11.2018г. /в размер на 56 605,18 лв./ и от 09.11.2018г. /в размер на 74 936,96 лв./, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА от „Автотрейд СА“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място] р-н В. Варненчик [улица] /Фолксваген център/ да заплати на „Банка ДСК“АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място] [улица] сумата 750 лв. разноски за производството пред СГС, сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС и сумата 3200,84 лв. разноски за производството пред ВКС, от които 2 660,84 лв. платена държавна такса и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: