6 Р Е Ш Е Н И Е №.117 гр.София , 11 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Николай Любенов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 494/2019 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Д., служебен защитник на подсъдимия Г. Й. З., срещу решение №50 от 27.03.2019 г., постановено по внохд №104/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че дори и след намаляване на наложеното на подсъдимия наказание от въззивната инстанция, същото е явно несправедливо. Посочва се, че съдът неправилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните осъждания на З., доколкото същите обосновават правната квалификация на деянието. На следващо място се претендира, че АС-Пловдив не е отчел като смекчаващи обстоятелства направеното още на досъдебното производство самопризнание, ниския интензитет на упражнената принуда в сравнение с други престъпления от същия вид и мотива за извършването му. Моли се да бъде изменено атакуваното съдебно решение и да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Заявява, че по-голяма снизходителност по отношение на подсъдимия не може да бъде проявена, с оглед наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, и най-вече многократните му осъждания за престъпления от общ характер, извън тези, обосноваващи правната квалификация „опасен рецидив“. Споделя извода на въззивната инстанция, че самопризнанието и мотивите за извършване на престъплението не могат да бъдат включени в групата обстоятелства, имащи значение за смекчаване на отговорността му. В заключение изразява становище, че наложеното на Господин З. наказание не е явно несправедливо. Подсъдимият редовно призован чрез администрацията на затвора-Стара Загора, не е доведен по негово желание за участие в съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираното в касационната жалба оплакване, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №2 от 17.01.2019 г., постановена по нохд №321/2018 г., Старозагорски окръжен съд е признал подсъдимия Г. Й. З. за виновен в това ,че на 14.12.2017 г. в [населено място] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1352.56 лв. от владението на С. Д. Х. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК и чл.54 във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание седем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, а също така са му възложени в тежест направените по делото разноски. По въззивни жалби на подсъдимия и неговия защитник, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №104/2019 г., приключило с решение №50 от 27.03.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е бил намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от седем години на шест години и осем месеца. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи, че въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото- чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, а направените правни заключения, е намерил за законосъобразни. Определеното на подсъдимия от първата инстанция наказание лишаване от свобода в размер на десет години и шест месеца /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК- седем години/, е било коригирано от АС-Пловдив, който е приел, че ако наказанието следва да се отмери около средния размер на предвиденото в нормата на чл.199 ал.1 от НК, така както е посочено в мотивите на ОС-Стара Загора, тогава то следва да бъде в размер на десет години лишаване от свобода, а след редукцията- шест години и осем месеца. В този смисъл е била изменена първоинстанционната присъда. За престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно са преценили решаващите съдилища не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Макар и правилна преценката на апелативната инстанция за завишена обществената опасност на деянието по принцип, то изведеното заключение за висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, не се споделя от ВКС. От една страна, аргументът на въззивния съд, обосноваващ горния извод /защото решението за извършването му е взето без никаква борба на мотивите за и против/, е произволен и не почива на доказателствата по делото, а от друга- понеже самите характеристики на престъпното поведение на подсъдимия З. не се отличават от обичайните случаи на грабеж. На следващо място ВКС констатира, че не са били отчетени в пълнота наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се причисли факта, че част от вещите, предмет на грабежа, са били върнати на пострадалата, както и че подсъдимият има две малолетни деца, за които следва да се грижи, а към отегчаващите- недобрите характеристични данни за него. Преценката на въззивната инстанция, че миналите осъждания на подсъдимия, стоящи извън правната квалификация „опасен рецидив“ представляват отегчаващо отговорността обстоятелство, е правилна. Извън споразумението по нохд №354/2016 г. на РС-Стара Загора, влязло в сила на 17.02.2016 г. и споразумение по нохд №850/2014 г. на РС-Стара Загора, влязло в сила на 28.05.2015 г., обосноваващи квалификацията по чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, са налице множество други осъждания, които не могат да бъдат подминати. Обремененото съдебно минало на З. сочи на трайна престъпна упоритост и налага по-продължителното му изолиране от обществото. Определеното от въззивния съд наказание от десет години лишаване от свобода обаче, е явно несправедливо и не отговаря на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. ВКС приема, че наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК-пет години/ би било съответно както на действителната тежест на извършеното и останалите обстоятелства по чл.54 от НК, така и на целите по чл.36 от НК. По-нататък, настоящият касационен състав напълно споделя изложените във въззивното решение съображения за това, че липсва оказано съдействие на досъдебното производство от страна на подсъдимия, което да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Действително според ТР №1 от 2009 г. на ВКС, тогава, когато подсъдимият е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител още в хода на досъдебното производство, самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай, при първоначалното привличане на З. в качеството на обвиняем и проведения след това разпит / Постановление от 22.01.2018 г. и протокол за разпит на обвиняем от същата дата/, той е отрекъл да е извършил престъплението. Едва по-късно, когато в резултат на действията на разследващия орган са били събрани доказателства за авторството и механизма на извършване на деянието, подсъдимият се е признал за виновен и разказал за обстоятелствата по случая. При това положение не може да се приеме, че е оказал съдействие и то своевременно за разкриване на престъплението, и в този смисъл наведения довод от страна на защитата, е лишен от основание. На следващо място в жалбата се акцентира на това, че тъй като упражнената спрямо пострадалата принуда не е с голям интензитет, то тя следва да се отнесе към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства. Това виждане не може да бъде споделено. И това е така, тъй като за съставомерността на деянието по чл.198 от НК е необходимо упражняването на принуда- сила или заплашване дори и с минимален интензитет. Мотивите на подсъдимия за извършване на деянието, свързани със задоволяване нуждите на семейството му, също не смекчават отговорността му, тъй като Г. З. е млад човек, в трудоспособна възраст, като пред него не са съществували пречки за набавяне на средства за живеене по правомерен начин. Независимо, че ВКС не възприема претендираните от защитата обстоятелства като смекчаващи, то по-изложените по-горе съображения намери, че касационната жалба следва да бъде уважена и наказанието на подсъдимия намалено. Наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което следва да изтърпи подсъдимия, би имало достатъчно интензивно въздействие за неговото поправяне и би създало необходимите условия за преосмисляне на поведението му. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о. Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №50 от 27.03.2019 г., постановено по внохд №104/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. Й. З. наказание от 6 години и 8 месеца на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/