Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 244   София,15.05.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година,в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                    Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 60 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ф. П. от гр. Б. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 26.02.2008г. по гр.д. №650/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд,с което е отхвърлен предявеният от Л. Ф. П. против М. З. К. и К. Р. К. иск за предаване владението на имот с площ от 600кв.м.,находящ се в с. Г. област,при граници:от две страни улица,Борка А. К. и Л. Ф. ,представляващ част от нива с площ от 1.033 кв.м.,съставляваща имот №001153 по картата на землището на с. Г.. С определение №254/02.04.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите за правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като въпреки че правата на наследодателя й не са били оспорени,съдът е приел, че следва да установява,че същият е бил собственик на имота преди образуване на ТКЗС. Излага съображения,че решението на ОСЗ/ПК/ има конститутивно действие и при липса на спор за материално право следва да се приеме,че легитимира лицето,в чиято полза е постановено като собственик на имота. Поддържа също така,че неправилно съдът не е обсъдил въпроса дали ответниците отговарят на предвидените в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ условия при наличието на направено от нейна страна оспорване. Моли постановеното от въззивния съд решение да бъде отменено. Ответницата по касационна жалба К. Р. К. чрез своя пълномощник Й. М. Н. изразява становище,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответникът по касационна жалба М. З. К. не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.108 ЗС Л. Ф. П. е предявила иск за предаване владението на имот с площ от 600кв.м.,находящ се в землището на с. Г.,Софийска област,съставляващ имот №001153 по картата на землището. С обжалваното решение,постановено на 26.02.2008г. по гр.д. №650/2007г. Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от Л. Ф. П. ревандикационен иск е отхвърлен. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че по делото не е установено процесният имот да е бил собственост на Л. М. ,наследодател на Л. Ф. П.,преди образуване на ТКЗС,поради което решението на ОСЗ-гр. Божурище от 15.06.2005г.,с което на неговите наследници е възстановено правото на собственост върху имота не удостоверява придобиване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в спора с лицата,които претендират собствени права върху този имот,придобити по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е също така,че дори да беше установено,че Л. М. е притежавал собствеността преди образуване на ТКЗК,предявеният иск отново би бил неоснователен,тъй като не са оборени констатациите на съставения на 15.02.2007г. н.а. №110, с който М. З. К. е признат за собственик на имота като придобит по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,с който е установено наличието на предпоставките за трансформиране на правото на ползуване в право на собственост след изпълнение на процедурата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика по въпросите за противопоставимостта на решението на ОСЗ/ПК/ на трети лица,разпределяне на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на правата на ползуващите се от това решение лица,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4 а ПЗР ЗСПЗЗ. Констатирано е и противоречие досежно правната природа на решението на ОСЗ/ПК/ с указанията,дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС. По въпроса за правната природа на решението на ОСЗ /ПК/, противопоставимостта на същото на трети лица,разпределяне на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване правата на ползуващите се от това решение лица при спор за принадлежността на правото на собственост върху имот,за който с това решение е признато право на възстановяване на собствеността: В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1317/2005г. е прието, че решението на ПК/ОСЗ/,постановено по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт,който се издава в специално административно производство,изключващо възможността да участвуват и заинтересовани лица,поради което в общото исково производство,при възражение от страна на тези,които претендират собствени права върху имота, трябва да се изследват и предпоставките за реституция по чл.10 ЗСПЗЗ-всички или само някои от тях,в зависимост от конкретните твърдения на оспорващата страна. В същия смисъл е и становището, изразено в №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1317/2005г.,в което е прието,че решението на ПК /ОСЗ/ има конститутивно и вещно правно действие и легитимира лицата,в полза на които е издадено в отношенията им с трети лица като собственици на възстановения имот към настоящия момент,в който смисъл е и т.1 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Софийски окръжен съд по поставените въпроси,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1317/2005г. и №939/22.06.2006г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1317/2005г.,съответствуващо на дадените в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС указания за правната природа и последици на решението на ОСЗ /ПК/, като съображенията за това са следните: В производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи пред ОСЗ /ПК/ участвуват само заявителят и ОСЗ /ПК/ като административен орган,до когото е адресирано искането за възстановяване на собствеността. За трети лица не съществува възможност да оспорват правата на заявителя,нито да му противопоставят свои собствени права в това производство,изключващи възможността за възстановяване правото на собственост върху претендираните земеделски земи. Поради това следва да бъде признато правото на тези лица да оспорят наличието на предпоставките за издаване на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост в общия исков процес, образуван по предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота към настоящия момент,а оттам да се приеме,че при направено възражение съдът следва да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ОСЗ /ПК/ като индивидуален административен акт. Съдът обаче следва да осъществи косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ само в рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствувалото в административното производство лице. Ако подобно оспорване не е било направено,съдът не разполага с правомощието да упражнява служебно косвен съдебен контрол. Само при направено оспорване ползуващото се от решението на ОСЗ /ПК/ лице следва да ангажира доказателства за установяване наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността,тъй като само в този случай наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на доказване и то само по отношение на онези предпоставки,липсата на които оспорването засяга. По въпроса за доказателственото значение на съставения по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ констативен нотариален акт при направено оспорване: В представените с изложението по чл.284 ,ал.3,т.1 ГПК решение №999/08.07.2002г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1175/2001г. и решение №1078/01.10.2007г. на ВКС,V ГО по гр.д. №1107/2006г. е прието,че при спор за принадлежността на правото на собственост бившият ползувател следва да установи,че процедурата,предвидена в §4а ПЗР ЗСПЗЗ е изпълнена и прекратеното право на ползуване е трансформирано в право на собственост върху имота. Настоящият състав на ВКС,ІІ ГО напълно споделя съображенията, изложени в решение №999/08.07.2002г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №1175/2001г. и решение №1078/01.10.2007г. на ВКС,V ГО по гр.д. №1107/2006г. Дори в полза на бившия ползувател да е бил съставен констативен нотариален акт по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,това обстоятелство не го освобождава от задължението да установи наличието на предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползуване в право на собственост при направено оспорване от страна на лицето,в полза на което правото на собственост върху същия имот е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Самият нотариален акт може да бъде оспорен като документ, удостоверяващ осъществяването на едно придобивно основание. При наличието на подобно оспорване ползуващото се от акта лице носи доказателствената тежест да установи осъществяването на основанието, т.е. да установи наличието на елементите от фактическия му състав,тъй като нотариусът проверява само от формална страна наличието на предпоставките за издаването на акта,но не и спазени ли са установените в закона изисквания за съставянето на представените в нотариалното производство документи. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствение правила. При спор за принадлежността на правото на собственост върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ /ПК/ съдът е длъжен да осъществи косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността,т.е. за правното действие на това решение само при направено от ответниците по предявения иск оспорване и само в рамките на това оспорване. В случая до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд от страна на ответниците по предявения ревандикационен иск не е било правено оспорване правата на наследодателя на предявилото иска лице върху имота,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Постановеното от ПК /ОСЗ/-гр. Божурище на 15.06.2005г. решение №3302,с което на наследниците на Л. К. М. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива, представляваща имот №001153 по картата на землището на с. Г. е било оспорено само с твърдението,че имотът се намира в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и не следва да бъде възстановяван,след като върху него е предоставено право на ползуване и ползувателят е заявил желанието за го изкупи своевременно,т.е. направеното оспорване е основано на твърдението за наличие на собствени права на ответниците върху спорния имот. Само в рамките на така направеното оспорване съдът е разполагал с правомощието да се произнесе. В нарушение на установеното в ГПК/отм./ съотношение между служебното и диспозитивно начало в процеса /чл.2 ГПК /отм./,чл.109 ГПК/отм./ и чл.188 ГПК/отм./ съдът служебно е приел,че следва да осъществи косвен съдебен контрол върху решението на ПК /ОСЗ/ и е извършил такъв контрол, приемайки,че за да бъде противопоставено на ответниците по иска решението на ПК Б. по делото следва да бъде установено,че процесният имот е бил собственост на Л. М. преди образуването на ТКЗС. Неправилно също така съдът е приел,че съставянето на н.а. №110,том І,рег. №494,н.д. №114/2007г. удостоверява в достатъчна степен наличието на предпоставките за придобиване на собствеността по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ въпреки направеното от Л. Ф. оспорване /че М. К. не е имал правото да получи ползуването,че не е имал право да изкупи имота,тъй като не е подал молба в преклузивния срок,както и че в имота не е имало построена до 01.01.1991г. сграда/. Неправилно в нарушение на установените в ГПК/отм./ правила за разпределяне на доказателствената тежест /чл.127 ГПК/отм./ е прието,че ползуващото се от този нотариален акт лице не следва да доказва в исковото производство наличието на предпоставките за придобиване на собствеността, установяването на които е от съществено значение с оглед естеството на правния спор. В настоящия случай спорът следва да бъде разрешен въз основа на преценка на правното значение и последици както на решението на ОСЗ/ПК/ така и на съставения в полза на ответниците по предявения иск констативен нотариален акт,т.е. на основата на преценка за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността,респ. наличието на предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ при спазване на установеното в чл.127 ГПК/отм./ правило за разпределяне на доказателствената тежест,съгласно което страните са длъжни да установят по пътя на главното и пълно доказване фактите, пораждащи претендираното от тях право с оглед въведените оспорвания и възражения. Действително при предявен ревандикационен иск ищецът е длъжен да докаже по пътя на главното и пълно доказване твърдението си,че притежава правото на собственост върху процесния имот,но при спор между лица,в чиято полза е постановено решение на ОСЗ /ПК/ и лица, в полза на които е съставен нотариален акт по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,за да се направи извод дали решението на ОСЗ /ПК/ произвежда конститутивното си действие, следва да се установи и дали са се осъществили предпоставките за придобиване право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,доколкото правото на собственост може да бъде възстановено по реда на чл.14 ЗСПЗЗ само ако правото на изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ не е било надлежно упражнено,в какъвто смисъл е и направеното от ответниците по предявения иск оспорване. Упражняването на косвен съдебен контрол върху решение на ОСЗ /ПК/ без да е направено оспорване на същото,неправилното определяне предмета на доказване и неправилното разпределение на доказателствената тежест представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281,т.3 ГПК,тъй като водят до липса на произнасяне по надлежно заявените доводи,възражения и оспорвания,а оттам и до неправилна преценка за наличието на предпоставките за уважаване,респ. отхвърляне на предявения ревандикационен иск с оглед очертания по-горе спорен предмет. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за разрешаване на спора за принадлежността на правото на собственост в рамките на заявените от страните доводи,възражения и оспорвания,а именно: за извършване на преценка налице ли са предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ с оглед направеното от Л. Ф. оспорване,след което бъде извършена преценка за валидността и правното действие на решение №33-2/15.06.2005г. на ПК- Б. с оглед твърдението на ответниците по предявения иск,че имотът се намира в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и не следва да бъде възстановяван,т.е. с оглед твърдението им,че са придобили правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,като доказателствената тежест бъде разпределена по установените в чл.127 ГПК/отм./ правила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 26.02.2008г. по гр.д. №650/2007г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийския окръжен съд.   Председател: Членове: