О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 194

гр. София, 09.05.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 881 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 827 от 13.07.2021г. по в. гр. д. № 3883/2020г. от Апелативен съд - София, в частта му, имаща характер на определение, с която, след отмяна на постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение № 265842 от 08.12.2020г. по гр.д. № 9064 / 2018г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. К. за увеличение на адвокатското му възнаграждение над 1172,20 лева до 2344,40 лева, е увеличено адвокатското възнаграждение на адв. С. К. за осъществено пред СГС процесуално представителство на ответниците И. Е. Е. и Д. Р. Е. от 1172,20 лева на 2344,40 лева, което е постановено то да бъде заплатено от внесения по сметката на СГС от „Юробанк България“ ЕАД депозит.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК е неправилно, тъй като действията на особения представител се свеждат до депозиране на отговори на исковата молба и на допълнителната искова молба, без да са направени в тях оспорвания относно договора за кредит и без да са направени доказателствени искания. Счита, че особеният представител не е взел активно участие по делото, като не е запознат с фактическата и правната същност на казуса, поради което дължимото му възнаграждение следва да бъде определено на 1172,20 лева - Ѕ от минималния размер по Наредба № 1/ 2004г., съобразно правилото на чл.47, ал.6, изр.2-ро ГПК.
Ответникът по частната жалба, адв. С. К., поддържа, че липсват основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол, съответно излага съображения за неоснователност на частната жалба..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да определи като дължим минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на особения представител на ответниците по исковете, въззивният съд е взел предвид, че същият е депозирал подробен писмен отговор, съдържащ възражения на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като е въвел и възражения за липса на активна процесуална легитимация на ищеца и за липса на настъпила предсрочна изискуемост, направил е възражение и за погасяване на вземането по давност; изготвил е отговор на допълнителната искова молба, взел е активно участие в проведеното открито съдебно заседание пред СГС; депозирал е писмена защита след приключване на устните състезания в дадения от съда срок. С оглед на това, не е споделил извода на първата инстанция за по-ниска фактическа и правна сложност в сравнение с нормалното за този вид дела развитие на съдебното производство, както и че особения представител не е предприел активност при осъществяване на защитата на ответниците, поради което е счел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.47, ал.2, изр. 2-ро ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос: „Следва ли да бъде утежнено положението на ответника – длъжник, като му бъдат възложени по-високи разноски, в случаите, в които недостатъчните усилия на назначения му особен представител да се запознае с предмета на делото, да извърши всички относими процесуални действия и да участва активно в производството, са довели до краен съдебен акт, който не е в полза на ответника?“ Касаторът поддържа, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол, като се позовава на определение № 526/03.12.2019г. по ч.гр.д. № 4137/2019г. на III г. о. на ВКС и на т.6 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. .
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касация, предвид следното:
По отношение на единствения формулиран от касатора въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въпросът не е обусловил изхода на спора. На първо място, противно на съдържащите се във въпроса твърдения, въззивната инстанция е счела, че особеният представител е проявил активност при участието си в производството пред първата инстанция. На второ място, липсват мотиви на съда крайният изход на спора, така както е посочено във въпроса, да е обстоятелство от значение за намаляване на възнаграждението на особения представител по реда на чл.47, ал.6, изр. 2-ро ГПК до размера от Ѕ от минималния размер по Наредба № 1/2004г. На трето място, така както е формулиран, въпросът е поставен в защита не на интереса на касатора, а на насрещната страна по спора.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК - Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид и че според посочения тълкувателен акт на ВКС, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият състав не може да извежда други въпроси, извън формулирания от касатора, вкл. въз основа на съдържанието на цитираните от последния актове на ВКС.
С оглед горното, обжалваното определение, инкорпорирано в решението, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 827 от 13.07.2021г. по в. гр. д. № 3883/2020г. от Апелативен съд - София, в частта му, имаща характер на определение, с която, след отмяна на постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение № 265842 от 08.12.2020г. по гр. д. № 9064 / 2018г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. С. К. за увеличение на адвокатското му възнаграждение над 1172,20 лева до 2344,40 лева, е увеличено адвокатското възнаграждение на адв. С. К. за осъществено пред СГС процесуално представителство на ответниците И. Е. Е. и Д. Р. Е. от 1172,20 лева на 2344,40 лева, като е постановено, че то следва да бъде заплатено от внесения по сметката на СГС от „Юробанк България“ ЕАД депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.