О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 316 гр. София 18.07. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 2578 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. В. В., чрез адв. Хр.Д., срещу определение № 327 от 08.06.2022г. по възз. ч. гр. д. № 244/2022 г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено определение №1881 от 18.05.2022г. по гр. д. № 869/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната исковата молба на Т. В. В. и е прекратено производството по делото. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се релевира очевидната неправилност (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК) като порок, от който страда въззивното решение. Поддържа се и основанието по чл.280 т.3 ГПК във връзка с въпросите, обобщени и уточнени от съда: от кой момент започва да тече срокът по чл. 62, ал. 1 СК и как следва ищецът да докаже в хипотезата на чл.62, ал.1, изр.3 СК, че обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати от него по-късно по независещи от волята му причини. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт. За да се произнесе съдът съобрази следното: Производството по гр.д.№869/22г. по описа на В., е образувано по предявен от Т. В. В. против Ц. Н. Г. и К. К. Г., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Ц. Н. Г., иск с пр.осн. чл.62, ал.1, пр.2 от СК. В исковата молба, подадена на 15.04.2022г., ищецът е поддържал, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение №2363/15.06.2016г., постановено по гр.д.№12398/15г. по описа на В.; че по време на брака си имат родени две деца, второто от които К. К. Г., [дата на раждане] ; че от десет години живее и работи в чужбина, където е бил и към момента на раждането на детето К.; че от раждането му и понастоящем не поддържа никаква връзка с него, не го е виждал, нито детето него, не се познават, вероятно и детето не знае за съществуването му; че тъй като още от преди раждането на детето той не е имал интимни отношения с майката, е вероятно К. да не е негово дете. Релевирал е и твърдение, че през м.03.2022г. ответницата го уведомила, че биологичният баща на детето е К. М. Г., че същият ще заведе дело за оспорване бащинството на детето, както и го уведомила, че през 2020г. е завела дело, с което е променила бащиното и фамилното име на детето, поради което и понастоящем то носи имената К. К. Г.; че на 05.04.2022г. ответницата го уведомила и за това, че образуваното по иска на К. М. Г. дело било прекратено, т.к. не бил спазен едногодишният срок от узнаване на раждането. Предвид изложеното, ищецът претендира да бъде прието за установено, че детето не е заченато и не произхожда от него. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като е приел искът за недопустим поради предявяването му след изтичането на преклузивния едногодишен срок. Този съдебен акт е потвърден с обжалваното в настоящото производство определение. За да постанови определението си апелативният съд е установил от приложените към исковата молба писмени доказателства, че детето К. е родено по време на брака между ищеца и ответницата, сключен на 30.09.1995г. и прекратен на 15.06.2016г. чрез развод по реда на чл.50 от СК; че произходът на детето от бащата е установен съгласно презумпцията на чл.61, ал.1 от СК и същият е вписан като баща в акта за раждане, съответно детето е било с имената К. Т. В.; че с решение №261370/23.11.2020г., постановено по гр.д.№7320/20г. по описа на В., 16-ти състав, влязло в сила на 16.12.2020г., в производство по чл.19, ал.1 от ЗГР, образувано по молба на Ц. Н. Г., са променени бащиното и фамилното име на детето, съответно на К. Г., т.к. детето било известно в обществото с бащиното и фамилното име на своя биологичен баща К. М. Г., като промяната е отразена в акта на раждане на 07.01.2021г. При така приетото за установено съдът обосновал извод, че узнаването на раждането на детето е било известно на ищеца най-късно към момента на бракоразводния процес, приключил на 15.06.2016г., в който процес е одобрено сключеното между страните споразумение по чл.51 от СК, вкл. и относно упражняването на родителските права по отношение на това дете; че тъй като е живял в чужбина от преди зачеването и раждането на детето и към този момент не е поддържал интимни отношения с майката, по негови собствени твърдения в исковата молба, то ищецът към тази дата 15.06.2016г. е знаел и факта, че не е биологичен баща; че преклузивният едногодишен срок е изтекъл най-късно към 2017г.; че твърденията в частната жалба, че едва в началото на м.03.2022г. ответницата се свързала с него, за да му каже, че детето не е негов син, поради което и той тогава узнал това обстоятелство и предявил иска си за оспорване на бащинство, противоречат на твърденията му в исковата му молба. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените процесуалноправни въпроси са обуславящи. Не се установява по въпросите да има формирана практика по разрешаването им, поради което те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и обжалването следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставените въпроси съдът намира следното: Според разпоредбата на член 62 , ал.1 СК (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаването на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. С цитираната норма се създават субективни права, свързани с произхода от презумптивния (de jure) баща, определят се условията и ограниченията за тяхното упражняване. С последното законодателно изменение – ДВ, бр. 103 от 2020г., наред със съществуващото до изменението право на съпруга на майката да оспори, че е баща на детето като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него в рамките на една година от узнаване на раждането, той вече може да оспори бащинството и до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството, ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Обуславящите правото на иск на презумптивния баща (признат от закона за такъв на основата на презумпцията pater is est quem nuptiae demonstrant (баща е този, който бракът посочва)) по чл. 62, ал. 1 СК предпоставки са идентични и в двете хипотези на цитираната алинея - качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване и срок за упражняване на правото. Разликата е единствено в предвидения от законодателя срок за упражняване на правото. В хипотезата на изречение първо на чл.62, ал.1 СК – до изтичане на една година от узнаване на раждането или началният момент на този срок е моментът на узнаване на раждането. В хипотезата на изречение трето на същия законов текст – до една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, когато това по-късно узнаване не е по причина на съпруга, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Следователно - началният момент на този срок е дефиниран чрез изискването узнаването на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, да е станало по-късно от една година от узнаване на раждането по независещи от съпруга на майката причини. Продължителността му е една година, но е определен и краен срок – пълнолетието на детето. При предявен иск в хипотезата на чл.62, ал.1, изр.1 СК ищецът следва да докаже момента на узнаване на раждането, а в хипотезата на чл.62, ал.1, изр.3 СК – момента на узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, с оглед преценка дали правото на иск е упражнено в рамките на преклузивния срок. Това може да стане с всички допустими по ГПК доказателствени средства. С оглед така приетото по поставените правни въпроси, разгледана по същество частната жалба е основателна. Ищецът сочи в исковата си молба, че е узнал за новите обстоятелства, опровергаващи бащинството му – изявлението на ответницата, че биологичният баща на детето е К. М. Г., че същият ще заведе дело за оспорване бащинството на детето, че през 2020г. е завела дело, приключило с влязло в сила решение, с което по нейно искане е променено бащиното и фамилното име на детето, поради което и понастоящем то носи имената К. К. Г. – през м.03.2022г. Сочи и това, че на 05.04.2022г. ответницата го уведомила и за това, че образуваното по иска на К. М. Г. дело било прекратено. Следователно като начален момент на срока за предявяване на иска си ищецът твърди месец март 2022г. Искът за оспорване на бащинството му по отношение на това дете е предявен на 15.04.2022г. - съпоставено с твърденията на ищеца и безспорния факт, че детето не е навършило пърнолетие, това е станало в преклузивния срок по чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК. Съдът не може да прекрати производството по делото поради пропускане на този срок, без да са събрани доказателства, че фактът на узнаване на новите обстоятелства е станал известен на ищеца преди март 2022г. Не може и да обоснове извод за пропускането на срока единствено на база предположения, основани само на едностранни, не подробно уточнени и непроверени твърдения в искова молба. Узнаването на факта на раждането, твърдението на ищеца, че за период отпреди това раждане, който не е конкретизиран, не е имал интимни отношения с майката, дори вероятните съмнения относно биологичния произход на детето, доколкото не са сигурни, предвид и факта на заплащана издръжка в продължение на близо десет години, са ирелевантни по отношение на началото на течението на срока по чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК . В случая твърдените нови обстоятелства, опровергаващи бащинството, са изявлението на ответницата, заведеният от претендиращият да е биологичен баща иск и производството по чл.19 от ЗГР. Релевантен по отношение на началото на течението на срока по чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК е моментът, в който ищецът е узнал тези нови обстоятелства. Към настоящия момент по делото няма доказателства за пропускане на срока. Производството е прекратено като недопустимо поради неспазване на този срок - независимо от твърденията на касатора-ищец, че е научил за обстоятелствата през месец март 2022г., без да са разгледани и проверени конкретните особености на случая, респективно позицията на касатора и на останалите страни /на които исковата молба не е била и връчвана - на фаза предявена искова молба/, без да се разгледат детайлно личните обстоятелства на касатора – в това число след уточняване и проверка на изложените от него факти във връзка с узнаването на обстоятелствата, оборващи презумптивния произход, без да са събрани и обсъдени представените и поискани доказателства и без участието и изслушването на останалите страни, без на тази база да се извърши съответна преценка на конкуриращите се интереси - на детето и на родителя, по арг. от чл.8 ЗКПЧОС. Предвид изложеното не може да се приеме, че искът е недопустим. Определението, с което производството по него е прекратено, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за извършване на следващите се процесуални действия по исковата молба. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 327 от 08.06.2022г. по възз. ч. гр. д. № 244/2022 г. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 327 от 08.06.2022г. по възз. ч. гр. д. № 244/2022 г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение №1881 от 18.05.2022г. по гр. д. № 869/2022 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: