3 Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр.София , 03 юни 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 354/2016 г.и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/ от осъдения Д. В. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд №129/2012 г. на РС-Своге, внохд №163/2014 г. на ОС-София,на основание чл.423 ал.1 от НПК. В искането на осъдения се твърди, че постановената спрямо него присъда на РС-Своге е неправилна и незаконосъобразна, тъй като той не е участвал в процеса, не е бил уведомен ,че срещу него се води наказателно производство, поради което са били нарушени процесуалните му права. Прави се искане за възобновяване на делото от фазата на досъдебното производство. В хода по същество на делото, защитникът на осъдения М., адв.М. поддържа направеното искане по изложените в него доводи. Заявява, че М. е бил осъден задочно за тежко умишлено престъпление, поради което участието му в процеса е било задължително. Посочва, че на досъдебното производство четиримата тогава обвиняеми са били защитавани от един и същи защитник, при наличието на противоречиви интереси, което представлява съществено процесуално нарушение. Акцентира на това, че осъденият М., поради тежкото си финансово положение е бил заминал на работа в чужбина, че не се е укривал и че не е бил уведомен за първоинстанционното производство,че осъществяваната по отношение на него защита не е била на нужното ниво, както и ,че не може присъда за такова тежко умишлено престъпление да почива само на „някакви разпити и косвени доказателства“. Моли да бъде отменена присъдата като явно несправедлива и делото върнато за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, алтернативно- да бъде намалено наложеното на осъдения наказание, на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК. Представителят на ВКП взема становище за основателност на искането на осъдения,тъй като на съдебната фаза на производството той е бил редовно призован чрез майка си ,но не и лично. Посочва ,че в настоящето производство същественото е ,че осъденият е задържан в Кралство Испания въз основа на ЕЗА, от която е видно ,че България е дала гаранция за преразглеждане на делото. В последната си дума осъденият Д. М. моли делото да бъде върнато за преразглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение след като се запозна с релевираните в искането доводи,становището на страните и материалите по делото,намери следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по нохд 129/2012 г. на РС-Своге,внохд №163/2014 г. на ОС-София,депозирано от осъдения Д. В. М., е процесуално НЕДОПУСТИМО. Съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, задочно осъденият има право да иска възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Този срок е императивен и пропускането му води до невъзможност от разглеждане на искане за възобновяване на наказателно дело на това основание. В конкретния случай спрямо Д. В. М. е била постановена на 11.02.2014 г. присъда по нохд №129/2012 г.,по описа на Районен съд-Своге, с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.197 т.3 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.1 и 2 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК,за което му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С решение от 17.11.2014 г., влязло в сила на същата дата, постановено по внохд №163/2014 г., Софийски окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По искане за възобновяване на посоченото по-горе наказателно дело, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, депозирано от адв.М.-защитник на осъдения Д. В. М., е било образувано н.д.№277/2015 г. по описа на ВКС, първо н.о. В съдебното заседание, проведено на 17.04.2015 г. осъденият Д. В. е присъствал лично. Делото пред ВКС е приключило с решение от 28.04.2015 г.,с което е оставено без уважение искането му за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение по внохд №163/2014 година по описа на Софийски окръжен съд. При това положение следва да се приеме, че най-късният момент ,в който подсъдимият е разбрал за постановената спрямо него осъдителна присъда по нохд №129/2012 г.на РС-Своге е датата на провеждане на съдебното заседание пред ВКС, доколкото е присъствал лично и е бил наясно, че производството пред ВКС е по искане за възобновяване на цитираното по-горе дело. Впрочем ,осъденият М. е знаел за влязлата в сила присъда още към 10.12.2014 г., датата на която той е упълномощил адв.М. да депозира искане за възобновяване на нохд №129/2012 г. на РС-Своге и да го представлява пред ВКС. /вж. пълномощно-л.6 от н.д.277/2015 год.на ВКС,първо н.о./. Видно от поставения щемпел ,настоящето искане за възобновяване на нохд №129/2012 г.на РС-Своге е подадено на 14.03.2016 г.- значителен период от време след изтичане на шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Ето защо, искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално недопустимо ,тъй като е подадено след предвидения в закона срок по чл.423 ал.1 от НПК,поради което същото следва да бъде оставено без уважение,а производството по настоящето дело прекратено. В конкретния случай датата на узнаване от страна на осъдения на влязлата в сила присъда не може да се свърже с предаването му по ЕЗА,тъй като тя е издадена на 24.06.2015 г.,т.е. след приключване на производството пред ВКС по искането за възобновяване, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,че болшинството от релевираните от защитника на осъдения доводи не касаят основанието по чл.423 ал.1 от НПК ,а това по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, по което вече е налице произнасяне от страна на ВКС. По изложените съображения ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на наказателното производство по нохд №129/2012 г. на РС-Своге, внохд №163/2014 г. на ОС-София, на основание чл.423 ал.1 от НПК, депозирано от осъдения Д. В. М.. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. №354/2016 г.по описа на ВКС,III н.о. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/