Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. София, 24 юни 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Красимир Харалампиев н. д. № 297 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия З. Н. Р. против присъда № 102 от 20.11.2014год. по внохд № 1277/2014год. по описа на Варненския окръжен съд. В жалбата и в допълнението към нея са релевирани основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК- допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, с искане за оправдаване на подсъдимия или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Според защитата, изводите на въззивната инстанция, че конкретното деяние се отличавало с висока степен на обществена опасност и в резултат на неправилна оценка на доказателствата и в нарушение на принципните правила на чл. 14 и чл. 107 от НПК, съдилищата неоснователно са отказали да приложат разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, въпреки обективно установените факти, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. Пред касационната инстанция подсъдимият редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът от ВКС дава заключение за оставяне на жалбата без уважение. Деянието е доказано и законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира касационната жалба за основателна. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 102/20.11.2014год. по внохд № 1277/2014год. на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, Варненският окръжен съд е отменил присъда № 277/2014год. на РС-Варна, постановена на 18.09.2013год. по нохд № 6055/2013год. и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият З. Н. Р. е признат за виновен в това, че на 09.11.2013год. в [населено място], управлявал МПС-л.а. м.”марка” с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда-1.55%о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК е осъден на шест месеца „пробация” с наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес”-два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. На основание чл. 343Г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата, от която е лишен от това право по административен ред. Варненският окръжен съд е извършил повторна проверка и оценка на доказателствените източници и констатациите му се основават на правилно приложение на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение по фактите от предмета на доказване. Доказателствата са обсъдени съобразно правилата на чл. 107 НПК. Мотивите на присъдата съдържат съображения по чл. 305 НПК, във вр. чл. 339, ал. 3 НПК, въз основа на кои доказателствени източници и защо е дадена вяра. От фактическа страна въззивният състав е приел за установено, че около 04.30часа на 09.11.2013год. заедно със свидетелите Л. и Н., Р. излязъл от дискотека „име”, намираща се в [населено място] и тримата се насочили към принадлежащ към заведението паркинг, където преди това Р. бил паркирал собствения си лек автомобил. Р. позвънил на телефон на фирма „Дринк енд Драйв”, чиито услуги обичайно ползвал, след употреба на алкохол, като до пристигане на шофьор от фирмата, всички се качили в лекия автомобил. Подсъдимият седнал на шофьорското място в колата си, привел двигателя в движение и с автомобила се придвижил до изхода на паркинга, с цел по-лесно да бъде възприет от очаквания шофьор. Още преди да излезе от паркинга, на бариерата на изхода, Р. бил спрян от полицейските служители свид. Ж. и Т., които при извършената проверка установили, че той е употребил алкохолни напитки. Впрочем, доказателствената установеност на обстоятелствата за времето и мястото, на което подсъдимият е управлявал лекия автомобил, както и действията на полицейските служители, които в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка на Р. като водач на МПС, при която констатирали първоначално с техническо средство дрегер „Алкотест 7410” наличие на алкохол в кръвта му над 1.2%о, както и установената впоследствие чрез назначената химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта 1.55%о, не се оспорва от страна на подсъдимия и от защитника му. На базата на събраните и проверени доказателствени източници въззивният съд е направил правилни изводи за авторството, деянието и неговите признаци по чл. 343б, ал. 1 от НК, но в случая, оценката на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, не са съобразени с чл. 9, ал. 2 от НК. Съдът не е отчел в необходимата степен обстоятелството, че подсъдимият е управлявал в сравнително кратък период автомобила си на паркинг, по време, когато там не е имало движение на други моторни превозни средства и пешеходци, които да бъдат евентуално застрашени и поставени в опасност, като участници в пътното движение. За да се ангажира наказателната отговорност на дееца, не е достатъчно формалното извършване на деянието, а следва да съдържа и обществена опасност, която да не е явно незначителна. Установените обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и личностните данни на подсъдимия, в конкретния случай, не водят до извод за застрашаване на обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която да го прави престъпно. Преценката на всички тези обстоятелства, наред с добрите характеристични данни на подсъдимия и чистото му съдебно минало, дава основание на касационната инстанция да приеме, че в конкретния казус са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно, че извършеното от Р., макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, обществената опасност на деянието е явно незначителна. Ето защо, в случая са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 2,във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и ВКС следва да отмени постановената по делото присъда по внохд № 1277/2014год. на Варненския окръжен съд и оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, като отмени и приложението на чл. 343г от НК, което е законово установена последица от отговорността на дееца при ангажиране на отговорността му по чл. 343б, ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 110лв., следва да останат за сметка на държавата. Поради изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда № 102 от 20.11.2014год. постановена по внохд № 1277/2014год. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият З. Н. Р. е признат за виновен, че на 09.11.2013год. в [населено място] е управлявал МПС-л.а.м.„марка” с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2%о, а именно 1.55%о, установено по надлежния ред и съобразно чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т.2, б.”б” от НК му е наложено наказание пробация, като на основание чл. 9, ал. 2 от НК го оправдава по предявеното обвинение. ОТМЕНЯВА присъдата и в частта, с която подсъдимият Р. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата, от която е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 110лв. остават за сметка на държавата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: