Р Е Ш Е Н И Е № 364 София, 04.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 319 от 26.04.2012г. по касационна жалба на Иванка Д. У. е допуснато касационно обжалване на решение 06.10.2011г. по гр.д.№ 571/2011г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 01.06.2011г. по гр.д.№ 137/2008г. на РС-Каварна. С последното е отхвърлен иска по чл. 14, ал.4 от ГПК, предявен от касаторката против Н. Д. Р., починала в хода на производството на 25.12.2009г., заместена от наследниците си К. Й. Р., Д. К. Й., Н. Й. К., Н. Й. К., Р. К. Н., Д. С. Г. и С. С. Г. да се признае за установен, че правото на възстановяване на собствеността върху 10 дка от земите, предмет на решение № 0890/13.12.1993г. по преписка № 1440/1991г. са на наследници на М. Ж., а 40 дка от земите по същото решение са принадлежи на наследници на Д. Д. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - Закон за уреждане собствеността върху недвижими имоти в Ю. Д. /ДВ бр. 157/20.07.1942г. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд-Добрич, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. Ищцата И. Д. У. е дъщеря и наследник на Д. И. Ж., починал на 07.10.1972г. и М. М. Ж., починала на 22.10.1982г. Съпругът от предходен брак има две дъщери Н. и К., чийто наследници са ответниците, а съпругата има син от предходен брак Д. Д. Д., починал като малолетен на 10.10.1946г. По заявление № 1446/11.11.1996г. на Н. Д. Р. са заявени земи, останали в наследство от баща й Д. Ж. в общ размер 70 дка / 68 дка ниви и 2 дка лозе/. Правото на собственост на наследодателя е установено с декларация за притежавани земеделски имоти от 1949г. и служебна бележка за внесени земеделски земи в общ размер 70 дка в ТКЗС от Д. Ж.. На основание решение № 0890/13.12.1993г. по преписка № 1440/1991г е издаден констативен нот. акт № 179/1996г. за възстановените имоти: нива от 68,004 дка в м. “Криви боища”, имот 011019 и лозе от 1,972 дка в м. “Селските лозя”, имот 034081 и двата в землището на [населено място]. С договор за доброволна делба, нот. заверен на 24.02.1998г. между всички наследници на двамата съпрузи е извършена доброволна делба. Ищцата е получила нива от 24,004 дка и на лозето от 1,972 дка, а сестрите Н. и К. са получили ниви от по 22 дка Ищцата и К. П. са се разпоредили с получените от тях имоти с и н.а. № 175 и 177/2005г. и н.а. № 150/20.05.2003г в полза на трети лица, а с н.а. № 78/10.07.2003г. ищцата отново е придобила нивата от 24,004 дка. Иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се основава на представен опис от смесената българо-румънска комисия от 19.11.1940 г., в който са описани имотите на Д. Ж. в [населено място] окръг К. , записан в списъка под № 71 Посочено е, че притежава 67,500 дка наследство зестра в [населено място] – 1 хектар градина по наследство в [населено място] и къща в [населено място]. Той е съставен въз основа на декларация от 03.11.1940г., дадена от Д. Ж. за оставените в С. Д. имоти, в която е записал, че от общо описаните на негово име земи 10 дка са на съпругата му М. и 40 дка на сина й от първия брак Д. Д.. С протокол от 30.08.11941г. на комисията за окончателното настаняване на преселниците от С. Д., Д. Ж. е оземлен с нива от 90 дка, като 2,5 ка са му дадени в повече. Към 1949г. е декларирал в емлячния регистър на свое име 70 дка / 68 дка ниви и 2 дка лозе/ толкова е внесъл в ТКЗС и въз основа на тези записвания е издадено решението за възстановяване на собствеността. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението за недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че иска е допустим, тъй като имотите са заявени за възстановяване макар и от друг наследодател и са обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост, каквато е целта на административното производство. Целта на производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е да установи принадлежността на правото на собственост към минал момент. По същество, съдът е приел, че декларацията по чл. 7 от Закон за уреждане собствеността върху недвижими имоти в Ю. Д. /ДВ бр. 157/20.07.1942г. не е самостоятелно придобивно основание, а такова е протокола от 30.08.1941г., с който Д. Ж. е оземлен, съгласно чл. 1 от този закон. Касационно обжалване е допуснато за служебна проверка допустимостта на обжалваното решение. По въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се наложи съдебната практика според която този иск е недопустим, когато претендираната земеделска земя не е била заявена на името на лицето, на което се твърди, че е принадлежала към момента на колективизацията, тъй като е приключила административната процедура за възстановяване на собствеността, а поради изтичане на срока по пар. 22 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/09.02.2007г./ на 13.05.2007г., иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ не може да се предяви. Така дори да се постанови решение по чл. 14, ал.4, с което да се уважи този иск, не е възможно да се измени решението по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ на основание чл. 14, ал.7а по същата преписка, а ново не може да се постанови, защото не е образувана административна преписка за възстановяване на земите на името на лицето на което е установено, че са принадлежали. / Р № 376/19.10.2010г. по гр.д.№ 641/2010г. ІІ гр.о., Р № 642/10 от 11.04.2011г. по гр.д.№ 885/2009г. на І гр.о. Р № 34 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 1112/2010г. на ІІ гр.о. и Р № 35 от 21.03.2011г. по гр.д.№ 1052/2010г. ІІ гр.о. Поради това, че ищцата не е заявила за възстановяване претендираните 10 дка от майка си М. М. Ж., починала на 22.10.1982г и 40 дка останали в наследство от брат й Д. Д. Д., починал на 10.10.1946г. в срока по чл. 11, ал.1, не е провела производство по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и такова вече не може да бъде инициирано поради изтичане на срока за това, за нея липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото няма първоначална преписка, по която да се измени решението относно лицата, в чиято полза се възстановява правото на собственост. Поради недопустимост на предявения иск са недопустими въззивното и първоинстанционното решения и следва да се обезсилят, а производството по предявения иск да се прекрати Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение 06.10.2011г. по гр.д.№ 571/2011г. на Добричкия окръжен съд и решение № 48 от 01.06.2011г. по гр.д.№ 137/2008г. на РС-Каварна и вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от И. Д. У. иск по чл. 14, ал.4 от ГПК, предявен от касаторката против Н. Д. Р., починала в хода на производството на 25.12.2009г., заместена от наследниците си К. Й. Р., Д. К. Й., Н. Й. К., Н. Й. К., Р. К. Н., Д. С. Г. и С. С. Г. да се признае за установен, че правото на възстановяване на собствеността върху 10 дка от земите, предмет на решение № 0890/13.12.1993г. по преписка № 1440/1991г. са на наследници на М. Ж., а 40 дка от земите по същото решение са принадлежи на наследници на Д. Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: