1 Р Е Ш Е Н И Е № 193 С., 17.08.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1068/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 209 от 4.05.2010 г. по гр.д.№ 90/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Щ. И. В., В. И. Б. и Е. И. В. за признаването им за собственици на имот с идентификатор 61813.137.4 по кадастралната карта на [населено място] с площ 3539 кв.м., ведно с изградената в същия имот сграда и осъждане на ответниците Н. М. М. и И. В. Г. да им предадат владението на имота. Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Решаващите съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска са били, че решението на поземлената комисия от 25.11.1995 г., с което ищците се легитимират като собственици, е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав и след като вече е било постановено друго такова решение, с което е отказано възстановяване на собствеността, като изменението е направено, без да са били налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. С определение № 112 от 8.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване по въпросите за състава на поземлената комисия и нищожността на постановените решения, представлява ли решението титул за собственост и допустимите възражения, които ответниците могат да противопоставят срещу решението за възстановяване на земята. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното, включително и по реда на чл.290 ГПК: По въпроса за състава на поземлената комисия във връзка с изтъкваните доводи, че решението е нищожно, ако е подписано от състав, различен от определения по чл.60, ал.4 ППЗСПЗ, вече е формирана задължителна съдебна практика чрез постановените от състави на ВКС решения по реда на чл.290 ГПК, в които се приема, че решението е валидно, ако е взето от мнозинството от състава на комисията и е подписано от председателя и секретаря като акт на колективен административен орган. С тези решения е преодоляно съществуващото противоречи в съдебната практика по въпроса за значението на състава, посочен в чл.60, ал.4 / отм./ ППЗСПЗЗ към съответния период от време, а и последващото отпадане на ал.4 на чл.60 от ППЗСПЗЗ и създаването на новия чл.60а ППЗСПЗЗ, според който решенията на ОСЗ се подписват от началника и определени със заповед служители, дава основание да се приеме, че не се касае за нищожни административни актове. В този смисъл са р.№ 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/ 2009г. на І г.о., р.№ 750 от 4.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/ 2009 г. на І г.о., р.№ 460/ 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г. на І г.о. и др., които са задължителни за съдилищата съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от изложеното следва да се посочи, че в случая не е съобразено и обстоятелството, че решението е представено в препис, изготвен и подписан от ОСЗГ на 17.01.2006 г., тъй като към този момент поземлените комисии вече не съществуват като органи на поземлената собственост. Съгласно ТР № 1/97г. на ОСГК на ВКС решенията на поземлената комисия за възстановяване на земеделските земи в съществуващи и възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие и легитимират правоимащите като собственици на земята по отношение на третите лица. По настоящото дело искът е отхвърлен само по съображения, че решението на поземлената комисия, с което ищците се легитимират като собственици, е нищожно като постановено от незаконен състав. Действително съдът е обсъдил и възраженията на ответниците за придобиване на имота по давност, но изводите, които е направил, не са определящи за крайното решение, а мотивите не влизат в сила и не подлежат на самостоятелно обжалване, поради което не следва да се обсъждат и от касационната инстанция. Въззивният съд е изтъкнал и друг мотив за нищожност на решението от 25.11.1995 г., а именно, че то е постановено при наличието на предишно решение, с което се отказва възстановяване на земята, без за това изменение да са били налице предпоставките на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на ВКС не споделя това становище, тъй като от първото решение, взето по протокол от 17.08.1992 г., е видно, че то по същността си не представлява отказ за възстановяване на земята, а отказ за връщането й в реални граници, и то за нива от 1 дка, а когато са направени измервания и са установени на място реално съществуващите граници, видно от писмо изх.№ ПО-04-0231/16.04.2010 г. на ОСЗ, е постановено решението от 25.11.2.1995 г., което легитимира ищците като собственици. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението на въззивния съд, взето при посочените съображения относно валидността на решението за възстановяване на имота, е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане при съобразяване на задължителната практика по чл.290 ГПК относно легитимацията на ищците, както и за произнасяне по съществото на предявения ревандикационен иск. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 209 от 4.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 90/ 2010 г. по описа на Благоевградски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: