Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. С. 26.04.52013 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 24 януари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. М. З. А. като разгледа докладваното от съдия З. А. гр.д. № 667 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 1024495/08.06.2011 г. от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. А. М. за отмяна на влязло в сила решение от 11.12.2002 г. по гр.дело № 2711/2001 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от молителя на осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ против Т. Т. Н., С. Т. Д., С. Т. И., Б. С. В., Д. С. Г., М. С. В., В. В. Т., Методи В. С., Б. И. В., С. А. С., Ц. А. С. за правото на собственост върху част от поземлен имот пл. № 1070 по неодобрения кадастрален план на [населено място] м.”М. предградие – О. III част” с площ от 5225 кв.м. в жълт цвят на скицата на л.93 от делото, като неоснователни. Поддържаното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Молителят счита, че влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска е основано на невярно заключение на вещо лице С. Л. Г., който е признат за виновен с влязла в сила на 09.05.2011 г. присъда от 09.12.2010 г. по нохд № 9102/2008 г. на Софийски районен съд. Ответницата по молбата С. Т. И., чрез адв.В. С. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на молбата за отмяна. Останалите ответници по молбата не са изразили становище. С определение № 318/08.10.2012 г. постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното: С решение от 11.12.2002 г. по гр.дело № 2711/2001 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените искове от молителя [фирма] срещу Т. Т. Н., С. Т. Д., С. Т. И., Б. С. В., Д. С. Г., М. С. В., В. В. Т., Методи В. С., Б. И. В., С. А. С., Ц. А. С. за признаване правото на собственост върху част от поземлен имот пл. № 1070 по неодобрения кадастрален план на [населено място] м.”М. предградие – О. III част” с площ от 5225 кв.м. в жълт цвят на скицата на л.93 от делото, като неоснователни. С решение от 04.01.2005 г. по гр.дело № 3448/2003 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 11.12.2002 г. по гр.дело № 2711/2001 г. С решение № 1022/17.07.2007 г. по гр.дело 959/2005 г. на ВКС I г.о. е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 04.01.2005 г. по гр.дело № 3448/2003 г. С решението, чиято отмяна е поискана по предявения иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за описания имот е прието, че молителят не се легитимира като негов собственик на основание договор за изкупуване на търговско дружество по реда на чл.35,ал.1 от ЗППДОбП/отм./, с който Министърът на транспорта в качеството на орган по чл.3,ал.1 от ЗППДОбП/отм./ е прехвърлил [фирма] с цялото му имущество на молителят-купувач [фирма]. Прието е, че приватизираното дружество не е придобило собствеността на имота на основание чл.17а от ЗППДОП/отм./. Съдът е приел, че имота е бил предоставен за ползване на Центъра за подготовка и квалификация на кадри при ГУП. С активите и пасивите на Центъра за подготовка и квалификация на кадри по баланса към 30.04.93 г. е образувано [фирма]. Съдът е приел, че К.”Л.” е предоставило на Център за подготовка и квалификация на кадри на основание сключени договори за наем от 1988 г. и от 1989 г. недвижим имот от 5 дка, а именно площадката, предоставена на Централната автомобилна школа, а ползувателят се задължил да не извършва трайни подобрения и незаконно строителство, като при разваляне на договора да върне мястото, почистено от всякакви отпадъци, материали, временни постройки, да го предаде в състоянието, в което го е получил. Прието е, че с решение от 16.03.2000 г. по гр.дело № 5564/99 г. на Софийски районен съд е отменено решение № 108/99 г. на ПК”В.” и е възстановена собствеността на наследниците на С. В. Б. върху нива от 6 970 кв.м. в м.”Б.” в землището на [населено място] съгласно скица на в.л.Г., неразделна част от решението, представляваща извадка от плана за възстановяване на собствеността на землището. Възоснова на съдебното решение ПК „В.” с решение № 0180/05.05.2000 г. е възстановила собствеността на наследниците на С. В. Б. върху нива от 6970 кв. м. в м.”Б.” в землището на [населено място], имот № 29013 по плана на землището на [населено място], като на скицата е отразено, че имот пл. № 1070 е идентичен с имот № 29013 по този план. Възоснова на съдебно техническа експертиза от 07.01.2002 г. с вещо лице инж. Е. И. М. съдът е приел, че през 1989 г. на заседание на СТСУСА-ОНС „Л.” на осн.чл.120, ал.4 ППЗТСУ е съгласуван проект за Генплан на Център за подготовка и квалификация на кадри. Сградите са били строени от 1972 г. до 1989 г., нямат постоянен градоустройствен статут и са разположени върху терен с площ от 10300 кв.м. Прието е, че съобразно скица от 15.09.97 г. , издадена от ОФ”С.” имот № 879 е извън регулация, заснет е през 1972 г. и попада в к.л. № 151,170,171 на [населено място], м.”М. предградие-О. III част”с площ от 10790 кв.м. През 1998 г. е одобрен действащия план на [населено място] м. [улица], според който малка част от имот № 879 е в регулация – попада в разширението на Околовръстния път, а останалата част е извън регулация. Според съда това се отнася и за имот № 1070, който не е отразен на този план, поради заснемането му през 2000 г. Съобразно заключението на вещото лице инж. Е.М. на 10.07.2000 г. е издадена скица с изх. № 94-00-3836 от ОП”Софийски кадастър”, според която имот № 1070 е извън регулация и е заснет през 2000 г., попада в кад.листа №№ 150,151,170 и 171 [населено място], м.М. предградие – О. III част, съответно е идентичен с имот № 29013 по плана на землище на [населено място]. Имот № 1070 е 6970 кв.м. и една част от възстановения имот № 1070, собственост на наследниците на С. В. Б. попада върху част от имот № 879, собственост на [фирма]. Съдът е приел, че не е установено процесният имот да е бил държавна собственост и съответно да е предоставен за стопанисване и управление на Ц. школа за шофьори и механизатори към момента на преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Поради това приватизираното дружество не е придобило правото на собственост върху процесния имот на основание чл.17а ЗППДОП/отм./. Според съда последващото включване на имота в капитала на приватизиращото дружество не е произвело вещно транслативно действие, тъй като е прехвърлено право от продавача, което същият не притежава. Прието е, че имота е имал статут на земеделска земя, включена в ТКЗС и отдаван под наем като негодна за машинна обработка, поради местоположението й, поради което не е бил държавна собственост. Според съда наличието на строежи с временен статут не съставлява пречка за реституция по реда на ЗСПЗЗ, поради което земята не е станала държавна собственост, като неподлежаща на възстановяване. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че предявеният положителен установителен иск за собственост от молителя за процесния имот е неоснователен. Към молбата за отмяна е приложена влязла в сила на 09.05.2011 г. присъда от 09.12.2010 г. по нохд № 9102/2008 г. на Софийски районен съд, с която С. Л. Г. е признат за виновен в това, че на 29.02.2000 г. в [населено място], като вещо лице пред Софийски районен съд по гр.дело № 5564/99 г. съзнателно е дал невярно писмено заключение в техническа експертиза от 21.02.2000 г., че недвижим имот – нива № 29013 по плана на О. с площ от 6.970 дка в местността „Б.”, собственост на наследниците на С. В. Б. е извън строителните граници на [населено място] и няма отреждане за дадено мероприятие на държавата за извършено строителство по смисъла на З./отм./, престъпление по чл.291, ал.1,пр.1, поради което и на основание чл.291, ал.1 НК, вр.чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Съдът намира,че в настоящият случай не е установена и хипотезата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – по надлежен съдебен ред установена неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, чиято отмяна е поискана. Вещото лице С. Г. не е давал заключение и не е изслушван като вещо лице по гр. дело № 2711/2001 г. на Софийски районен съд при първоинстанционното разглеждане на делото, нито пред Софийски градски съд по гр.дело № 3448/2003 г., като въззивен съд, с решението по което дело е оставено в сила решението на Софийски районен съд. С влязлата в сила присъда е признато за неистинско заключение, дадено от това вещото лице по гр.дело № 5564/99 г. на Софийски районен съд. Посоченото дело е образувано по подадена жалба от Б. В. – ответник по иска на [фирма] срещу решение № 180/09.07.99 г. на ПК”В.”, с което е отказано на наследниците на С. Б., един от които е жалбоподателят В. на осн.чл.10б ЗСПЗЗ възстановяване право на собственост върху нива от 6 970 кв.м. в м.”Б.” в землището на [населено място]. Настоящият съдебен състав намира, че решаващите правни изводи на съда в решението от 11.12.2002 г. по гр.дело № 2711/2001 г. на Софийски районен съд за неоснователност на предявения установителен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ от молителя [фирма] за част от недвижимия имот пл.№ 1070 с площ от 5225 кв.м. по неодобрения кадастрален план на [населено място], м.”М. предградие – О. III част” не са основани на заключението на вещото лице С. Г., признато за неистинско с влязлата в сила присъда. Решаващите изводи на съда са за недоказване от страна на молителя-ищец спорния имот да е бил държавна собственост, съответно да е предоставен за стопанисване и управление на Ц. школа за шофьори и механизатори към момента на преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество – [фирма], което е било придобито от молителя, като купувач по реда на чл. 35,ал.1 от ЗППДОП/отм./. Извода на съда, който е обусловил изхода на спора е, че приватизираното еднолично търговско дружество с държавно имущество [фирма] не е станало собственик на имота на основание чл.17а ЗППДОП/отм./, поради което и сключеният договор за продажба по реда на чл.35,ал.1 ЗППДОП/отм./ не е породил вещно правни последици и молителят не се легитимира на основание този договор като собственик на имота. Решаващи са и изводите на съда за земеделския статут на имота, включен в ТКЗС и отдаван под наем от последното - от К.”Л.” на Център за подготовка и квалификация на кадри при ГУП, чиито правоприемник е [фирма] през 1989 г. и че преди 1989 г. праводателят на молителя е имал качеството на наемател на имота. С въззивното решение на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд е приет за неоснователен предявения установителен иск от молителя, като извода е обоснован и с установеното наследствено правоприемство от страна на ответниците по иска Т. Н., С. Д., С. И., Б. В., Д. Г., М. В., В. Т., Методи С., Б. В., С. С., Ц. С. от наследодателя С. В. Б., починал на 06.10.1953 г. Прието е, че процесния имот е придобит от наследодателя им на основание давностно владение за период от двадесет години до образуване на ТКЗС. Въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено в полза на наследниците на С. В. Б. по реда на ЗСПЗЗ. За да направи извода съдът е взел предвид постановеното решение от 16.03.2000 г. о гр.дело № 5564/99 г. на Софийски районен съд, с което е отменено решение на ПК „В.” № 108/99 г. и е възстановена собствеността на наследниците на С. Б. върху нива от 6970 дка. в м.”Б.” в землището на [населено място], по което дело е изслушано заключението на вещото лице Г., признато за неистинско с влязла в сила присъда. По реда на косвения съдебен контрол съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.10,ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имота, като изградените в същия постройки са временни постройки, които е следвало за предвиденото ново строителство да се съборят и същите не представляват пречка за възстановяване на собствеността върху терена. Видно от приложената влязла в сила присъда вещото лице С. Л. Г. е признат за виновен в това, че на 29.02.2000 г. в [населено място], като вещо лице пред Софийски районен съд по друго гражданско дело № 5564/99 г. съзнателно е дал невярно писмено заключение в техническа експертиза от 21.02.2000 г., че недвижим имот – нива № 29013 по плана на О. с площ от 6.970 дка в местността „Б.”, собственост на наследниците на С. В. Б. е извън строителните граници на [населено място] и няма отреждане за дадено мероприятие на държавата за извършено строителство по смисъла на З./отм./. Решаващите правни изводи на съда в първоинстанционното, съответно въззивно решение, обусловили изхода на спора не са обосновани с това заключение на вещото лице Г.. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.2, пр.3 ГПК – установена по надлежен съдебен ред неистинност на заключение на вещо лице върху което е основано решението, чиято отмяна е поискана. Молбата за отмяна на [фирма], основана на чл.303,ал.1,т.2 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на ответницата по молбата за отмяна С. И. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение, поради липса на искане за присъждане на такива. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 1024495/08.06.2011 г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., [улица], чрез адв. А. М. за отмяна на влязло в сила решение от 11.12.2002 г. по гр.дело № 2711/2001 г. на Софийски районен съд на осн.чл.303,ал.1, т.2 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: