Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди


Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

С. 14.02.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора С.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 640 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното производство е образувано въз основа на подадени две жалби - от Софийски градски съд-чрез председателя и от Апелативна прокуратура С.,чрез апелативния прокурор против въззивно решение № 54 от 15.01.2010г. по в.гр.д.№1513 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 17.02.2009г.по гр.д. №1120/2007г.на Окръжен съд София и вместо това е постановено друго,с което солидарно са осъдени Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд да заплатят на Г. А. Г. сумата от 6 000лв.-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди на основание чл.2 ал.2 т.2 от З.,ведно със законната лихва,считано от 9.05.2007г.,като е отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 36 000лв.

С определение № 967 от 5.10.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само по подадената касационна жалба от Софийски градски съд,който е единствен касатор.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение за извършеното престъпление и причинените вреди/разгледан съобразно приложената от въззивния съд норма на чл.5 ал.2 от З./ и на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за необходимостта от конкретизация както на органите,причинили вредите,така и на действията,от които са произтекли причинените на пострадалия вреди.

Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт,в касаещата го част и решаване на спора по същество с отхвърляне спрямо него на предявения иск.

В съдебно заседание страните не се явяват,с изключение на представителя на Прокуратурата на Република България,чието становище е за основателност на допусната до разглеждане касационна жалба. Пледира за определяне на отделно обезщетение за всеки от отговорните органи и то в минимален размер,пред вид наличието на друга влязла в сила,осъдителна, ефективна присъда през процесния период,въз основа на която пострадалия е бил признат за виновен и с оглед невъзможността да бъдат разграничени конкретните вреди,които са претърпени-в резултат само на процесното деяние,за извършването на което е бил оправдан.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

По поставените въпроси:

Съгласно чл.4 от З.- държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,пряк причинител на вредите. Обезщетяването на пострадалите става по определения в З. специален ред и условия,но за неуредените в специалния закон въпроси-се прилагат общите разпоредби на ЗЗД/ т.4 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК/. Наличието на причинна връзка между незаконното обвинение за извършеното престъпление и причинените вреди е една от предпоставките за уважаване на иска по чл.2 ал.2 т.2 от З..Другите са- незаконност на акт,действие,бездействие на държавен орган и вреда.С оглед изясняване на въпроса за причинените на пострадалия вреди и оценяване на техния размер,е необходимо-при излагане на мотивите-съдът да конкретизира както органите,така и действията им,от които произтичат причинените на пострадалия вреди.

По основателността на касационната жалба:

В конкретния случай –жалбата на Софийски градски съд е основателна по различни от изложените по-горе съображения.

Безспорно установено е по делото,че Г. А. Г. е бил оправдан по обвинение за извършено деяние по чл.116 от НК,по което срещу него е водено наказателно производство в продължение на близо десет години,от които 3 години и четири месеца той е бил с мярка за неотклонение”задържане под стража”.Първоначално с присъда по н.о.х.д. № 121/2002г.от 20.05.2003г. на СГС ищецът е бил признат за виновен по обвинение за опит за убийство.Тази присъда е била отменена от Софийски апелативен съд,постановена по в.н.о.х.д.№ 828/03г.и ищеца е бил оправдан.С решение на ВКС от 15.03.2006г.по н.о.х.д.№794/05г. оправ-дателната присъда е отменена и делото върнато на Софийски апелативен съд.При повторното разглеждане на делото –Апелативният съд отново е оправдал подсъдимия/по в.н.о.х.д.№413/06г./С решение от 9.05.2007г.по касационно дело №930/06г.ВКС е потвърдил оправдателната присъда.

Многократно в свои решения,включително и в такива,постановени по реда на чл.290 от ГПК/например решение №32 от 21.09.2010г. по гр.д.№ 3137/08г.и решение №345 от 27.05.2010г.по гр.д. № 5076/08г./ - ВКС е посочвал,че за съда отговорност за вреди поради осъждане за налагане на наказание по НК,когато лицето след това е било оправдано,възниква само при наличие на влязла в сила осъдителна присъда,която впоследствие е била отменена по реда на извънредните способи за отмяна.При наличие на постановена осъдителна присъда/каквато в случая е тази на Софийски градски съд/,която е отменена по реда на инстанционния контрол и по този ред лицето е оправдано- съдът не носи отговорност по чл.2 ал.1 т.3 от З., защото не е налице „осъждане на наказание по НК”, по смисъла на закона. На това основание – без да се разглеждат по същество изложените в касационната жалба доводи – постановеният въззивен акт срещу Софийски градски съд следва да бъде отменен.Въпросът следва да се разреши по същество-чрез отхвърляне като неоснователен на предявения иск срещу Софийски градски съд. Решението в частта,с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Г. А. Г. сумата от 6 000лв.е влязло в сила /поради липса на допусната жалба/.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 54 от 15.01.2010г. по в.гр.д.№1513 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд в ЧАСТТА,в която е осъден Софийски градски съд да заплати солидарно с Прокуратурата на Република България на Г. А. Г. сумата от 6 000лв.-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.2 т.2 от З., ведно със законната лихва,считано от 9.05.2007г.,и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Г. ЕГН [ЕГН] с адрес:@@25@[жк]бл.107 вх.А ет.7 ап.21 против Софийски градски съд иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,в резултат на постановена присъда по н.о.х.д. № 121/2002г.от 20.05.2003г.на СГС,на основание чл.2 ал.2 т.2 от З., ведно със законната лихва,считано от 9.05.2007г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 15.01.2010г. по в.гр.д.№1513 по описа за 2009г.на Софийски апелативен съд в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.