Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 104     София 14.04.  2010 г.                                       В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                         Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на петнадесети февруари, две хиляди и десета  година в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                          ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                                  ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 341/2009г.   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на «М. Резиденс» ООД, гр. П., срещу въззивно решение от 30.12.2008г. по гр.дело № 1134/2007г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 680 от 28.07.2009г. на основание чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение относно поставените правни въпроси за правните последици на решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в хипотезата, когато вече е налице положително решение за реституция на имота по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ в полза на сънаследник по негово заявление пред административния орган и липса на последващо решение на този орган по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, отразяващо промяната в титуляра на собственост – не заявителят, а общият наследодател на страните по иска. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация Н. М. Я. и О. Д. Д. оспорват касационната жалба. Ответниците по касация М. Д. А. и Г. М. Я. не изразяват становище. Третото лице помагач И. К. З. не изразява становище. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение от 08.02.2007г. по гр.д. № 2416/2006г. на Пловдивския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от «М. резиденс» ООД срещу Н. М. Я., О. Д. Д. и М. Д. А. иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр.чл.417 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, образуван от собствения на дружеството имот № 0* по плана за земеразделяне на с. М., община Р., придобит с нотариален акт № 52/2004г. –ЛОЗЕ с площ 6,614 дка, м.”П”, съставляващо имот № 0* съгласно изработения проект за делба от 05.02.2000г., одобрен от ПК П. Въззивният съд е приел, че на ищцовото дружество като трето лице, намиращо се в имота,предмет на въвода по изп.д. № 6644/2005г., заявяващо самостоятелни права, е даден срок по реда на чл.416,ал.2 ГПК /отм./ за предявяване на отрицателен установителен иск, поради което има интерес да установи, че ответниците не са собственици на имота. Процесното лозе е възстановено с решение на ПК –Пловдив от 08.12.2001г. на К. С. В полза на ответниците по иска е издаден изпълнителен лист по успешно проведен срещу К. И. С. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС за същия имот. Исковата молба по това производство е била заведена на 10.03.2000г. По време на производството ответникът по този иск К. С. е прехвърлил с нот.акт № 144/2004г. имота на „Д” ООД, /сега „М” ООД/. Решението по чл.19,ал.3 ЗЗД не е вписано в предвидения от закона 6 месечен срок по чл.115,ал.2 ЗС, поради което вписването е изгубило своето действие и ответниците по отрицателния установителен иск не са установили да са собственици на имота по силата на обявения за окончателен предварителен договор. Във връзка с второто придобивно основание, на което те са се позовали пред въззивния съд, е обсъдено и решение по успешно проведен от тях срещу ответника К/праводател на ищцовото дружество/ иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С решение по гр.д. № 1430/2002г. на Пловдивския районен съд, влязло в сила на 28.05.2008г. е признато за установено, че имот № 0* представляващ лозе от 9,920 кв.м. в местността „П” към момента на образуване на ТКЗС е бил собственост на общия наследодател на страните /в т.ч. и на К. С. / - Н. С. , поч. 1969г. От това решение въззивният съд е извел извод, че имотът е съсобствен на страните в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, вкл. на К. С. , на основание реституция и наследство, а оттук и К. С. никога не е бил едноличен негов собственик, поради което не е прехвърлил право на собственост на дружеството в обем, по-голям от притежавания. По делото е установено, че пред ПК /сега ОСЗ/- П. са подадени: заявление по преписка № 15924/1992г. за възстановяване собствеността върху процесното лозе на наследниците на Н. С. и заявление по преписка №204/2001г. за възстановяване собствеността върху същия имот на К. С. По двете преписки са издадени позитивни решения на ПК за възстановяване правото на собственост върху лозе от 9,920 кв.м., имот № 0* а именно: № 15924/22.06.1999г. в полза на наследниците на общия наследодател Н/08.12.2001г. в полза само на един от наследници на С. – сина и К. С. Впоследствие с влязло в сила решение на ВКС от 28.05.2008г. е признато за установено, че процесният земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС е бил собственост на общия наследодател Н. К. С. и останалите наследници на Н. С. са сключили спогодба – делба на имота от 03.05.1999г. въз основа на решение на ПК от 19.06.1995г., с което първоначално е била възстановена собствеността върху имота на наследниците на С. , и което впоследствие е обявено за нищожно с решение на Пловдивския районен съд от 31.10.2001г. по гр.д. №2000/2001г. Съгласно спогодбата ответниците по иска Г. Я. , О. Д. , Н. Я. и М. А. са получили в дял 6,614 дка от процесното лозе. Заведеният от тях иск по чл.19,ал.3 ЗЗД срещу К. С. с предмет спогодбата – делба на имота е уважен. Костадин С. е прехвърлил по време на този процес имота на праводателите на ищцовото дружество. Съдебното решение по чл.19,ал.3 ЗЗД не е вписано в предвидения от закона 6 месечен срок по чл.115,ал.2 ЗС, поради което вписването е изгубило своето действие и решението е непротивопоставимо на ищцовото дружество. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване, настоящият състав приема, че когато спорът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е в границите на сънаследство при заявено и от двете страни по него право на възстановяване на земите пред ОСЗ и са налице две положителни решения на същата, то приключването му определя материалноправната легитимация по иска за собственост на страната, в чиято полза е това решение. По реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ ОСЗ следва да измени решението на този собственик, чиито права са отречени в приключилия материалноправен спор. Така ще се съобрази установителната сила на решението по спора по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Ето защо издаденото в конкретния случай преди този спор решение на ОСЗ в полза на общия наследодател, вече следва да се цени като легитимиращо наследниците му за собственици на имота. По основателността на касационната жалба. Въззивното решение е правилно като краен резултат. Правото на собственост на ищцовото дружество е производно от правото на длъжника по изпълнителното дело, по което пък ответниците по настоящия иск са взискатели. По отношение на всички наследници на общия наследодател е налице влязло в сила решение на ОСЗ, придружено със скица и това решение е в съответствие с влязлото в сила между страните по спора с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ съдебно решение. Оттук правото на собственост на възстановената по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя принадлежи на всички наследници на общия наследодател. Извършеното разпореждане от само един от тях с целия имот няма транслативен ефект по отношение правата на останалите съсобственици, тъй като не могат да се прехвърлят права, които не се притежават /nemo plus juris ad alium potest transfere, quam ipse habеt/. П. правоприемството си от длъжника по изпълнителното дело, настоящият ищец не може да претендира повече права, от които първият е притежавал. При това положение изводите на въззивния съд, че e неоснователен предявеният отрицателен установителен иск от ищеца в качеството му на трето на изпълнението лице, намиращо се в имота и заявяващо права, изключващи правата на взискателите, са законосъобразни. Обжалваното решение като правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответниците по касация Н. М. Я. и О. Д. Д. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0037200. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 30.12.2008г. по гр.дело № 1134/2007г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА «М. Резиденс» ООД, гр. П., да заплати на Н. М. Я. и О. Д. Д. разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: