Р Е Ш Е Н И Е №136
гр.София, 15.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2526/2013 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
М. П. М. от [населено място] е подал молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1264 от 25.06.2012 год. по в.гр.дело № 1254/2012 год. на Варненския окръжен съд, втори състав, с което е потвърдено решение № 654 от 27.02.2012 год. по гр.дело № 2704/2011 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав. С последното са уважени предявените срещу молителя и А. Т. Д. искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, като са осъдени да предадат на С. А. М. владението на апартамент № * с идентификатор * в [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и да му заплатят обезщетение за ползване на имота в размер на 2 890 лева.
Молителят поддържа, че му е било нарушено правото на участие в процеса, като пред районния съд не бил приет подадения от него чрез адвокат отговор на исковата молба, с което бил лишен от възможността да ангажира доказателства по делото. Твърди по-нататък, че бил в невъзможност да се яви в съдебни заседания поради заболяване, като искането му за отлагане на делото, подкрепено с медицински документи, не било уважено в нарушение на чл.142, ал.2 ГПК. Поддържа се още, че на заседанието пред Варненския окръжен съд упълномощеният от молителя адвокат заявил, че е призован по телефона, каквото отбелязване по делото няма. На последно място, в подадената от адв.Р. Д. касационна жалба не били посочени основания за допускане на касационно обжалване, като след като молителят оттеглил пълномощията си от него, не му била дадена възможност да посочи основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна С. А. М. от [населено място] е на становище, че не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до лишаване на молителя от възможност да участва в делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. с определение № 118 от 12.04.2013 год. по настоящото дело е приел, че молбата за отмяна е подадена на 10.12.2012 год. от заинтересувана страна и в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, л.1, т.5 ГПК, който е започнал да тече от датата, на която с определение № 599 от 23.11.2012 год. по гр.дело № 701/2012 год. ВКС, ІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Молбата е вписана, а след като са изпълнени и изискванията на чл.306 ГПК, подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Видно от разписката на гърба на съобщението /л.37 от гр.дело № 2704/2011 год. на В., 21-ви състав/, на 01.04.2011 год. на молителя, чрез неговия пълнолетен син Б. М. М., е бил връчен препис от исковата молба с приложенията /вх.№ 4573/21.02.2011 год./, с указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора /чл.131, ал.1 ГПК/, както и последиците от неподаване на отговор /чл.133 ГПК/.
Отговор на исковата молба е бил подаден по пощата на 02.05.2011 год. от ответниците А. Т. Д. и М. П. М./сега молител/ чрез адв.С. С.. Отговорът не е бил подписан от ответниците, нито към него е било приложено адвокатско пълномощно. Върху отговора, постъпил в районния съд на 05.05.2011 год., има резолюция на съдия от 09.05.2011 год., че е извън срока, „КД.Доклад в с.з.”. С отговора ответниците са оспорили иска и са поискали спиране на производството по гр.дело № 2704/2011 год. на В., 21-ви състав до приключване на гр.дело № 8592/2003 год. на В., 18-ти състав, по което според тях, се гледа молба за обезсилване на решението по същото дело за обявяване на предварителния договор за окончателен поради неплащане на продажната цена в срок. Поискали са да се извърши служебна справка за висящност на гр.дело № 8592/2003 год. на В., 18-ти състав или да им се даде възможност да представят удостоверение за същото обстоятелство. Поискано е било и съдебно удостоверение, чрез което ответниците да се снабдят с препис от преписка по откриване на сметка на името на А. Т. Д. в Б. Д. и за снабдяване с друго от същата банка относно даване на съгласие за откриване на такава сметка и дали е уведомявано същото лице за откриване на такава сметка, можело ли е да тегли от нея и да се разпорежда с нея. Поискано е да се даде нов срок за представяне на адвокатско пълномощно.
С определение № 6459 от 04.05.2011 год. съдът намерил исковата молба за редовна, допуснал до приемане в съдебно заседание представените от ищеца писмени доказателства, назначил поисканата от него експертиза, допуснал събиране на гласни доказателства на страната на ищеца и насрочил открито заседание за 08.07.2011 год.
Ответникът/сега молител/ е получил на 10.05.2011 год. лично призовка за заседанието на 08.07.2011 год./л.41 от делото във В./. С молба от 07.07.2011 год. е заявил, че не е редовно уведомен за исковата молба, а и че срокът за отговор тече от датата на връчването й. Посочил е, че призовка по делото е била връчена на сина му Б. М., който не живее с него, а има постоянен адрес в [населено място].
В съдебното заседание на 08.07.2011 год. районният съд приел, че ответникът-молител е редовно призован на 10.05.2011 год., дал ход на делото и пристъпил към събиране на доказателства.
В следващото съдебно заседание – на 04.11.2011 год., ответникът молител отново не се е явил, като е било прието, че е уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК.
С молба от 26.01.2012 год./л.69 от делото във В./ ответникът-молител е представил медицинско направление от 25.01.2012 год. с диагноза „О.ВИ”/л.68/ и поискал отлагане на насроченото за 27.01.2012 год. съдебно заседание за друга дата поради внезапно заболяване.
С определението от 27.01.2012 год. съдът приел, че медицинското направление от 25.01.2012 год. не е писмено доказателство от предвидените в чл.18 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, които обстоятелства следва да бъдат установени с болничен лист, в който изрично да бъде посочено, че лицето не може да се яви в съдебно заседание. На делото е бил даден ход и е изслушано експертно заключение на вещо лице, след което съдът счел делото за изяснено от фактическа страна и дал ход по същество.
За насроченото за 13.06.2012 год. заседание на въззивния съд по в.гр.дело № 1254/2012 год. ответникът/сега молител/ е бил представляван от упълномощения от него на 13.03.2012 год. адвокат Р. Т. Д., който е подал жалбата срещу първоинстанционното решение. Последният е заявил, че не възразява за нередовно призоваване, както и че е бил уведомен по телефона преди да получи съобщението. От съобщението на л.18 от в.гр.дело № 1254/2012 год. на Варненския окръжен съд е видно, че на адв.Р. Д., като пълномощник на М. П. М., е бил връчен препис от определение № 1247 от 04.05.2012 год., с което съдът, след като се е произнесъл по направените с въззивната жалба доказателствени искания, е насрочил делото за 13.06.2012 год. От списъка на лицата за призоваване за същото заседание /л.20 от делото/ е видно, че жалбоподателите са били призовани чрез адв.Р. Д. по телефона на 04.06.2012 год. На 06.06.2012 год. адв.Р. Д. отново е бил уведомен за насроченото за 13.06.2012 год. съдебно заседание чрез призовка, връчена му лично /л.22 от делото/.
По делото липсва молба от М. П. М., с която да оттегли пълномощието си от адв.Р. Д., направено с пълномощно от 13.03.2012 год./л.6 от в.гр.дело № 1254/2012 год. на окръжния съд/. В касационното производство по гр.дело № 701/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. е представено и пълномощно от 26.07.2012 год./л.8/, с което адв.Р. Т. Д. е упълномощен от касаторите да изготви и подпише от тяхно име жалба срещу въззивното решение.
В. решение № 1264 от 25.06.2012 год. и решението с № 1560 от 01.08.2012 год. за поправката му по в.гр.дело № 1254/2012 год. на окръжния съд-В., са съобщени на молителя чрез адв.Р. Д., съответно на 28.06.2012 год./л.33/и на 18.07.2012 год./л.37/.
При тези данни, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че при разглеждане на делото не са нарушени съдопроизводствени правила, в резултат на което молителят да е бил лишен от възможността да участва в делото или да не е бил надлежно представляван или да не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които да не е могъл да преодолее /чл.303, ал.1, т.5 ГПК/.
За да бъде основание за отмяна на влязло в сила въззивно решение, нарушаването на правото на страната на участие в процеса трябва да е резултат от действията на самата въззивна инстанция. Пороците в действията на първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушения на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството се покриват от дейността на въззивната инстанция. Ако при разглеждане на въззивната жалба, тя е осигурила на страните равни възможности за разгръщане на състезателността в процеса, с това нарушенията, допуснати в тази насока от първата инстанция са санирани. Това следва пряко от позитивната уредба, при която липсва хипотеза за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Нарушаването на правото на страната на участие в процеса е порок, който обосновава неправилност на първоинстанционното решение и може да се коригира от въззивния съд по пътя на обжалването, без отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. В. решение би било неправилно по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, ако след като страната е възразила срещу допуснато от първоинстанционния съд нарушение, въззивната инстанция с действията си всъщност е дублирала това нарушение. Такова решение на въззивен съд ще подлежи на касационно обжалване /при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК/, а след влизането му в сила – на отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Отделно от това, неприемането на отговора на исковата молба от първоинстанционния съд е основано на констатацията,че отговорът е подаден извън едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК, а не се касае за нередовности, за да бъдат давани указания за отстраняването им. Молителят не е представил и болничен лист, за да установи наличието на внезапно заболяване съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, което да съставлява неотстранимо от страната препятствие за явяването й в съдебно заседание на 27.01.2012 год.
В производството пред въззивната инстанция молителят е бил представляван от надлежно упълномощен от него адвокат. Липсва подадена по делото молба по чл.35 ГПК, с която молителят да е уведомил въззивния съд, че оттегля пълномощието си от адв.Р. Д.. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с редовността на призоваването на страната за заседанията на въззивния съд.
В заключение, не са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителят да бъде осъден да заплати на ответника по молбата С. А. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. П. М. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 1264 от 25.06.2012 год./поправено с решение № 1560 от 01.08.2012 год./ по гр.дело № 1254/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 654 от 27.02.2012 год. по гр.дело № 2704/2011 год. на Варненския районен съд, 21-ви състав.
Осъжда М. П. М., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на С. А. М., ЕГН *, [населено място], [улица], сумата 1 000/хиляда/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ |