3 . стр. от решение по гр.д. № 557/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 689 С., 03. 01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 557 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд от 22.07.2008 г. по гр.д. № 687/2006, с което е отменено частично решението на Р. районен съд от 04.04.2006 г. по гр.д. № 959/2004, като е отхвърлен частично предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди по чл. 200 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за допустимостта да бъде присъдено по-голямо обезщетение за доказаните имуществени вреди в рамките на претендираната обща сума. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че имуществени вреди са всички разходи, необходими за поправяне на последиците на увреждащото деяние, с извършването на които се намалява имуществото на пострадалия и всички приходи, с нерализирането на които се пропуща увеличаването на неговото имущество. В основанието на иска за обезщетение за имуществени вреди влизат както фактите и обстоятелствата, в които се състои увреждащото поведение на дееца, така и фактите и обстоятелствата, в които се състои накърняването на съответните имуществени блага в патримониума на пострадалия. Това, което обединява тези факти в общ фактически състав е причинната връзка. Петитумът на иска за обезщетение е съдържанието на претендираното право – вземане за определена парична сума. Искът за обезщетение може да бъде предявен на части – като множество частични искове с отделни петитуми за всеки отделен разход и за всяка отделна пропусната полза, но той може да бъде предявен и наведнъж като един иск. Когато е предявен наведнъж, искът за обезщетение има едно основание и един петитум. Посочването на различни суми за извършени разходи и пропуснати ползи (когато предявеният иск е конкретизиран по пера) не са отделни основания на отделни искове с отделни петитуми, сборът от които дава общия петитум. Затова искането за присъждане на обезщетение за повече разходи или повече пропуснати ползи в рамките на размера на предявения общ размер не съставлява изменение на размера на петитума на предявения иск за обезщетение. Изменение на размера на петитума на предявения иск за обезщетение (което е допустимо до приключването на устните състезания пред въззивната инстанция при действието на стария ГПК, съответно до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция при действието на новия ГПК) е налице, когато се променя (увеличава или намалява) общият размер на предявения петитум. Съдът по предявен иск за обезщетение за имуществени вреди може да присъди по-голямо обезщетение за доказаните имуществени вреди в рамките на претендираната обща сума, без да е необходимо изменение на размера на петитума на предявения иск. Когато са събрани доказателства за по-голям размер на вредите или пропуснатите ползи и с това се надхвърля размерът на предявения петитум, съдът може да присъди по-голямо обезщетение, ако е допустимо изменението на размера на петитума на предявения иск съгласно чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.), т. 9 ТР № 1/04.01.2001 ВКС по гр.д. №1/2000 ОСГК, съответно чл. 214, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е направил разходи за лечение над 1.000 лева, поради което следва да му бъдат присъдени претендираните 1.000 лева, но е получавал минимална работна заплата, поради което от претендираните 4.000 лева – разлика в пропуснато възнаграждение следва да му бъдат присъдени 403,86 лева според размера на заплатата, която му е начислявана. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че при размер на предявения петитум на иска за обезщетение на имуществените вреди 5.000 лева, той е обвързан от първоначално конкретизираните по пера суми: 1.000 лева разходи за лечение и 4.000 лева – разлика в пропуснато възнаграждение. Претендираните пред въззивната инстанция 1.940 лева разходи за лечение са в рамките на заявения общ петитум 5.000 лева, поради което за присъждането им не е било необходимо изменението на размера на петитума на предявения иск съгласно чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.), т. 9 ТР № 1/04.01.2001 ВКС по гр.д. №1/2000 ОСГК пред въззивната инстанция. По делото е установено, че при работата си като монтажник в ответното дружество на 11.03.2003 г. ищецът дърпа помощна ролка, която наранява главата му. При лечението си той е изразходвал 500 лева за памперси и 1.440 лева за рехабилитация, но е пропуснал да получи разлика до размера на пълното си възнаграждение до предявяването на иска в размер на 403,86 лева. Видно от изложеното в резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на всички разходи за лечение и пропуснато възнаграждение, чийто общ размер е в рамките на размера на петиума на предявения иск, поради което следва да му бъде присъдена още сумата 940 лева със законната лихва, както се претендира. Касаторът претендира и разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им. Такса за разглеждането на касационната жалба не се дължи, а от представения договор за правна защита се установява размера на уговореното адвокатско възнаграждение – 500 лева, но не се установява изплащането му. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Б. окръжен съд от 22.07.2008 г. по гр.д. № 687/2006 в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обезщетение на имуществени вреди над 1.403,86 лева до размера на 2.343,86 лева. ОСЪЖДА [фирма], Р. да заплати на А. М. Р. от[населено място], [община], обл. Б. сумата 940,00 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 200 КТ със законната лихва от 11.03.2003 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Б. окръжен съд от 22.07.2008 г. по гр.д. № 687/2006 в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.