Р Е Ш Е Н И Е   № 518   София, 21 януари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН  ИЛИЕВ          ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА  МЕТОДИЕВА  БИЛЯНА  ЧОЧЕВА         при участието на секретаря  КРИСТИНА ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора  ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 435/2008 година.       Производството е по реда на чл.346 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. редник П. С. П. от под.22580-Варна, той и касатор в настоящето производство, против решение № 95 от 21 юли 2008г, постановена по в.н.о.х.д. № 91/2008г. на Военно-апелативният апелативен съд. Поддържа се довод за отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК мотивиран със съображения за отсъствие на доказателствена основа, за приетите от съдът фактически положения-касаторът да управлявал моторното превозно средство с което е предизвикано пътнотранспортното произшествие. В тази част и при новото разглеждане на делото не били изпълнени указанията на втората инстанция, за отстраняване на нарушенията, допуснати при анализът на доказателствения материал. По същество се прави искане на основание чл.304 НПК да бъде оправдан по обвинението. Прокурорът счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати поддържаните с жалбата нарушения. Налице са достатъчно доказателствени източници, правилно анализирани от втората инстанция, за това, че касаторът е управлявал лекият автомобил след като е употребил алкохол, поради което предлага решението да остане в сила. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното: С обжалваното решение е потвърдена присъда №73/08.10.2007г. по н.о.х.д. №73/2007г. на Варненски военен съд с която подс. ред. П. П. е признат за виновен в това, че : -на 31.05.2007г. в гр. Д., управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, вр. вр.чл.343г и чл.54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода и лишен от правото да управлява моторни превозни средства за срок от една година. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Настоящето дело, по жалба на касаторът, за трети път е на производство пред касационната инстанция. С отменителни решения № 60/04.03.2008г. по н.д. № 22/2008г. на ВКС, .ІІІ.н.о. и № 343/30 юни 2008г. по н.д. №306/2008г. на ВКС, І.н.о. на въззивната инстанция са дадени указания за отстраняване на констатирани, повтарящи се нарушения на процесуални правила, уреждащи дейността на съдът по оценката и анализът на доказателствените материали, като са направени констатации за незадълбочено и формално изпълнение на процесуалните задължения. Настоящият касационен състав счита, че при постановяване на поредното потвърдително решение доказателствените проблеми които са стояли пред предходните инстанции по отношение на авторството на касаторът, като извършител на инкриминираното деянието не са преодолени. За да обоснове положителен отговор на този въпрос въззивният състав за пореден път е приел, че свидетелите К са установили решаващите обстоятелства възоснова на които си е позволил да обоснове изводът, че касаторът е управлявал моторното превозно средство с което катастрофирал в крайпътната канавка. Това е сторено въпреки указанията на ВКС, че тези свидетели, конкретно св. Ж са установили едни извънсъдебни признания на касаторът. Понеже става дума за производни доказателства по нататък ВКС е дал указания, съдът да съобрази и разпоредбата на чл.116 НПК защото една осъдителна присъда в никакъв случай не може да се обоснове само с извънсъдебни самопризнания. В тази част законът и еднозначната практика по неговото приложение не допускат изключения. Този основен доказателствен проблем не е бил преодолян от въззивния състав дори с позоваването на св. Н съставения акт за констатиране на административно нарушение. Св. Н. по начало не е имал лични и непосредствени възприятия, за това касаторът да е управлявал моторното превозно средство и при установеното от него, съдът не би могъл да използува свидетелските му показания, за да обоснове доказателство от категорията на косвените. Този извод се налага като се съобрази и констатираното съществено противоречие в показанията между св. Н, относно споделеното от Н. за поведението на касаторът при напускане на бензиностанцията. Нещо повече, съдът в стремежа да обоснове положителния отговор на въпросът за авторството на касаторът си е позволил превратно тълкуване съдържанието на акта за констатиране на административно нарушение, като е приравнил отсъствието на конкретни възражения от страна на касаторът при подписване на актът, за признание на вписаната по-горе констатация, че именно той е управлявал моторното превозно средство с което катастрофирал. Този подход е недопустим при наличието на вписано от касаторът, че има възражения по констатациите на актосъставителят. Отсъствието на конкретика на възраженията в този момент не може да се приравни на съгласие, респ. признание, още по-малко, такова с процесуална стойстойност, както е приела въззивната инстанция. Такова е положението и със саморъчните писмените обяснения на касаторът от 31.05.2008г. за които ВКС правилно е отбелязал, че с оглед разпоредбата на чл.105 НПК не са годно доказателствено средство. И това е обяснимо след като са изготвени от касаторът преди 04.06.2008г, когато е образувано досъдебното производство. Въпреки тези указания въззивният състав, отново в нарушение на чл.105 НПК, се позовава на писмените обяснения, за да обоснове изводът за доказаност на обвинението, относно авторството на деянието. Очевидно е, че тези писмени обяснения, като негоден доказателствен източник, в случая са неотносими към спорния въпрос, не могат да се противопоставят на обясненията, посочени в чл.115 НПК, като доказателствено средство, дадени от касаторът в качеството на подсъдим, където е изразявал категорична и еднозначна позиция на отричане и непризнаване на обстоятелството, да е управлявал моторното превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е подложил на съвкупна оценка и обективно установеният факт, че касаторът не е задържан в момент на управлението на МПС или в близост до него непосредствено след пътнотранспортното произшествие. При това положение, позоваването само на негово извън съдебно признание, установено от св. К, по никакъв начин не позволява да се направи правно логичния извод, за установено по несъмнен начин обстоятелство, относно авторството на касаторът, а именно по време и място посочени в обвинителния акт, да е управлявал лекият автомобил с които да е предизвикал пътнотранспортното произшествие. Допуснато е нарушение на чл.303, НПК, което в тази част е неотстранимо, защото доказателствените възможности са изчерпани, поради което се налага изводът, че не се налага връщане на делото за ново разглеждане. След като липсва доказателствена основа, която да позволява, в съгласие с изискването на чл.303, ал.2 НПК, да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, по отношение на авторство и деяние, което да съставлява престъпление, касаторът следва да бъде оправдан по това обвинението. Налице е основанието по чл. 354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК за отмяна на решението в наказателно осъдителната част. Такова е положението и в останалата част на обвинението. Щом като не е установено касаторът да е управлявал моторното превозно средство към момента на пътнотранспортното произшествие е безпредметно обсъждане на доказателствения проблем, дали това е сторено в пияно състояние. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1, вр.348, ал.1, т.1 НПК   Р Е Ш И:   Отменява решение № 95 от 21 юли 2008г, постановена по в.н.о.х.д. № 91/2008г. на Военно-апелативният апелативен съд с което е потвърдена присъда №73/08.10.2007г. по н.о.х.д. №73/2007г. на Варненски военен съд. Признава за невинен и оправдава подс. редник П. С. П. от под.22580-Варна по обвинението, на 31.05.2007г. в гр. Д., да е извършил престъпление по чл. 343б, ал.1 НК . Отменя решението и в частта с която е потвърдена присъдата по приложението на чл.343гНК и подс.ред. П. П. на основание чл.343г. НК е бил лишен от правото да управлява моторни превозни средства за срок от една година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.