Р Е Ш Е Н И Е № 375 София 26.10.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 931/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М./Мазал/ Б. – Ф., С. Н. Б., И. Х. И. и Р./Р./ А. , всички със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Борис П., срещу въззивно решение №48 от 24.02.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. №52/2009 г., с което е обезсилено решение №139 от 21.11.2008 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №149/2008 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С първоинстанционното решение са уважени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск, тъй като е бил сезиран с иск по чл.31, ал.2 ЗС. В хода на касационното производство жалбоподателката М. Ф. е починала. Производсвото по отношение на нея е прекратено и като жалбоподателка е конституирана наследницата и С. Ф.. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск само защото правната квалификация не е определена точно в рамките на заявените фактически твърдения и петитум в исковата молба. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва жалбата. С определение №1026 от 11.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №48 от 24.02.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. №52/2009 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото разрешаване на процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна правна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото като прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, включително и като определя правната квалификация на иска. Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по спорното право, но неправилно е квалифицирал същото, то това не означава произнасяне по непредявен иск. По тази причина въззивният съд няма правомощията по чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/отм./ и чл.270, ал.3, изр.3 ГПК за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение трябва да бъде обезсилено, тъй като ищците са претендирали от ответника обезщетение за ползване на съсобствен имот по чл.31, ал.2 ЗС, а исковете са квалифицирани като такива по чл.59, ал.1 ЗЗД. Въззивното решение е неправилно. След като в случая първоинстанционният съд се произнесъл по предмета на делото така, както е индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете, но е определил неправилно правната им квалификация, то съобразно изложеното по-горе въззивният съд няма правомощията да обезсили обжалваното решение. Ето защо неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическия състав на предявените искове. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №48 от 24.02.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. №52/2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.