О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64 гр.София, 23.01.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 141/ 2015 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. И. И. срещу определение на Софийски градски съд от 27.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 13345/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 17.07.2014 г. по гр.д.№ 39317/ 2014 г. и по този начин е върната подадената от частната жалбоподателка против [фирма] искова молба, с която е предявен установителен иск за нищожност на заповед за изпълнение на изпълнение на парично задължение № 499/ 16.10.2009 г., издадена от Софийски районен съд по гр.д.№ 11093/ 2009 г. Жалбоподателката поддържа, че нищожният съдебен акт не поражда правни последици, но лицето, засегнато от този акт, винаги има правен интерес да поиска установяването й. В този смисъл, относно съдебните решения, е изричната разпоредба на чл.270 ал.2 ГПК, която, според жалбоподателката, следва да намери приложение и спрямо други актове, издавани от съда. По съществото на спора поддържа, че оспорената от нея заповед за изпълнение е нищожна, тъй като е постановена в противоречие с правото на Европейския съюз. Заповедният съд бил длъжен да констатира, че претендираното от заявителя вземане е възникнало въз основа на противоречащи на общностното право национални закони, да откаже прилагането им и да отхвърли подаденото срещу нея заявление. Счита, че неизпълнението на това му задължение прави заповедта нищожна, съответно допустимо е да се претендира прогласяването на тази нищожност с иск. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на иска. Като основание за допускане на обжалването сочи процесуалноправния въпрос допустим ли е иск за установяване нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, който според нея има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът не може да се защитава по реда на чл.270 ал.2 ГПК, защото в тази норма са визирани само съдебните решения. Заповедта за изпълнение не е съдебно решение по смисъла на цитираната разпоредба и длъжникът не може да се защитава срещу нея с иск за установяване на нищожността й. Законът е предвидил друг ред за защита срещу заповедта, включително когато същата е издадена без да са били налице предпоставките за това. С оглед тази мотивировка на обжалваното определение, поставеният от жалбоподателката правен въпрос обуславя изводите на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като процесуалният закон не го разрешава изрично, а по приложението му няма данни за установена практика. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато. Върховният касационен съд приема, че заповедта за изпълнение няма характера на съдебно решение, но тя съставлява съдебен акт, който има някои от последиците, присъщи на решенията, разрешаващи отнесен до съда правен спор. Влязлата в сила заповед има изпълнителна сила и не допуска същият спор да бъде отнесен за разрешаване по исков ред от съда, освен при новооткрити обстоятелства и доказателства. Тя засяга имуществената сфера на лицето, срещу което е издадена, със същия интензитет, с който тази сфера бива засягана от издадено осъдително съдебно решение. Разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК визира изрично само съдебните решения като актове на съда, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба относно определенията на съда или другите издавани от него актове (разпореждания, заповеди и т.н.). Тези актове обаче също може да страдат от пороци, които да препятстват пораждането на правните им последици (например да са издадени от лице, което няма качеството на съдия, да не са издадени в писмена форма и др. под.). Същевременно всеки от тези актове може да създаде привидност за формирана воля на правораздавателен орган със съществени неблагоприятни последици за лицето, от което трябва да бъдат изпълнени. Няма основание на това лице да се откаже правото да иска установяване на нищожността на акта по същия ред, който законодателството предвижда изрично за един от видовете съдебни актове (решенията на съда). Законът не съдържа изрично разрешение, но това следва да се приеме при аналогично приложение на разпоредбата на чл.270 ал.2 ГПК на основание чл.46 ал.2 изр.1 ЗНА. Поради това следва да се приеме, че нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. Предвид дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, въззивното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Основания за нищожност на съдебните актове не са уредени в процесуалния закон, той само постановява, че тази нищожност може да бъде предявена без ограничения във времето. Следователно въпрос по съществото на спора е дали при твърденията на ищцата издадената заповед за изпълнение на парично задължение би се явила нищожна или незаконосъобразна. Във втория случай съдът следва да отхвърли иска, без да се занимава с въпроса дали евентуално заповедта е постановена в противоречие с правото на Европейския съюз. Той обаче не може да прекрати производството по делото по съображения, извлечени от съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 24255 от 27.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 13345/ 2014 г. ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд № 24255 от 27.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 13345/ 2014 г. и потвърденото с него определение на Софийски районен съд от 17.07.2014 г. по гр.д.№ 39317/ 2014 г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: