Ключови фрази


- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520

гр. София, 23.06.2022 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 20.10.2021 (двадесети октомври две хиляди и двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2315 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2864/11.05.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север” АД [населено място], против решение № 120/06.04.2021 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 954/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Велико Търново е потвърдил първоинстанционното решение № 816/27.11.2020 година на Районен съд Велико Търново, гражданска колегия, шестнадесети състав, постановено по гр. д. № 1796/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че П. Б. К. не дължи на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 5306.47 лева, по извършена корекция на сметката й за минал период-от 23.11.2017 година до 02.04.2020 година, за която сума е издадена фактура № [№]/28.07.2020 година, за клиентски № [№] и за обект на потребление [населено място], [община], дом № 584.
В подадената от „Електроразпределение Север” АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от П. Б. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Б. К. е подала отговор с вх. № 3528/03.06.2021 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 120/06.04.2021 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 954/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.
„Електроразпределение Север” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 14.04.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2864/11.05.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че не се спорело, а и от обясненията на страните се установявало, че в имота на П. Б. К. в [населено място], [община], дом № 584 „Електроразпределение Север” АД [населено място] доставяло електроенергия. Не било спорно заплащането на електроенергия, отчетена от служители на дружеството за исковия период от 23.11.2017 година до 02.04.2020 година. Нямало спор и по въпроса, че в тарифа 3 на електромера било отразено показание 27 164.650 kWh. На основата на това показание „Електроразпределение Север” АД [населено място] било начислило исковата сума. Липсвали доказателства на какво се дължали показанията на въпросната тарифа, по какъв начин и по кое време били възникнали. Изслушаната по делото експертиза изрично сочела, че тези спорни факти не могат да бъдат установени. Това мотивирало съставът на Окръжен съд Велико Търново да приеме, че „Електроразпределение Север” АД [населено място] нямало право на исковата сума, а твърдението за доставка на електроенергия на исковата стойност било голословно. Констативният протокол, на който „Електроразпределение Север” АД [населено място] се позовавало, като доказателство за начислението, не установявал доставка на електроенергия, а твърдение за отчитане в невизуализиран регистър на електромера. Протоколът по чл. 49 от ПИКЕЕ бил частен документ и изявленията му по него имали процедурната стойност на писмени твърдения, подлежащи на доказване на общо основание –чл. 154 от ГПК. При събраните поделото доказателства твърдението на „Електроразпределение Север” АД [населено място], че е доставило електроенергия на исковата стойност било голословно. Доводите на дружеството за изправност на електромера и нулеви стойности на показателите му при монтирането на уреда също били голословни. Законът не съдържал презумпция в тази насока, а позитивни доказателства за тези факти не били събрани по делото. При липса на доказателства за изпълнение на контролните ангажименти на „Електроразпределение Север” АД [населено място] по чл. 48 от ПИКЕЕ, позоваването на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ било неоснователно. Още повече, че режимът за начисления по въпросния текст не важал за периода преди април 2019 година. Претендираното от „Електроразпределение Север” АД [населено място] не било доказано по основание, а това изключвало дори приложението на чл. 162 от ГПК.
С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Велико Търново при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД [населено място] е поставило правните въпроси за това подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това.
По отношение на първия от въпросите се твърди противоречие между въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново и решение № 129/29.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7040/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а по втория от въпросите също се твърди противоречие с пет решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които са изброени в изложението. Така поставените от „Електроразпределение Север” АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи два правни въпроси са включени в предмета на делото и въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на даденото им от въззивния съд разрешение с разрешението им в посочените решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Третият от въпросите също е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на състава на Окръжен съд Велико Търново, като по него липсва установена съдебна практика и се решава противоречиво от съдилищата. Поради това по отношение на него са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД [населено място] а е поискало въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените от „Електроразпределение Север” АД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Велико Търново.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 120/06.04.2021 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 954/2020 година по подадената против него от „Електроразпределение Север” АД [населено място], касационна жалба с вх. № 2864/11.05.2021 година и такова трябва да се допускане.
На „Електроразпределение Север” АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 106.13 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на „Електроразпределение Север” АД [населено място] по подадената против него от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], Варна Тауърс Е, [улица] касационна жалба с вх. № 2864/11.05.2021 година.
ДАВА на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], Варна Тауърс Е, [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 106.13 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.