5 гр. д. № 90/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 128 София, 06.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 90/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Ж. Е. срещу решение от 24.09.2015 г. по гр. д. № 918/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 01.04.2015 г., постановено по гр. д. № 43/2014 г. на Бургаски районен съд и е решил спора по същество като е отхвърлил предявените от Е. Т. П., Ж. Т. Е. и И. С. И. против С. Г. К., П. Г. Б. и М. М. Б., В. Г. К. и Г. П. Б. искове за установяване, че първите трима ответници не са придобили правото на собственост върху поземлен имот № 020093, с площ от 3.256 дка, в местността „Край селото”, в землището на [населено място] на основание давностно владение, а последните двама на основание договор за покупко-продажба. Касационната проверка на решението е допусната на основание чл. 280, ал.1 ГПК по разрешения от съда въпрос: кои факти следва да установи ищецът, когато е предявил отрицателен установителен иск за собственост. Ответниците по касация я намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Ищците са наследници на Ж. Б. и Я. К.. Ищците Е. Т. П. и Ж. Т. Е. са наследници на общия наследодател - внуци от починала дъщеря М. Ж. П., а ищецът И. С. И. е внук от починала дъщеря С. Ж. С. Поддържали са, че са собственици на поземлен имот № 020093, с площ от 3.256 дка, в местността „Край селото”, в землището на [населено място] правото на собственост, върху който е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение № 38 от 19.07.1993 г. на ОСЗ-Малко Т. на наследниците на общия наследодател Ж. К. Б.. Имотът е индивидуализиран с граници по плана за земеразделяне. Правният интерес от предявения отрицателен установителен иск са обосновали с това, че първите двама ответници С. Г. К., П. Г. Б., внуци на общите наследодатели от починала дъщеря З. Ж. Б., през 2013 г. са се снабдили с нотариален акт № 15, т. V, рег. № 941, по н. д. № 784/2013 г. за собственост на възстановения на наследниците на общите наследодатели ПИ № 020093 с площ от 3256 дка в м. „Край селото” в землището на [населено място], като са се позовали на давностно владение. На 14.05.2014 г. С. К., П. Б. и съпругата му М. М. Б. са продали имота на децата си, ответниците, В. Г. К. и Г. П. Б.. Съдът е извършил косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ от 1993 г. и е намерил, че то е нищожно, тъй като първоначалното решение № 6 от 02.06.1992 г. не е подписано. На следващо място въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и поради това, че ищците не са представили доказателства за да установят, че наследодателите им са били собственици на имота, преди внасянето му в ТКЗС. Не са установили да е направено искане за възстановяването му (в заявлението е посочен имот с друга площ), както и не са доказали, че имотът е бил внесен в кооперативното стопанство, поради което позоваването им на земеделска реституция е неоснователно. Съдът е обсъдил доводите на първите двама ответници за придобиване на имота на основание давностно владение и е приел, че от събраните доказателства се установява, че имотът е владял от З. Б. и съпругът й от 1975 г. до момента на предявяване на иска, поради което са придобили правото на собственост върху него на основание давностно владение. Въпросът, по който е допусната касационна проверка, е разрешен от съда в противоречие със задължителната практика, формирана с ТР № 8 от 27.22.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че при предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите, които обуславят правния му интерес, а ответникът фактите, от които произтича претендираното от него право. Правните изводи съдът е формирал въз основа на избирателно обсъждане на част от доказателствата. Игнорирани са установените факти, че Д. Ж. К., син на общия наследодател, е заявил за възстановяване нива с площ от 2 дка в м. „Край селото”. С гласни доказателства е установено, че наследодателят Ж. К. е бил собственик на имот с площ от 2-3 дка, който е бил извън регулацията на селото. По данни от свидетеля М. Т. всички земи край селото при образуването на ТКЗС през 1958 г. са били внесен в него. През 1961 г. е образувано ДЗС и земеделските земи, които са останали извън регулация, но близо до селото, са били раздавани за лично ползване, като на зетя на Ж. К. - Т. Е., съпруг на дъщеря му З. Б., е бил предоставен този имот, използван преди това от собственика за харман. В част от него Б. е построил жилищна сграда. В този смисъл са показанията и на свидетелите Р. Р. и Т. К.. Не е обсъдено установеното с приета техническа експертиза, че в приетия през 1953 г. кадастрален план имот пл. № 4 е бил записан на Ж. К., и той съответства на част от имот № 020093 по плана за земеразделяне (ПЗ). В следващия и сега действащ кадастрален и регулационен план от 1989 г. имотът не е заснет, но е заснет имотът на съседа му от изток С. В., който е отразен с № 138, който имот е бил отразен и в плана от 1953 г. Вещото лице установява и това, че част от имот № 4 е била включена в регулацията на селото и за тази част са отредени УПИ І-140, ХІV-139 и ІІ-139 в кв. 17. Констатирало е че, при изработване на плана за земеразделяне имотите, извън регулацията на селото, са възстановени в съществуващи стари реални граници и записани на лицата, записани в разписния лист на плана, който е действал преди образуване на ТКЗС. Заявява и това, че писмени данни за имотите, включени в блок на ТКЗС и обработвани от него няма, но по данни от кмета, процесния имот е бил включен в блока на ТКЗС, но тъй като е използван за харман е бил предоставен за лично ползване. Вещото лице е представило и комбинирана скица, изготвена въз основа на КП от 1953 г. и ПЗ, от съпоставянето на които се установява, че имот № 020093 е част от имот пл. № 4 по плана от 1953 г. Необоснован е изводът на съда, че решението на поземлената комисия № 38 от 1993 г., с което заявеният имот е възстановен съобразно плана за земеразделяне, не легитимира ищците като собственици на имота, тъй като е нищожно, поради това, че първоначално № 6 от 1992 г. е нищожно – не е подписано от състава на поземлената комисия. По делото липсва екземпляр от това решение, за да се направи преценка дали е подписано от всички или от достатъчен брой от членовете на комисията и отговаря на изискванията за валидно решение. Обсъденото от съда решение на ОСЗ от 1992 г. е описано като протокол в решение № 38 от 1993 г., с който е определена категорията на подлежащата на възстановяване земя. По делото няма представено решение с този номер и дата. Постановяването на такъв акт не се твърди и от ответниците в отговора им по исковата молба и в молбата от 16.12.2014 г. (л. 96). Следва да се има предвид и това, че дори и такова решение да е било постановено и да не е било подписано, този порок се приравнява на липса на решение, поради което процедурата по възстановяване е останала висяща. С постановяване на решение № 38 от 19.07.1993 г., в което възстановеният имот е индивидуализиран съобразно влезлия в сила план за земеразделяне и което отговаря на изискванията за валидно решение, процедурата по възстановяване на имота на наследниците на Ж. К. Б. е била завършена. Този акт ги легитимира като собственици. Това писмено доказателство установява наличието на правен интерес за ищците да предявят иска. Първите двама ответници следва да установят, че се легитимират като собственици на имота на основание давностно владение. Те нямат интерес да релевират довод за това дали общият наследодател е бил собственик на имота към момента на кооперирането му, тъй като те не заявяват свои права върху имота към този минал момент. Фактите, които те следва да установят, са тези, породили правото на собственост в тяхната имуществена сфера. С. К. и П. Б. са се позовали на давностно владение, като присъединяват и това осъществявано от родителите им З. Б. и съпругът й Е. Б.. По делото е установено с гласни доказателства, че имотът е бил внесен в кооперативното стопанство, но не е включван в блок на ТКЗС и тъй като е бил в непосредствена близост до урегулираните имоти е бил предоставен за ползване на Е. Б.. При тези данни осъществявано владение от 1975 г. е без правно значение, предвид забраната за придобиване на имоти, внесени в ТКЗС на основание давностно владение. Това следва от първоначалната редакцията на чл. 2 ЗС и чл. 86 ЗС, до изменението му през 1990 г. и от разпореденото в чл. 5, ал. 3 ЗВСОНИ. Спорният имот е могъл да бъде придобит на това оригинерно основание ако е осъществявано давностно владение след влизане в сила на решението на ОСЗ за възстановяването му на наследниците на Ж. К. Б.. От събраните доказателства се установява, че само част от имота е владян от Е. Б. и съпругата му З. и в тази част те са построили жилищна сграда. Тази част с плана от 1989 г. е включена в регулацията на селото и урегулирана. Тази част е извън площта, съставляваща спорния имот, заснет в плана за земеразделяне. По отношение на възстановения имот от събраните гласни доказателства не се установява имотът да е владян в продължение на десет години и на това основание ответниците да са станали носители на правото на собственост за него. При така установените факти и в резултат на нарушаване на процесуалните правила са направени необосновани изводи, за неоснователност на иска и неправилно е приложен материалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на други съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено ново решение от касационната инстанция, с което да бъде признато за установено по отношение на ищците, сега касатори, че ответниците С. Г. К., П. Г. Б. не са придобили правото на собственост върху имот № 020093 по ПЗ на основание давностно владение. Исковете са основателни и по отношение на ответници В. Г. К. и Г. П. Б.. Те не са носители на това вещно право, тъй като договорът за продажба на имота в тяхна полза не е породил транслативно действие, защото праводателите им не са били носители на правото, с което са се разпоредили. Принцип в правото е, че никой не може да прехвърли права които няма. При този изход на вещния спор на основание чл. 537, ал. 2, пр. последно ГПК съставеният по реда на обстоятелствената проверка нот. акт №15, т. V, рег. № 941, по н. д. № 784/2013 г. в полза на С. Г. К., П. Г. Б. и М. М. Б. ще бъде отменен. Искането на ищеца за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 78, ал.1 ГПК като ответниците бъдат осъдени да му присъдят направените разноски за всички инстанции, които възлизат на сумата 884.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 24.09.2015 г. по гр. д. № 918/2015 г. на Бургаски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е. Т. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; Ж. Т. Е. от [населено място], [улица] И. С. И. от [населено място], [улица], че С. Г. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] П. Г. Б. и М. М. Б., последните двама от [населено място],[жк], [жилищен адрес] не са придобили правото на собственост върху поземлен имот № 020093, с площ от 3.256 дка, в м. „Край село” в землището на [населено място], [община] на основание давностно владение, както и че, В. Г. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и Г. П. Б. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] не са собственици на същия имот на основание договор за покупко-продажба. ОТМЕНЯВА нот. акт № 15, т. V, рег. № 941, по н. д. № 784/2013 г. от 12.12.2013 г., с който С. Г. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] П. Г. Б. и М. М. Б., последните двама от [населено място],[жк], [жилищен адрес] са признати за собственици на основание давностно владение на поземлен имот № 020093, с площ от 3.256 дка, в м. „Край село” в землището на [населено място], [община], с начин на трайно ползване – нива, при граници: имот № 020092, № 000082, № 000148, № 020102, № 020100 и № 020094. ОСЪЖДА от С. Г. К. [населено място],[жк][жилищен адрес] П. Г. Б. и М. М. Б., последните двама от [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. Г. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и Г. П. Б. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на от Е. Т. П., Ж. Т. Е. и И. С. И., с посочените по-горе адреси, сумата 660.00 лв., представляваща разноски за първа и въззивна инстанции, а само на Ж. Т. Е. сумата 284.00 лв., разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: