3 Р Е Ш Е Н И Е № 589 гр.София, 16.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Ц. Н., като изслуша докладваното от съдия К. …… …..гр. дело № 1700 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. М. - Т. от[населено място] , чрез адв. Л. И. И. против решение №97/22.06.2009 год по гр.д. №226/2009 год. на Видинския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Видинския районен съд е постановено ново решение, с което е прекратен бракът между Т. П. Т. и В. И. М. - Т. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Упражняването на родителските права върху малолетно дете И. Т. Т., роден на 25.09.2007 год. са предоставени на майката като на бащата е определен режим на лични контакти. Постановено е след развода В. И. М. да носи предбрачаното си фамилно име - М.. В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./ Иска се въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд . Ответникът по касационната жалба Т. П. Т. от[населено място], не взема становище по жалбата. С определение № 428/27.04.2010 год. по делото e допуснато касационното обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос следва ли при прекратяване на брака с развод съдът да се произнесе относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за издръжката на родените от брака деца. Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС , поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В отговор на поставения материалноправен въпрос съдът приема следното: Съгласно чл. 99,ал.2 СК/ отм./ с решението за допускане на развода, съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите. Съгл. чл. 106,ал.1 СК при допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставят родителските права , определя мерките относно упражняването им и личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата . Следователно при постановяване на обжалваното решение , с което бракът между страните е бил прекратен с развод, въззивният съд е следвало да се произнесе по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , както и досежно издръжката на роденото по време на брака дете.В този смисъл е задължителната практика на ВС и ВКС, - ППВС №5/16.11.1970 год. относно служебното произнасяне по издръжката /в определението по чл. 288 ГПК неправилно е посочено ППВС №10/03.11.1971 год./, както и трайната практика на ВС и ВКС . Произнасяне по въпроса за вината се дължи и в случаите когато съдът приема , че разстройството на брака е настъпило по обективни причини. В този случай съдът следва да изложи съображения защо приема, че бракът е разстроен по обективни причини, а в диспозитива на решението да посочи, че прекратява барака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство настъпило по обективни причини. Доколкото в хода на процеса страните не са направили искане за произнасяне по въпросите за вината и издръжката съдът е следвало да се произнесе по тези въпроси служебно. По оплакванията в касационната жалба: Неоснователни са оплакванията на касаторката за неправилност на решението в частта, в която съдът е постановил прекратяване на брака с развод. За да формира извода, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен съдът правилно е съобразил факта на фактическата раздяла между съпрузите , както и събраните по делото доказателства относно техните отношения през времето когато са живели заедно. Правилно е констатацията , че страните са живели като съпрузи по- малко отколкото като разделени и че между тях по принцип не е била изградена здрава семейна връзка , а съществуващата такава, в резултат на раздялата, се е разпаднала окончателно.Неоснователни са оплакванията на касаторката , че поради нарушение правилата на доказателствената тежест съдът неправилно е приел, че по делото не е установено страните да са поддържали контакти по време на фактическата раздяла. Доколкото това е била твърдение на касаторката, именно нейна е била доказателствената тежест да го установи.Това следва от разпоредбата на чл. 154,ал.1 ГПК , според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно решението в частта за развода, не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, поради което в тази част същото следва да се остави в сила.Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно обстоятелство и когато се установи в процеса, разводът следва да бъде постановен независимо от субективното отношение на ответника по иска досежно това обстоятелство и нежеланието му брака да бъде прекратен. В сила следва да се остави решението и в частта, в която съдът се е произнесъл относно фамилното име на жената след развода.. Съгл. разпоредбата на чл. 106,ал. 2 СК/отм./ при постановяване на съдебното решение относно упражняването на родителските права след развода съдът съобразява всички обстоятелства с оглед интересите на децата в това число и вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство ,като тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата. Доколкото в случая в нарушение на процесуалните правила, съдът не се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и по тази причина това обстоятелство не е било съобразено от състава на въззивният съд при постановяване решението за упражняването на родителските права след развода, в тази част решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по въпроса за вината, упражняването на родителските права и режимът на лични контакти на другия съпруг с детето , както и досежно издръжката която следва да заплаща. Следва да се посочи, че по делото има данни , за присъждане на издръжка в отделно производство. Това обстоятелство следва да бъде изяснено, като в случай че издръжка е присъдена по друго дело, в настоящото производство такава не следва да се присъжда, но в мотивите си съдът това следва изрично да се посочи . Мотивиран от изложеното, и на осн. чл. 281 ,ал.1,т.3 ГПК , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №97/22.06.2009 год., постановено по гр.д. №226/2009 год. на Видинския окръжен съд в частта, в която упражняването на родителските права върху малолетно дете И. Т. Т., роден на 25.09.2007 год. са предоставени на майката В. И. М. като на бащата Т. П. Т. е определен режим на лични контакти с детето и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , родителските права след развода и издръжката . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 4