3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 София, 23 юни 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар при становището на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова ч.н.дело № 350/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд - Пловдив. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че делото е подсъдно на Районен съд - Пловдив. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното : Производството по делото е било образувано пред Районен съд – Пловдив по частна тъжба на Е. С. против П. Ч., Н. Н., Г. П. и М. И. с обвинение за извършени от тях престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Сезираният съд с разпореждане № 25419/20.12.2019 г., постановено по НЧХД № 7692/2019 г., прекратил производството и изпратил делото на Софийския районен съд като се мотивирал с това, че бил осъществен основният състав на престъплението по чл. 147 от НК, наклеветяването било извършено чрез жалба до Министерство на правосъдието и съобразно общото правило за определяне на местната подсъдност по наказателни дела по местоизвършване на престъплението (чл. 36, ал. 1 от НПК) делото било подсъдно на Софийския районен съд, в чийто район било извършено престъплението. Софийският районен съд, чрез съдията докладчик по образуваното НЧХД № 46/2020 г., повдигнал спор за подсъдност. Този съд приел, че твърдяното от тъжителя престъпление било извършено на територията на гр. Пловдив, тъй като частният тъжител С. на 18.09.2019 г. във 02 РУ – Пловдив възприела обидните квалификации, отправени по неин адрес. Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Наистина, както е отбелязано в посочените разпореждания и на сезирания съд, и на сезиращия ВКС с настоящия спор за подсъдност Софийски районен съд, съдът не е обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация на твърдяното с тъжбата престъпление, пък и последният, по аргумент на чл. 81 от НПК, не е длъжен да дава такава. Съдът самостоятелно квалифицира същото, изхождайки от обстоятелствената част на тъжбата, която определя фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване в производството по дела от частен характер. В конкретния случай, обаче, Районен съд – Пловдив преждевременно е изложил съображения за осъществен състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и на това основание е приел, че по правилата за подсъдност по местоизвършване на престъплението (чл. 36, ал. 2 от НПК) компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд, в чийто район попада Министерство на правосъдието на Република България, до когото била подадена жалбата от подсъдимите, по повод на която била подадена тъжбата на Е. С.. В тъжбата е посочено, че честта и достойнството на тъжителя С. е унизено от четиримата подсъдими, които в жалбата до МП, препратена по компетентност на ОД МВР – [населено място], я нарекли „необразована и психично болна“. Тъжителят е узнал за твърденията на подсъдимите в [населено място], в 02 РПУ – Пловдив, на което било възложено да извърши проверка по жалбата на подсъдимите и е сезирал съда в същия град. Ето защо, наказателното дело от частен характер, образувано по тъжба на Е. Д. С., следва да се разгледа от Районен съд – Пловдив, пред който е подадена тъжбата. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното НЧХД № 46/2020 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане от Районен съд – Пловдив, където първоначално е било образувано. Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.