1 Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр. София, 15 октомври 2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно на осемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева с участието на прокурора Димитър Генчев и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 352/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Г. Б. Г. против решение № 36 от 09.04.2009 год. по внохд № 1232/08 год. на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата на подсъдимия Г. Г., изготвена от адв.Н., е на посочените в чл.348 ал.1, т.т. 1 и 2 НПК касационни основания.Доводите за това са, че няма вина за настъпилото ПТП, защото не е имал възможност да види другият участник в движението, който се е движил с превишена скорост.Подсъдимият, като водач на автобус от градския транспорт, преди да предприеме завой наляво е видял движещ се насрещен лек автомобил на достатъчно разстояние да я извърши.На разстояние 100-200 м.пострадалия мотоциклетист със скорост на движение 140 км.ч. е предприел изпреварване на тази автомобил и подсъдимият не е имал обективна възможност да го възприеме като опасност и попада в опасната му зона за спиране.Налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и искането е за отмяна на решението и неговото оправдаване.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Повереника на частните обвинители, адв.Х. оспорва жалбата, като намира решението за правилно и законосъобразно.Подсъдимият не е направил всичко зависещо от него за да предотврати произшествието.Представя и писмени бележки в които подкрепя този извод. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия Г., тъй като не са допуснати сочените в нея нарушения. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 24 от 11.11.2008 год. по нохд № 1643/07 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия Г. Б. Г. за виновен в извършено престъпление чл.343 ал.1, б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1, т.2 НК е осъден на „пробация” за срок от две години.На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанията „пробация” и лишаване от права са намалени по на шест месеца. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция не е имала основание да не възприеме изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като отново е обсъдила и оценила доказателствената съвкупност събрана от първоинстанционния съд.Въз основа на собствен задълбочен анализ и обективна оценка на доказателствата са изведени правните изводи по делото.Даден е мотивиран отговор на всички възражения от защитата на подсъдимия срещу осъдителната присъда в изпълнение на изискванията на 379 ал.2 НПК.Те са напълно идентични с направените и в касационната жалба.Спазени са правилата за оценката на доказателствената съвкупност и са направени верни изводи от тях.Те са формирани логически последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица.От гласните и писмени доказателства и назначените и приети от съдилищата по фактите три авто-технически експертизи, правилно и безспорно е установен механизма по който е станало произшествието.Производството пред първата инстанция е водено по реда на чл.371, т.1 НПК, като са приети и изслушани вещите лица по АТЕ и двете ДАТЕ.Обсъдени са четените показания на свидетелите от досъдебното производство и огласените писмени доказателства.Установено е, че подсъдимият Г. с управлявания от него автобус предприел завой наляво и навлязъл в насрещното платно със скорост около 20 км.ч.В този момент в насрещното платно, в дясната лента преди кръстовището на около 200 м./според свидетелите Б. и А. и 210 м.по експертизата/ се движил л.а.”Фолксваген Голф” управляван от А., който бил изпреварван от мотоциклет, управляван от пострадалия С. К., със скорост около 140 км.ч.Подсъдимият не го забелязал и навлизайки в платното на двете превозни средства, моториста без да намалява скоростта се ударил в последната дясна врата на автобуса.Следствие на удала получил наранявания несъвместими с живота и пристигналия на място лекарски екип констатирал смъртта.При тези правилно възприети фактически положения, съдебните инстанции обосновано са приели, че двамата водачи, при независимо съпричиняване са допринесли за вредоносния резултат, като основна вина за настъпването му има пострадалия мотоциклетист.Даден е и правилен отрицателен отговор от инстанциите по същество, на основното възражение на подсъдимия и защитата му, поддържано и пред касационната инстанция, за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.Въз основа на свидетелските показания и протокола за оглед, при прав участък на пътя, с хоризонтална видимост от 7 км., вещите лица са категорични, че и двамата водачи, обективно са могли взаимно да се възприемат и своевременно да вземат мерки за предотвратяване на произшествието.Не е имало пречка подсъдимият да не възприеме, движещият се мотоциклетист, извършващ в този момент изпреварването.При опасна зона за спиране от 12 м., подсъдимият Г. е бил в състояние да спре преди навлизането в кръстовището, да изчака преминаването на двете МПС, след което да извърши маневрата /вж.заключение на ДАТЕ на л.76 от дозн./.Деянието, в резултат на което е станало автопроизшествие, е случайно само тогава, когато опасностите по пътя са изненада за дееца и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици.Относно предвиждането се споделят и аргументите изложени на л.7 абз.2 и 3 от мотивите на решението.Затова е правилен извода на инстанционните съдилища, съобразно показанията на свидетелите А. и Б. и от заключенията на техническите експертизи, че подсъдимият като водач на МПС при извършване на маневра-завой наляво е отнел предимство на движещо се МПС по насрещната лента за движение, с което е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 и на чл.37 ал.1 ЗДвП, и е в причинна връзка с настъпването на обществено опасните последици.Както бе посочено, правилна е констатацията, че има независимо съпричиняване от негова страна, защото от заключението на АТЕ е видно, че пострадалият мотоциклетист е имал техническа възможност на предотврати ПТП, след предприемане на своевременно аварийно спиране.Допуснал е нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП.Съпричиняването на резултата не изключва виновността на подсъдимия.Доказателствата по делото оценявани поотделно и в съвкупност в съгласие с процесуалните правила, обуславят вътрешното убеждение на съда за неговата вина и отговорност. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 09.04.2009 год.постановено по внохд № 1232 по описа за 2008 год.на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: