Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 10.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИДИЯ СТОЯНОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1952 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдените А. М. П. и М. В. М. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 177/ 2014 г., по описа на Силистренски окръжен съд. В искането си осъденият П. се позовава на посочените в чл. 422, ал. 1, т. 5 основания за допуснати съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, с което обосновава искането си за отмяна на съдебните актове и оправдаване по повдигнатото обвинение. Твърди, че бил осъден за престъпление, което не е извършил, а присъдата била постановена изцяло върху предположения и при липса на преки доказателства за неговото участие в деянието. Доказателствата не били подложени на внимателна проверка от съдебните съдилищата съобразно заложените в чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК изисквания. Осъденият М. останал недоволен от наложеното му наказание, чиято справедливост атакува на предвиденото в чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК основание. Счита, че неоснователно са пренебрегнати самопризнанията, с които значително бил допринесъл за установяване на фактите по делото, не по негова вина било забавено наказателното производство, които съвкупно – с данните за семейното му положение, могат да определят санкцията при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание в касационното производство осъденият А. М. П. и неговият служебен защитник адвокат И. Е. поддържат искането по изложените в него съображения. Осъденият М. В. М. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият служебен защитник адвокат З. З. подновява изложените в искането доводи и настоява за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК – осъденият е съдействал за разкриването на обективната истина, не е играл водеща роля в задружното престъпление, разкайва се, а личното му и семейно положение, трудовата ангажираност, липсата на последващи престъпни прояви и неправилно възприетите по чл. 56 от НК обстоятелства, като отегчаващи наказателната му отговорност, водят до необходимостта от определяне на наказанието под законово предвидения минимален размер. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането на осъдения М., поради което наказанието му може да се занижи. Искането на осъдения П. е неоснователно, тъй като съдилищата не допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, а въззивният съд бил изключително снизходителен с извършеното намаляване размера на неговата санкция. Върховният касационен съд, след като обсъди направените искания, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 300 от 04.06.2014 г. по н.о.х.д. № 799/ 2007 г. Силистренският районен съд признал осъдените А. М. П. и М. В. М. за виновни в това, че в периода от 30.12.2006 г. до 06.01.2007 г. в [населено място], Западна промишлена зона, Почивна база „П.”, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор и в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и технически средства, отнели чужди движими вещи на обща стойност 10 631,50 лева, от владението на [фирма], [населено място], без съгласието на представителя Л. А. С., с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието за осъдения П. е извършено в условията на опасен рецидив и при повторност за осъдения М., поради което и на основание чл. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК на осъдения А. М. П. наложил наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изпълнение в затвор и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК наложил на осъдения М. В. М. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изпълнение затвор. Съдът приспаднал, на основание чл. 59 от НК, предварителното задържане на осъдените с мерки за неотклонение „задържане под стража”, присъдил в тяхна тежест направените по делото разноски и се произнесъл по веществените доказателства. На основание чл. 68 от НК привел в изпълнение наказание от една година лишаване от свобода, наложено на осъдения М. с влязла в сила на 23.02.2004 г. присъда по н.о.х.д. № 996/ 2001 г., по описа на Силистренски районен съд. С решение № 66 от 10.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 177/ 2014 г. Силистренският окръжен съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на осъдения А. М. П. наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода и отхвърлил изцяло предявения от гражданския ищец [фирма]-С. иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 315,75 лв срещу двамата осъдени. Исканията на двамата осъдени за възобновяване на приключилото наказателно производство и отмяна на постановения по него въззивен съдебен акт са неоснователни. Съображенията на осъдения А. П. сочат на необоснованост на решението на окръжния съд, което не представлява самостоятелно касационно основание. Наведените пред касационния съд възражения по доказателствата и доводи са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, която с необходимото внимание и дължимо усърдие ги е разгледала и дала отговорите си по тях. Възприети били изцяло фактическата обстановка и доказателственият анализ, направен в мотивите към първоинстанционната присъда. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени средства били задълбочено изследвани и съпоставени едни на други. Гласните доказателства, съдържащи се в самопризнанията на осъдения М., в показанията на свидетелите Г., С., В., М. и И. са възприети според точния смисъл на изложеното, а за констатираните противоречия и несъответствия са изложени съображения кои от доказателствата се приемат с доверие и кои се отхвърлят като недостоверни. В съвкупния доказателствен анализ са обсъдени и заключенията от трасологическа експертиза на намерен на местопрестъплението отпечатък от подметка на обувка. Доказателствата по делото не са обсъдени превратно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приетите от съдилищата за установени факти по делото разкриват задружно извършено от двамата осъдени продължавано престъпление кражба при опасен рецидив (за П.) и специален рецидив (за М.), поради което не са налице сочените от осъдения П. основания за неговото оправдаване. Наложеното на осъдения М. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода не разкрива предпоставки за явна несправедливост, в какъвто смисъл е подаденото оплакване. Подбрания размер на наказанието лишаване от свобода към законово предвидения специален минимум е бил съобразен с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самопризнанието на осъдения и неговия принос за разкриване на обективната истина по делото не са изведени изрично в мотивите към първоинстанционната присъда, но подбраният нисък размер на наказанието показва, че тези обстоятелства, както и други от изброените в искането на осъдения М. и в пледоарията на неговия служебен защитник (като напр.: лично и семейно положение, трудова ангажираност, изразеното по делото разкаяние за стореното и др.) са способствали за правилната индивидуализация на санкцията. С основание решаващите съдебни състави са отхвърлили искането на осъдения за приложение на института по чл. 55 от НК, защото не констатирали многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, които да наложат извод за несъответствие между наказанието и тежестта на извършеното престъпление. Драстично намаления от окръжния съд размер на лишаването от свобода на осъдения П. разкрива явната несправедливост на това наказание. Осъщественото занижаване е прекомерно снизходително, без разумни съображения, а постигнатата уравниловка не способства за постигането на необходимото поправително и превъзпитателно въздействие над осъдения. Поради липсата на предложение от страна на прокурорските органи за увеличаване на наказанието на А. П. забелязаната несправедливост не може да бъде отстранена. Повдигнатата в обвинение правна квалификация на престъплението, безкритично възприета с присъдата и с въззивното решение, не е прецизна. Задружните действия на двамата осъдени са приети за предварителен сговор, което е квалифициращо обстоятелство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. Това обстоятелство изключва приложението на законовата препратка към чл. 20, ал. 2 от НК. Двата признака от престъпния състав на квалифицираната кражба не могат да съществуват едновременно и по този въпрос отдавна има константна съдебна практика, която съдилищата не са съобразили. Те са били длъжни да прецизират правната квалификация, като оправдаят двамата дейци за съучастие по общата правна норма. Материалният закон не е приложен правилно. Това закононарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК следва да бъде поправено и тъй като е в интерес на осъдените оправдаването може да бъде извършено от касационната инстанция. Налице е необходимост от възобновяване на делото на това правно основание. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА съдебното производство по в.н.о.х.д. № 177/ 2014 г., по описа на Силистренски окръжен съд, ИЗМЕНЯ решение № 66 от 10.11.2014 г., като ОПРАВДАВА осъдените А. М. П. и М. В. М. да са извършили престъплението при условията на чл. 20, ал. 2 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените в останалите им части. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.