2 Р Е Ш Е Н И Е № 569 София, 06 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1743 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд № 29/2013 г. на Военно-апелативен съд-гр.София е подадена жалба от подсъдимия Н. Г. А., с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа с писмена защита. Гражданският ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” към МО, представлявано в съдебно заседание от юрисконсулт и в писмено становище, намира постановените присъда и решение законосъобразни, а жалбата неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е на становище жалбата като неоснователна да се остави без уважение, тъй като не са налице съществени нарушения на процесуалните правила и закона. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като взе предвид становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 22.07.2013 г., постановено по внохд № 29/2013 г. на Военно-апелативен съд-гр.София, е потвърдена присъда по нохд № 35/2012 г. на Плевенски военен съд. С посочената присъда подсъдимият Н. Г. А. е признат за виновен в това, че за периода 06.03.2011 г.-01.09.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно и материално-отговорно лице присвоил чужди пари, собственост на ИА „ВКИВПД” на МО, представляващи неотчетени приходи от нощувки на гости на хотел „Военен клуб”-гр.Велико Търново в размер на 1502.36 лева, връчени му в това му качество да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.201, ал.1НК във вр. с чл.26, ал.1НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата в полза на гражданския ищец е уважен граждански иск за имуществени вреди в размер на горепосочената сума, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2011 г. до изплащането. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ А.. В жалбата и писмената защита са изложени доводи за необоснованост, незаконосъобразност, „в разрез със събраните по делото доказателства инстанционните съдилища, направили изводи по фактите, а същественото процесуално нарушение било допуснато от първоинстанционния съд и се изразява в нарушено право на защита с участието на резервен защитник”. Претендира се и явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Неубедителни били аргументите на въззивния съд, в подкрепа на присъдата, особено що се отнася до длъжностното качество на подсъдимия и оттам възможността същият да бъде субект на престъплението по чл.201 НК. Липсвало надлежно документирано връчване на подсъдимия на инкриминираните средства, поради което той нямало как да ги присвои. На практика самите свидетели били материално-отговорни лица, по отношение на „предадените им суми”. Защитата не приема експертизата, която не работила по документи, а по свидетелски показания. Не на последно място неправилно съдът е приел, че самата липса е достатъчна да обективира състава на престъплението по чл.201 НК, което било и в противоречие с практиката по приложението на текста. Възразява се и по участието на резервен защитник, за което подсъдимия въобще не бил питан, с което бил нарушен чл.99, ал.1 НПК. Доводите са неоснователни. Правени са и пред въззивния съд, и след като са обсъдени съобразно задълженията по чл.339, ал.2 НПК, са получили убедителен отговор. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно и дори в детайли са ги обсъдили и в тази връзка изводите по фактите не са произволни, а почиват на категорично установени обстоятелства от значение, очертаващи предмета на доказване по чл.102 НПК. Правилно е прието, че подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” НК, което е видно не само от приложената по делото длъжностна характеристика, по силата на която изпълнителните администратори, какъвто е и подсъдимия са материално-отговорни лица, но и допълнително към това пълномощно № 348/22.03.2011 г. на началник-отдел „Североизточен”, с което господин С. възлага отговорност на подсъдимия за приходите и разходите от дейността на „Военен клуб”-гр.Велико Търново. Невярно е и твърдението, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установило сумата само от показанията на разпитаните по делото свидетели. Внимателният прочит на мотивите, както на присъдата, така и на въззивното решение сочи, че сумата е установена както от заключението, така и от вписванията в т.нар. „черна книга” , от свидетелските показания на служителите на клуба, клиенти на хотела, както и от писмените доказателства – командировъчни заповеди, разпечатки на адресни карти, отчета от фискална памет и други. При правилно и безпротиворечиво установени факти и законът е приложен правилно. Безспорно е установено по делото, че в периода 06.03.2011 г. до 01.09.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – главен експерт в сектор „Административно, информационно и финансово обслужване”, отдел „Североизточен”, Дирекция „Управление на военните клубове и военно-почивното дело”, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” към МО, подсъдимия присвоил чужди пари, собственост на горепосочената Изпълнителна агенция, представляващи неотчетени приходи от нощувки на гости на хотел „Военен клуб” – [населено място], в размер на 1502,36 лева, връчени в това му качество да ги пази и управлява, престъпление по чл.201, ал.1 НК във вр. с чл.26, ал.1 НК. Няма доводи в подкрепа на оплакването за нарушено право на защита с участието на резервния защитник. От данните по делото е видно, че участвалия резервен защитник изцяло е застъпвал тезата на подсъдимия, в нито един момент не се е противопоставял на доказателствени искания или на други претендирани от подсъдимия и защитата му тези. Неоснователно е и оплакване за явна несправедливост на наказанието, което не е и мотивирано. При определя вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, не се и сочат пред настоящата инстанция невзети в предвид такива. Наказанието е определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства с приложението на чл.66, ал.1 НК и очевидно не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд № 29/2013 г. на Военно-апелативен съд-гр.София, с което е потвърдена присъда по нохд № 35/2012 г. на Военен съд-гр.Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: