Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр. София, 17 май 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ :ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря и М. Петрова с участието на прокурора Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 216/19 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. В. К. чрез защитника му - адв. Л. Н. срещу решение на Апелативен съд – Бургас от 21.12.2018 г. по внохд № 197/18 г. по описа на същия съд. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Направено е искане за отмята на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия К.. В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата като поставя акцент върху три обстоятелства, които счита, че не са били обсъдени от съда- наличието на разделителен остров, изграден в нарушение на Наредба № 2 на МРРБ, извършването на неправилна маневра от водача на ВАЗ, довело до съприкосновение с мотора на подсъдимия и проведеното лечение на пострадалата в болничното заведение. Подс. К. твърди, че няма вина за настъпилото ПТП. Представителят на ВКП изразява позиция, че въззивният съд е приел фактическа обстановка, която не се установява от доказателствата по делото, съдебния акт е постановен при груби процесуални нарушения и неправилно намалено наказание, които поради липсата на протест няма как да бъдат отстранени, поради което предлага ВКС да остави в сила решението. ВКС –първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в пределите на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното : Жалбата на подс. С. К. е неоснователна. С присъда № 172 от 4.07.2018 г. постановена по нохд № 1207/17 г. Бургаският Окръжен съд е признал подс. С. В. К. за виновен в това, че на 16.07.2016 г. в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]при управление на МПС мотоциклет „Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в резултат, на което причинил по непредпазливост смъртта на съпругата си Д. К. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г вр. чл. 37, т. 7 от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години, като го е осъдил да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. К. - чрез защитника му адв. Н. в Апелативен съд- Бургас е образувано внохд № 197/18 г. С решение №154 от 21.12.2018 г. присъдата е изменена, като е намалено наложеното наказание от две години на една година лишаване от свобода, както и срока на наказанието лишаването от право да управлява МПС от две на една година. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски от БАС в размер на 1957,40 лв. В останалата и част присъдата е потвърдена. Изложените в касационната жалба аргументи в преобладаващата си част са фактически и сочат на необоснованост на съдебния акт. Касаторът не е отчел обстоятелството, че за разлика от въззивната, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а следва да се ограничи само до тези, приети за установени от съдебните състави по фактите. ВКС не разполага с правомощие да пререши въпросите свързани с достоверността на доказателствените материали, послужили за установяване на фактите по делото. Предметът на касационната проверка се свежда до извършването на преценка за спазване на процесуалните норми, гарантиращи формална правилност на вътрешното убеждение на съда, като ВКС може да се намеси, тогава когато при осъществяване на аналитичната дейност на съда констатира нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай, настоящият касационен състав не намери основания за упражняване на правомощията си по чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, тъй като въззивният съд е спазил процесуалния закон. Наведените от касатора оплаквания, че въззивният съд не е дооценил значението на установения факт, че след контакта си с л. а. ВАЗ, моторът на подсъдимият е паднал на лява страна и след това се е блъснал в разделителния остров, следва да бъде отнесено към касационното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, за начинът по който Апелативният съд е достигнал до фактическите си констатации. За това следва да се прецени дали при формиране на вътрешното си убеждение по фактите и правото, въззивният съд е спазил процесуалните правила за събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, въз основа на които е извел изводите си.Въззивната съдебна инстанция е провела допълнително съдебно следствие, като е назначила Повторна КАТЕ и Техническа експертиза и е изслушала устните разяснения на вещите лица – К., У. и Д., изследвали видео файлове заснели частично района на местопроизшествието.Обсъдени и изцяло кредитирани от съда са обясненията на подсъдимия за участието на неустановен по делото лек автомобил ВАЗ, с който е имал съприкосновение преди удара, като е прието, че съгласно данните по делото подобен механизъм е възможен, тъй като той не е отхвърлен от вещите лица, изготвили последното заключение по делото. Въззивният съд е приел, че заключението на повторната пета АТЕ се основава на съвкупна оценка на събраните по делото доказателствени материали – на обективните данни по делото, съдържащи се в гласните, писмените и веществени доказателства и доказателствени средства, като е обосновал становището си за съприкосновение преди удара с наличните обективни данни по делото, които предходните експертизи не са обсъдили- а именно протривни следи непосредствено преди разделителния остров, фотоматериал, от който се установява, че мотоциклетът е паднал преди удара в бордюра, както и наличните деформации на пътния знак, които са оставени с направление отдясно на наляво, сочещо същата посока на движение на мотоциклета, както и петното от мотора и измененията по бордюра в следствие от съприкосновението с мотоциклета. Съдът не е оставил без внимание извода в експертизата, че резултатите от изследването на видеокамерите не установяват съпричастност между процесния мотор и неустановен автомобил ВАЗ, като закономерно е заключил, че то не дава основание да бъдат отхвърлени обясненията на подсъдимия като недостоверни, тъй като участъкът, в който се е движел мотоциклета непосредствено преди навлизане в кръстовището и удара в знака и разделителния остров не попада в зрителното поле на двете камери. Обстойният анализ на доказателствената съвкупност, не е дал основание на въззивния съд да се съмнява в обективността, компетентността и пълнотата на последното заключение при определяне на механизма на ПТП и на действията на подсъдимия в него. Всички те са били интерпретирани коректно от съда, който е приел, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата в чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал и не се е съобразил с наличието на разделителен остров при положение, че е имал видимост към знака указващ това на разстояние по- голямо от опасната му зона за спиране от 48 метра. Неоснователен е довода на касатора, че въззивният съд не е направил дължимото за изясняване на причините за смъртта на пострадалата и безкритично е приел, че лечението и е било адекватно и своевременно. Напротив, в съдебния акт съдът е развил подробни съображения, защитаващи извода, че смъртта на К. се намира в причинно следствена връзка с допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от подсъдимия, а не се дължи на немарливо изпълнение на задълженията на лекарските екипи, приели и лекували пострадалата в МБАЛ-Бургас след инцидента. От доказателствата по делото е установено, че смъртта на пострадалата, която е настъпила на следващия ден след ПТП, се дължи на тежка гръдна травма причинена при пътния инцидент, като съдът коректно е коментирал показанията на св. К., СМУ от МБАЛ - Бургас и СМЕ, поради което възражението на касатора за неглижиране въпроса за наличието на причинно следствената връзка между деянието и съставомерния резултат е лишено от основание. В съдебния акт, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК са дадени подробни и изчерпателни отговори на интересуващите процеса и страните въпроси, в това число и тези, които касаторът поставя отново на вниманието на касационната инстанция относно характеристиките на изградения разделителен отговор, който отговаря на изискванията за безопасност на движението и за това ВКС не намира за нужно да се спира отново на тях, поради което счита, че довода за това, че съдебния акт страда от липса на мотиви е неоснователен. Убедително и в съответствие с трайната съдебна практика е защитена позицията на решаващия съд за отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 15 от НК, въпреки приетото от фактическа страна наличието на друг участник в движението допуснал нарушения на правилата за движение чрез навлизане в лентата за движение на ППС управлявано от подс. К.. Независимо, че съставомерните последици са настъпили в опасната зона за спиране на ППС, управлявано от подсъдимия наказателната му отговорност правилно е прието, че не следва да отпадне, тъй като невъзможността за предотвратяване на удара се дължи на неправомерното му поведение – допуснато нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДП, поради което искането за оправдаването му от касационната инстанция не може да бъде уважено. Ето защо, ВКС счете, че към аналитичната дейност на въззивната инстанция не могат да бъдат отправени критики, тъй като тя е използвала всички процесуални възможности за събиране, проверка и оценка на наличните доказателства, като направените изводи са при съблюдаване на процесуалните норми, в съответствие с чл. 13 и чл. 14 от НПК. На последно място в жалбата декларативно е заявено касационното основание – явна несправедливост на наказанието – чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като не е наведен нито един довод в тази насока. Ето защо касационната инстанция следва само да подчертае, че конкретиката по делото и данните за личността на подсъдимия, не дават основания за проявата на снизхождение, чрез редуциране на вече определеното наказание от една година лишаване от свобода, и по отношение на наказанието лишаване от право по чл. 37 т.7 от НК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК ВКС- първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 21.12.2018 г. постановено по внохд № 197/2018 г. по описа на Апелативен съд- Бургас. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.