РЕШЕНИЕ № 118 София,21.12. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4415/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./. С решение № 4025 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 2/2017 г. Софийският градски съд отменил решение от 03.08.2016 г. и определение от 31.10.2016 г. по чл. 248 ГПК по гр. д. № 54067/2013 г. на Софийския районен съд и отхвърлил предявения от Н. И. Н., Л. А. Д., А. Т. Т., И. П. В., М. Г. Г., Й. А. Г. и Г. А. Г. срещу А. Т. П. и А. Е. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1730 по КККР от 2010 г., находящ се в [населено място], район „В.”, местност „М. ливади” - запад. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците, които искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен при наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по иска считат, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Ищците са наследници по закон на Т. И., който с н. а. № 19/1942 г. закупил дворни места, съставляващи парцели V и VІ от кв. 279Г в Б. землище, местността „Г.”, с обща площ 1 140 кв. м. С решение на комисията по ЗОЕГПНС през 1948 г. от собственика били одържавени къща /вила/ и двата парцела срещу издаването на облигации. С договор от 15.08.1985 г., сключен по реда на Наредбата за държавните имоти /НДИ - отм./, ответникът А. П. и съпругата му ответницата А. П., закупили къща на един етаж, построена върху държавна земя - имот № 1147, кв. № 15, в[жк], състояща се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 60.80 кв. м. и 100% идеални части от правото на строеж върху мястото от 1 118 кв. м. Със заключения на единична и тройна експертиза е установена идентичността между придобитите през 1942 г. имоти и имота - държавна собственост, построената върху който сграда е закупена от ответниците. След влизане в сила на ЗВСОНИ от имот № 1147 в кв. 15 са образувани: имот пл. № 2042 от кв. 77, в който се намира закупената от П. къща, и имот пл. № 1730 от кв. 77, който е незастроен и е предмет на предявения от касаторите иск за ревандикация, означен като поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1730. С решение от 16.04.2007 г. по гр. д. № 1427/2003 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 17.10.2008 г. /когато е потвърдено с решение № 1150/08 от с. д. по гр. д. № 3573/2007 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о./, е отхвърлен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от наследници на Т. И. срещу А. и А. П. и Столичната община, за нищожност на договора от 15.08.1985 г. С обжалваното решение въззивният съд приел, че с договора от 1985 г. ответниците са придобили не само собствеността на сградата, но и правото на строеж върху имот пл. № 1147, което също са заплатили, видно от оценителния протокол. Съответно - собствеността върху процесния имот е останала държавна, но правото на строеж върху него е преминало в патримониума на трето лице. Последното означава, че имотът не съществува в състоянието, в което е бил при отчуждаването и върху него не може да се възстанови собствеността по силата на ЗВСОНИ. За да преодолеят тази пречка, ищците са предявили иска по чл. 7 ЗВСОНИ, но отхвърлянето му пречи да влезе в действие настъпващото по силата на ЗВСОНИ възстановяване на собствеността в тяхна полза. По делото е установено, че при влизане в сила на ЗВСОНИ спорният имот е бил незастроен, при което положение за ищците е съществувала възможността, въпреки отхвърления иск по чл. 7 ЗВСОНИ, да предявят иск по чл. 124 ГПК с искане да се установи, че учреденото с договора от 1985 г. право на строеж е погасено. Това те не са сторили. С оглед на изложеното въззивният съд заключил, по отношение на спорния имот не е осъществен фактическият състав на възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ и отхвърлил иска, без да се произнесе по възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Касационното обжалване е допуснато с определение № 209 от 23.04.2018 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, се възстановява, ако към момента на влизане в сила на закона тези имоти съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. По отношение на тази предпоставка за реституция с ТР № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС, б. „А”, т. 2 /т. 1, абзац 2 от диспозитива/ е прието, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Тълкувателният акт не урежда хипотеза като разглежданата в настоящия случай, но има принципно значение и следва да се прилага и при сходни случаи. Такъв сходен е настоящият случай. При него, макар да е одържавен застроен терен като съвкупност от земя и сграда, със сградата, ведно със 100% ид. ч. от правото на строеж, е извършено разпореждане от държавата, а впоследствие, след влизане в сила на ЗВСОНИ, но към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, са обособени два отделни поземлени имота - единият застроен със сградата, а другият незастроен - предмет на ревандикационната претения. Сходството в двата случая се обосновава с идеята, от която изхожда тълкувателният акт, че при възможност от отчуждения имот да се обособи незастроена част, именно тя е предмет на възстановяване по ЗВСОНИ. В настоящия случай такава възможност е налице, тъй като обособеният незастроен имот не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно, защото въззивният съд неправилно е отрекъл възможността възстановяването на собствеността да настъпи по отношение на незастроената част от отчуждения имот. Обособяването на самостоятелен незастроен имот, който не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата, собственост на ответниците, означава, че имотът съществува реално до размера, в който е бил отчужден. Ирелевантен е фактът дали заповедта за обособяването на два поземлени имота е влязла в сила - с т. 2 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. В случая това са нотариалният акт от 1942 г., удостоверяващ правото на собственост на наследодателя на ищците върху конкретни имоти и актът за отчуждаването им от 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС. Неоснователно е възражението за липса на идентичност между одържавения от наследодателя на ищците парцел VІ от кв. 279Г и процесния имот. Наличието на идентичност е установено от заключенията на единичната и тройната технически експертизи, а искането за назначаване на допълнителна експертиза, която да даде заключение за идентичност, като се вземат предвид и съседите на имота, описани в трите акта, не е поддържано от ответниците във въззивната жалба. Гласните доказателства и обясненията на вещите лица в съдебното заседание не могат да обосноват безпротиворечив извод за липса на идентичност. Обстоятелството, че имотът е обременен с ограничено вещно право, не е пречка за реституция, защото след обособяването на два имота правото на строеж се е концентрирало върху застроения имот. Поради това неоснователна е тезата, че след като с договора от 1985 г. ответниците са придобили 100% от правото на строеж, последното препятства възстановяването на собствеността върху незастроената част от отчуждения имот. Ответниците са придобили жилище от държавния жилищен фонд по реда на НДИ /отм./, а съгласно чл. 121, ал. 4 НДИ /отм./ купувачът на жилището придобива право на строеж върху мястото или върху съответната идеална част от него. По тази причина правото на строеж е било оценено отделно и за него купувачите са заплатили сумата 7 826 лева извън цената на сградата, но това не означава, че са закупили дворното място. От одържавяването до влизането в сила на ЗВСОНИ процесният имот е бил държавна собственост, поради което е налице и тази от предпоставките за възстановяване на собствеността по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, свързана със субектите, на които имотът е принадлежал към посочения релевантен момент - държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон. Налице е и предпоставката на чл. 4, ал. 1, изр. 1 ЗВСОНИ собственикът, от когото имотът е отчужден, да не е обезщетен, тъй като получаването на облигации не се смята за обезщетяване. Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ също не е пречка за реституция. Предмет на разпореждането през 1985 г. от държавата в полза на ответниците по иска е правото на собственост върху одържавената сграда, но не и върху дворното място, което е останало държавна собственост. Собствеността върху него се възстановява, ако са налице предвидените в ЗВСОНИ предпоставки за това, без да е необходимо провеждането на иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Ето защо отхвърлянето на иска по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на разпоредителната сделка с предмет сградата, не води до недопустимост или неоснователност на иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на дворното място. Следователно, осъществени са елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, поради което с влизане в сила на закона собствеността върху процесния имот е възстановена на наследниците на отчуждения собственик. Това налага да бъде разгледано противопоставеното от ответниците правопрекратяващо възражение, че са придобили имота на основание придобивна давност, която съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ би могла да тече от деня на влизането в сила на посочената разпоредба - 22.11.1997 г. Като собственици на сграда, закупена от държавата по реда на НДИ /отм./, ответниците са придобили и правото на строеж върху мястото. Последното включва и правото на ползване на незастроената част от земята във връзка с обслужването на сградата и за осъществяване на достъп до нея, по аналогия от разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗС, чл. 105, ал. 1 НДИ и чл. 130, ал. 4 З. - отменени, но в сила към момента на придобиване на сградата. Следователно, упражняваната фактическа власт е на основание правото на ползване, което означава, че ответниците се явяват държатели, а не владелци на имота, и с това е опровергана презумпцията на чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Впоследствие със заповед № РД-50-11/10.02.2011 г. на кмета на район „В.” при Столичната община от терена са обособени два самостоятелни имота - пл. № 1730 /процесен/ и пл. № 2042 /застроен със закупената от ответниците сграда/. Това разделяне има за последица промяна в обема на правото на ползване, което се е концентрирало само върху застроения имот, по отношение на който собствениците на сградата продължават да бъдат държатели, и е отпаднало по отношение на останалата незастроена част, която не е необходима за ползването на сградата. С отпадане на правото на ползване и липсата на друго основание да упражняват фактическата власт върху тази останала част, ответниците са придобили качеството на владелци, но от момента на разделянето на имота до предявяването на иска на 21.12.2013 г. не е изтекъл необходимият в случая 10-годишен давностен срок по чл. 79 ЗС за придобиване имота на твърдяното оригинерно правно основание. Ето защо следва да се приеме, че в полза на ответниците не е осъществен фактическият състав на придобивната давност и те не притежават противопоставимо на ищците право. С разпоредбата на чл. 9а от Закона за наследството /ЗНсл/ се прие, че когато към открито наследство се възстановява собственост върху одържавени имоти, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. По делото има данни за това, че собственикът на одържавените имоти Т. И. е имал втора съпруга Й. Н. И., от брака си съпрузите нямат деца и двамата са починали преди възстановяването на собствеността - съответно през 1960 г. и 1969 г. /вж. удостоверението за наследници изх. № ЕС УН-610/22.03.2013 г. на Столична община, район „О.” на л.л. 30-34 от първоинстанционното дело/. Не е установено кога е сключен бракът и дали съпругата е последваща по смисъла на понятието съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/04.11.1998 г. по тълк. гр. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС. Установяването му е необходимо с оглед факта, че искът за ревандикация е предявен само от наследниците на децата на бившия собственик, но не и от наследниците на съпругата. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че съсобственикът може да ревандикира цялата съсобствена вещ от трето лице, което държи или владее вещта без основание. Това правомощие произтича от правото на съсобственика да си служи сам с общата вещ. Ако обаче това трето лице е владелец на имота и се позове на придобивна давност, следва да се вземе предвид, че придобивната давност е прекъсната на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б.“б“ ЗЗД само за правата на предявилия иск съсобственик. Ако давностният срок относно правата на ищеца не е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което правата му не са придобити по давност от ответника, то към този момент ищецът се легитимира за собственик на съответната идеална част от имота и това следва да бъде признато с установителния диспозитив на съдебното решение по чл. 108 ЗС. При преценката дали може да уважи иска в осъдителната част за целия имот, съдът следва да съобрази дали ответникът има противопоставимо на ищеца право да ползва идеалните части на съсобствениците, които не са предявили иска, т. е. дали давностният срок за правата на тези съсобственици, които не са ищци, е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене, като относно тези права отчете и настъпилите в хода на процеса факти съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок за правата на съсобствениците, които не са предявили иска, не е изтекъл, съдът ще уважи ревандикацията в осъдителната част за целия имот, а ако е изтекъл - само за правата на ищеца /решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./. Съобразно с тази съдебна практика и след изясняване дали преживялата съпруга на Т. И. има качеството на последваща съпруга и дали в случая приложение следва да намери чл. 9а ЗНсл, съдът следва да отговори на въпроса за обема права, които могат да бъдат признати на ищците в производството по ревандикационния иск. Разпоредбата чл. 9а ЗНсл е императивна и по приложението й съдът следва да изложи съображения служебно, независимо че страните не се позовават на нея /т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В обобщение, обжалваното въззивно решение е неправилно и като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 4025 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 2/2017 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: