Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр. София, 28.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 594 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения К. М. М. за възобновяване на в. н. ч. д. № 236/2013 г.по описа на Бургаския апелативен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Осъденият твърди, че въззивният съд е превишил правомощията си и е нарушил процесуалните му права, защото е уважил е недопустимо предложение на председателя на пробационния съвет и в нарушение на закона е заменил частично наказанието пробация с наказание лишаване от свобода. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник (адв.Т.) поддържа искането с аргументи за незаконосъобразност на замяната поради изтекла давност за изпълнение на наказанието пробация. Посочва също, че незначителните отклонения при изпълнението на пробационните мерки са резултат от родителските задължения на осъдения М.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че определението на въззивния съд е законосъобразно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение № 97 от 28.11.2013 г. по н. ч. д. № 344/2013 г. на Ямболския окръжен съд е оставено без уважение предложението на председателя на пробационния съвет в гр. Елхово за замяна (изцяло или частично) на определеното с присъда № 100 от 22.10.2009 г. по н. о. х. д. № 447/2009 г. на осъдения К. М. М. наказание пробация с наказание лишаване от свобода поради изтекла абсолютна давност по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК и производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. С определение № 2 от 12.02.2014 г. по в. н. ч. д. № 236/2013 г. Бургаският апелативен съд е отменил определението на Ямболския окръжен съд, уважил е искането за замяна частично на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода и е заменил в пропорцията по чл. 43а, т. 2 НК частта от шест месеца и осем дни пробация с три месеца и четири дни лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводите на осъдения М., че въззивният съд е уважил недопустимо искане на председателя на пробационния съвет не могат да бъдат възприети. Бургаският апелативен съд е счел за установено, че с присъда № 100 от 22.10.2009 г. по н. о. х. д. № 447/2009 г., на осъдения К. М. М. е било наложено наказание пробация, което той е изпълнявал от 4.12.2009 г. до 16.06.2010 г., че с определение № 204 от 31.05.2010 г. по н. о. х. д. № 289/2010 г. на Районния съд в [населено място] е било одобрено споразумение, с което на осъдения е било наложено и общо наказание по правилата за съвкупността в размер на осем месеца лишаване от свобода за престъплението, предмет на споразумението и за престъплението по н. о. х. д. № 447/2009 г., като е била зачетена изтърпяната част от наказанието пробация; че наказанието по съвкупност осъденият е изтърпявал в периода от 28.06.2010 г. до 22.11.2010 г.; че поради последвалите влезли в сила присъди (споразумения) неколкократно са били извършвани кумулации по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК с участието на наказанието пробация по н. о. х. д. № 447/2009 г. и на осъдения е било наложено общо наказание лишаване от свобода за съвкупността от престъпления; че при последно извършеното групиране, с определение № 5 от 10.01.2012 г. по н. ч. д. № 335/2012 г., Районният съд в гр.Елхово, съблюдавайки принципното положение за най-благоприятното съчетание, е наложил на осъдения общо наказание по съвкупност от две години лишаване от свобода, но извън съвкупността е останало престъплението по н. о. х д. № 447/2009 г., поради което е било постановено отделно изтърпяване на наказанието пробация; че общото наказание от две години лишаване от свобода осъденият М. е изтърпявал в периода от 11.11.2011 г. до 30.04.2013 г., а след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода е продължило изпълнението на пробационните мерки, считано от 1.05.2013 г. за неизтърпяната част от срока по влязлата в сила присъда № 100 от 22.10.2009 г. по н. о. х. д. № 447/2009 г. на Районния съд в гр. Елхово. При тези данни въззивният съд законосъобразно е отхвърлил мотивите на Ямболския окръжен съд, първо, че предложението за замяна е недопустимо поради изтеклата "абсолютна" изпълнителска давност за наказанието пробация, предвидена по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК, и второ, че предложението за замяна е неоснователно, тъй като наказанието пробация по н. о. х. д. № 447/2009 г. е било вече изтърпяно към датата 22.11.2010 г., когато осъденият е изтърпял наложеното му общо наказание по съвкупност от осем месеца лишаване от свобода. В същностната си част на тези доводи се позовава и осъденият, които напълно законосъобразно са били отхвърлени от въззивния съд. Давност за изпълнение на наказанието пробация по н. о. х. д. № 447/2009 г. не може да тече, след като наказанието е било кумулирано по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК с наказания по други дела и на осъдения е било наложено за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода по правилата на чл. 23-25 НК за съвкупността от престъпления. От деня на влизане в сила на присъдата (определението по чл. 306 НПК), с която е определено общото наказание по съвкупност започва да тече давност за неговото изпълнение. При определяне на наказанието по съвкупност осъденият не изтърпява отделните наказания за включените престъпления в съвкупността, респективно не може да има и спиране или прекъсване на давността за изпълнение на наказанието пробация, определено по н. о. х. д. № 447/2009 г. Ето защо оплакването за изтекъл срок по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК, поради което е било недопустимо и замяна по реда на чл. 452 НПК на погасено по давност за изпълнение наказание пробация с наказание лишаване от свобода, са неприемливи. Бургаският апелативен съд не може да бъде упрекван също, че не е споделил решението на първоинстанционния съд да остави без уважение предложението на председателя на пробационния съвет с единствения мотив, че наказанието пробация е било изцяло изтърпяно. Позицията, която е застъпил, е съобразена с данни по делото и правилното приложение на закона. В съответствие с процесуалните си задължения съдът подробно и прецизно се е аргументирал защо приема, че следва да замени частта от наказанието пробация с наказание лишаване от свобода в законово предвиденото съотношение по чл. 43а, т. 2 НК. Мотивите разкриват задълбочена преценка и анализ на допуснатите от осъдения нарушения, довели до заключението, че те нямат случаен и изолиран характер, защото освен пропуските през м. септември 2013 г. да се яви за полагане на подпис пред пробационния служител според определената му периодичност, през периода м. 05.2013 г.-м.10.2013 г. осъденият системно не спазвал съгласувания график и не се явявал без уважителна причина за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото. По същата линия съдът обстойно и внимателно е отчел относително дългия период от около шест месеца спрямо продължителността по присъдата, през които осъденият М. не изпълнявал ефективно пробационните мерки, малкия брой часове безвъзмезден труд в полза на обществото, които той е положил, липсата на усилия за добросъвестно изпълнение и отсъствието на положителен ефект от наложените дисциплинарни наказания. Стъпвайки на установените факти, очертаващи тежестта на нарушенията, съдът е приел, че пробацията не може да постигне целите на чл. 36 НК и успешната социалната интеграция на осъдения в обществото, поради което е заменил частта от шест месеца и осем дни наказание пробация, отговаряща според чл. 43а, т. 2 НК на три месеца и четири дни наказание лишаване от свобода. С оглед на посоченото Върховният касационен съд не констатира допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК, което да оправдава възобновяване на наказателното дело. Искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. М. М. за възобновяване на в. н. ч. д. № 236/2013 г.по описа на Бургаския апелативен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: