Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103
гр. София, 14.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4156 /2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К.-П., Н. И. К. и Н. В. К. – В. срещу решение № 630 от 10.06.2021 г. по гр.д. № 2325/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1841/06.03.2020 г. по гр.д. № 9470/2017 г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на "Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, че В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К.-П., Н. И. К. и Н. В. К. – В. са носители на правото на собственост въз основа на влязло в сила на 07.03.2011 г. Решение № 99/14.01.2011 г., издадено от ОСЗ "П." на следния недвижим имот: реална част с площ от 2006 кв.м., включена в имот с идентификатор ....., за реалната част от който е отреден отделен имот с проектен идентификатор ....., отразен в скица приложение № 1 към съдебно- техническата експертиза от 25.09.2019 г., повдигнат със сини щрихи, при граници: свързващите линии между точки 1, 2, 3, 4 и 5 по скицата - неразделна част от решението и за осъждане на "Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД да им предаде владението върху описания имот.
С жалбата се поддържа неправилност като порок на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете за собственост да бъдат уважени. Оспорват се изводите на съда за невалидност на решението на поземления орган, с което ищците се легитимират като собственици, както и за наличието на реституционни пречки по пар.6, ал.6 ЗППДОбП (отм.) и чл. 10б ЗСПЗЗ. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят следните три групи правни въпроси:
Първата група въпроси, при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са :
1.Валиден административен акт ли е решение № 99/14.01.2011 г. на Общинска служба по земеделие - П.?
2.Налице ли е нищожност на решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗ П.?
3.Може ли ОСЗ да се произнесе след проведено производство по чл.11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и определяне на имота като незастроен и валидно ли е решението й?
Твърди се, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 463 /21.02.2012 г. по гр.д. № 13/2011 г. на ВКС, I –во г.о., решение № 142/05.08.2011 г. по гр.д. № 151/2010 г. на ВКС, I –во г.о. и решение № 1376 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 6015/2007 г. на ВКС, II- ро г.о.
Втората група въпроси, за които също се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с решение № 65/18.04.2013 г. по гр.д. № 769/2012г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 457/09.12.2011г. по гр.д. № 1591/2010г. на ВКС, I-во г.о.; определение № 74/26.02.2014г. по ч.гр.д. №7144/2013г. на ВКС, II- ро г.о.; решение № 375/19.01.2012г. по гр.д. №1469/2010г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 322/24.07.2012г. по гр.д. № 238/2010г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 28/13.05.2019г. по гр.д. № 2212/2018г. на ВКС, II- ро г.о., са :
1.Настъпва ли реституционен ефект, когато мероприятието, извършено в процесния имот, е отпаднало или не се е осъществило?
2.Счита ли се за застроен и обхванат от мероприятието теренът, намиращ се извън необходимото за нормалното му функциониране пространство?
3.Пречка за земеделска реституция ли е отреждането на имота за мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ при липса на промяна на предназначението му и липса на реализирано мероприятие?
4.Когато върху части от земеделски имот е реализирано мероприятие, това е ли пречка за реституирането му и уважаване на ревандикационен иск за останалата част от имота?
5. Когато свободен терен не осуетява или затруднява функционирането на обекта, съставляващ мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ, налице ли е пречка за реституирането му?
6.Променят ли характеристиката и предназначението на земеделския имот изградените върху него съоръжения?
7.Представляват ли пречка за реституция на имота изградените върху него релсов кран, каломаслоуловител, бетонирането на терена и електрически кабели?
8. Представляват ли релсов кран, каломаслоуловител, бетонирането на терена и електрически кабели „застрояване” или „мероприятие” по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, респективно „строителни дейности” и „ съоръжения” по смисъла на пар.1в, ал.1 и ал.2 ДР на ППЗСПЗЗ?
9.От значение ли е датата на построяване на съоръжението или застрояването по смисъла на пар.1в, ал.1 и ал.2 ДР на ППЗСПЗЗ за това дали то представлява реализирано мероприятие по см. на чл.10б ЗСПЗЗ?
10. Кой е релевантният момент, към който се преценява наличието на пречка за реституция-влизането в сила на ЗСПЗЗ или друг момент?.
Третата група въпроси, поставени във връзка с чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, са :
1.Има ли чл.1 от ПМС № 201/25.10.1993 г. тълкувателно значение?
2. Има ли чл.1 ПМС № 201/25.10.1993 г. обратно действие?
3. Има ли чл.17а ЗППДОбП (отм.) обратна сила и прилага ли се за имущество, предоставено за стопанисване на държавно предприятие през 1991 г., доколкото същият е бил обнародван в ДВ., бр. 51/1994 г.?
4. В настоящия случай имотът, който е предоставен за стопанисване през 1991 г. на държавно предприятие, станал ли е негова собственост по силата на чл.1 ПМС № 201/25.10.1993 г. или на чл.17а ЗППДОбП( отм.), които нямат придадена от законодателя обратна сила?
5.Приложими ли са чл.1 ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а ЗППДОбП( отм.), след като през 1998 г. е съставен акт за държавна собственост?
6. В кой момент настъпва вещнотранслативният ефект по чл. 17а ЗППДОбП( отм.) и чл.1 ПМС № 201/25.10.1993г. – от датата на влизане в сила на законовата разпоредба или от датата на предоставяне на имуществото на държавното предприятие за стопанисване, с оглед на това, че законодателят не е предвидил обратно действие?
7. Пречи ли подаденото до поземления орган по ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на правото на собственост на настъпването на вещнопрехвърлителния ефект?
8. Доказан ли е по делото целият фактически състав на чл.17а ЗППДОбП (отм.) и по-конкретно, че имотът е бил заприходен в баланса на държавното дружество, което е преобразувано по реда на чл.1 ЗОЕТДДИ и че този обект му е предоставен с акт на МС при преобразуването му?
Касаторите релевират като основание за допускане на касационното обжалване и това по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по жалбата „Ч. Разпределение България” – АД с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и наведените касационни отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото с правен интерес от предприетото процесуално действие и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол .
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените ревандикационни искове, въззивният съд е приел, че няма спор, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал земеделска земя. За установяване правото си на собственост върху спорния имот ищците представят Решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗ П., което е издадено при съобразяване на влязло в сила Решение № 73/14.12.2009 г. на АССГ по адм. д. № 5532/2009 г., постановено в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че решението на ОСЗ, на което ищците основават правото си на собственост, е нищожно. Изложил е следните съображения :
С Решение № ЗЗ/12.07.2007 г., постановено по адм. д. № 5911/2004 г. по описа на СРС е потвърден отказ на ПК С., обективиран в Решение № 99/30.11.1994 г., за възстановяване на спорната земя. Въз основа на това решение – за "незасегнатата от мероприятията част от имотите, попадаща между цифрите 27, 3, 4, 5, 28 и 27", е издадено Решение № 99/30.10.2007 г. на ОСЗГ П.. За процесната реална част е влязъл в сила отказ на органа на поземлената собственост за възстановяването й. Съдът е посочил, че ако Решение № ЗЗ/12.07.2007 г., постановено по адм. д. № 5911/2004 г. по описа на СРС, е влязло в сила (липсва такова удостоверяване в релевантната му за настоящия спор част), то процесното решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗ П. би било нищожно, тъй като то е издадено извън предметната (материалната) компетентност на колективния административен орган. Ако се приеме, че това съдебно решение е влязло в сила (правно нелогично е при обжалване на това решение касационната инстанция да е постановила решение, с което да е възстановила правото на собственост и върху спорната земя, но ищците да не основават своята материална легитимация на решение на органа на поземлената собственост, издадено въз основа на решение, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а на решение по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ), то не са били налице процесуалните предпоставки, уредени в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 32, ал. 1 З. (отм.); , респ. чл. 99, ал. 1 АПК, за възобновяване на процесното административно производство, тъй като съдът вече се е произнесъл по този въпрос. Като се е произнесъл повторно по повдигнатия пред него въпрос, административният орган е издал индивидуален административен акт извън своята материална (предметна) компетентност, поради което и Решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗ П. е нищожно и не е породило целените правни последици.
Въззивният съд е изложил мотиви, че дори и решението на ОСЗ да не е нищожно, то е незаконосъобразно и не могло да породи конститутивното действие, тъй като са налице уредените в § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.); , § 11 от ДР на ЗПСК, респ. чл. 10б ЗСПЗЗ реституционни пречки. За да достигне до този правен извод, съдът е приел за установено от фактическа страна следното :
От Акт за държавна собственост /А./ № 8691/11.09.1972 г. се установява, че със Заповед № 515 /03.09.1969 г. на ИК на СГНС от кооперативен блок на ТКЗС „Г. Д.” са одържавени 40680 кв.м, находящи се в Гара Искър, кв. 56, които се предоставят за ползване на „Електроснабдяване”– за подстанция Изток. От А. № 1101/07.09.1987 г. е видно, че е актуван като държавна собственост нов строеж, съставляващ монолитна постройка, изпълнен 1976 г., представляващ по предназначение складова база, с площ от 1020 кв. м , който имот е предоставен за оперативно управление на Стопански енергоснабдителен комбинат –С., с описание Централен склад. С А. (ч) № 665/12.02.1998 г., съставен въз основа на А. №8691/1972 г. и А. № 1101/1987 г., е актуван като държавен терен с обща площ от 48440 кв.м, от които 2409 кв.м е застроена площ представляваща: производствена сграда- подстанция „С. изток”, на два етажа, построена 1954 г.; сграда за ПУЦ с общежитие, на два етажа, построена през 1987 г.; централен склад, на един етаж, построен през 1976 г., като целият имот е предоставен за стопанисване и управление на „Н.”- ЕАД – за ДП „Електроснабдяване С.” и включен в капитала на държавното дружество. Прието е, че според изготвените в първа инстанция основна и допълнителна съдебно- технически експертизи, бившият имот с пл. № 4373 по кадастралния план от 1939 г. е с площ от 9470 кв.м и попада към настоящия момент в границите на урбанизираната територия на [населено място], преобладаващо в кв. 56, м. Д. 1 – първа и втора част, по ПУП от 2016 г., като застъпва имоти с идентификатори ..... и ...... Процесната реална част, като част от бившия имот с пл. № 4373, понастоящем се намира в охраняема и оградена територия, с достъп през портал и жива охрана, ползвана за складова база от ответника. В него са разположени бетонна площадка, беседка, подкранов път на мостов-козлови кран, ЖР по което преминава захранването на крана, шахти за отвеждане на повърхностни води, част от подпорна стена. Кранът е монтиран през 1978 г. и е прикрепен към земята с бетонни блокове. Към момента на одържавяването процесният имот, според плана от 1966 г., е с предназначение „изграждане на подстанция Изток”, но това мероприятие не е осъществено, като вместо подстанция е била изградена складова база. При повторния оглед, извършен по повод изготвяне на допълнителната съдебно - техническа експертиза, в имота са установени шахта и противопожарни кранове, които не са съществували при първичния такъв. През имота в западната му подземна част преминават 3 бр. кабели високо напрежение с площ на сервитута от 441 кв.м., а така също и магистрален тръбопровод с площ на сервитута 3 кв.м. На база на изготвената във въззивна инстанция комплексна съдебно - техническа експертиза е прието, че в спорната реална част е изпълнен обходен път, както и бетонирана складова площадка за достъп на автотехника. В западната страна е изградено през 2008 г. съоръжението „Каломаслоуловител”. Имотът е ограден и се използва видимо за открит склад и движение на тежка механизация, свързани с дейността на ответника. Има и закрит склад, а зад него към западната стена е изграден метален трафопост- К. „ Склад”, който се захранва с кабел, положен в изкоп под бетонната настилка. Според комплексната експертиза със Заповед № 106 от 23.03.1979 г. за кв. 56 е одобрено изменение на плана за разширение на терена за подстанция Изток за изграждане на ремонтно възстановително стопанство, общежитие и административно- битови сгради, а със Заповед № 70/07.03.1985 г. е одобрено изменение на парцел III и образуване на нови парцели: парцел IV – за Т. Д., и парцел V- резервен терен на СНС. Съдът е посочел, че именно със заповедта от 1979 г. е предвидено изграждането на Ц. складова база за електрически материали и съоръжения, като към момента на огледа, това мероприятие е било реализирано в парцел III през 1976 г., което е видно от А. №1101/07.09.1987 г. Централната складова база е прилежащ терен към т. нар Централен склад, за който е съставен А. №1101/07.09.1987 г. Следователно процесната реална част попада в имот, който е бил одържавен и е бил предоставен на ДП „Електроснабдяване С.” за стопанисване и управление.
От разпореждане № 46 /07.11.1991 г. на Министерския съвет, се установява, че са били преобразувани предприятията от системата на Комитета по енергетика в ЕАД с държавно имущество с търговско наименование „Н.”-ЕАД. В приложение № 1 към това разпореждане са посочени преобразуваните предприятия, където фигурират и ДП „С. Изток”, както и ДП„ Електрически подстанции и мрежи с високо напрежение” към Стопански енергоснабдителен комбинат – С.. Със заповед от 24.04.2000г. на Председателя на ДАЕЕР е разпоредено чрез отделяне от „Н.”- ЕАД да бъде образувано ново дружество с наименование „Е. Столично”-ЕАД, като към него преминават съответните пасиви и активи на „Н.”-ЕАД, съобразно разделителен протокол, съставляващ приложение № 1 към заповедта. С решение № 1 от 27.04.2000 г. по ф.д. № 6358/2000 г. на СГС е регистрирано новоучреденото дружество „Е. Столично”-ЕАД, което се явява правоприемник на „Н.” –ЕАД, съобразно протокол съставен към 31.12.1999 г. С решение № 21 от 29.01.2008г . по същото фирмено дело на СГС е вписана промяна в наименованието на „Е. Столично”-ЕАД, което се преименува на „Ч. Разпределение България”- АД. От окончателния разделителен протокол, утвърден от председателя на ДАЕЕР на 31.07.2000 г., както и от удостоверение № 6/13.02.2001 г. се установява , че при отделянето на новото дружество от „Н.” - ЕАД е прехвърлена собствеността върху Складова База С.- Изток с площ на терена от 48 440 кв.м., както и Складова база Подстанция С. Изток- Централен склад със застроена площ на съоръжението от 1020 кв. м. Посочените Д. са били заприходени в инвентарната книга на „Е. Столично”- ЕАД и вече са част от активите на „Ч. Разпределение България”- АД. Прието е за безспорно по делото, че „Е. Столично”- ЕАД е било приватизирано чрез прехвърляне на акции на частноправни субекти, като решението на органа по приватизация за продажба на 67 % от акциите е било публикувано в ДВ на 24.10.2003 г., а приватизационният договор е бил подписан на 19.11.2004 г.
От правна страна апелативният съд е приел, че в тежест на ищеца по ревандикационния иск е да докаже фактическия състав на придобивното си основание, както и че фактическата власт върху спорния имот се осъществява от ответника. Тъй като ищците се легитимират като собственици с решение на поземления орган, то в тяхна тежест е да докажат наличието на всички материални предпоставки на земеделската реституция: че имотът към момента на обобществяването е бил земеделски по предназначение, че към настоящия момент той съществува в стари (реални или възстановими) или в нови ( съгл. план за земеразделяне) граници, че по отношение на имота не е проведено мероприятие по см. на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и че законно разрешеният строеж не е започнал към 01.03.1991 г. по арг. от чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. /т.е. липсата на пречки за възстановяване по ЗСПЗЗ/. В тежест на ищците е и да установят, че спорната реална част е била изрично изключена от капитала на търговското дружество при преобразуването му. Прието е, че тъй като ответникът е правоприемник на Държавата /преобразуван в държавно търговско дружество през 1991 г./ като правоприемството от Държавата е настъпило преди началото на реституционното производство /1992г./, то е допустим косвен съдебен контрол по чл. 17,ал.2 ГПК върху решение № 99/14.01.2011 г. на ОСЗ П. не само върху неговата валидност, но и върху неговата материална законосъобразност. Съдът е направил извод, че решението на ОСЗ П. е материално незаконосъобразен административен акт, тъй като са налице уредените в пар.6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.), респ. чл. 10б ЗСПЗЗ реституционни пречки. Изложени са мотиви, че по принцип включването на един имот в капитала на търговско дружество не може да бъде приравнено на реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, но самото преобразуване на едно държавно предприятие в търговско дружество и приватизацията му са въздигнати в отделна самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост върху земеделския имот в реални граници с оглед разпоредбата на пар. 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.), ако към момента на включването на имота в капитала на търговското дружество той е държавна собственост, какъвто е настоящият случай. Ако с акта за преобразуване на държавно предприятие, дадено имущество не е изрично изключено от капитала на търговското дружество и към момента на самото преобразуване е държавна собственост, както и е включено в баланса на преобразуващото се предприятие, то това е пречка за възстановяване на собствеността върху това имущество по реда на ЗСПЗЗ по см. на чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г., респективно чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Фактът на включване на имуществото в капитала на новообразуваното търговско дружество може да се доказва както с преки доказателства /самият акт за преобразуване/, така и с непреки- разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги, отразяването в баланса. В случая спорната реална част е била държавна собственост към момента на преобразуване на ДП „Електроснабдяване С. Изток” към Стопански енергоснабдителен комбинат С. в „Електроснабдяване С.”- ЕАД, като е била предоставена на ДП за стопанисване и управление по смисъла на чл. 1 от ПМС № 201/25.10.1993 г, който има тълкувателно значение и може да се прилага и спрямо преобразуването на ДП, извършено преди влизането му в сила. Спорната реална част не е била изрично изключена с акта за преобразуване (разпореждане № 46 /07.11.1991 г. на МС), следователно е преминала в капитала на търговското дружество, чийто правоприемник е ответникът по иска. Щом включването на бивша земеделска земя в капитала на дружеството се е осъществило преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, то това изключва възможността за реална реституция извън реституционните пречки по чл.10б, ал. 1 и чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Съдът е изложил и мотиви, че е налице и уредената в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. пар.1в, ал.1 ППЗСПЗЗ реституционна пречка- към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху спорния имот е било реализирано комплексно мероприятие - Складова база, състояща се от административна сграда, столова, портиерна, десет склада, кран, асфалтова настилка с предназначение открита складова площ, осветление и ограда.
Направен е извод, че тъй като ищците не доказват материално правната си легитимация, ревандикационната претенция следва да бъде отхвърлена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по приложението му ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя кумулативното наличие на две предпоставки : обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил решаващия му извод и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Първата група въпроси се отнасят до извода на въззивния съд за нищожност на решението на поземления орган, с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на земеделска реституция и наследствено правоприемство. Първите два въпроса са напълно идентични, доколкото невалидност и нищожност по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК са синоними. И трите правни въпроса не са относими към обуславящия изхода на делото извод на съда, тъй като, за да отхвърли иска въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ П., освен нищожно е и материално незаконосъобразно поради наличието на две отделни групи пречки за земеделска реституция, поради което дори да би било валидно, то не може да произведе конститутивен ефект по възникване на собствеността върху бившия земеделски имот. Именно изводът за материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ стои в основата на решаващия извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС. Наред с това първите два въпроса, както и третият във втората му част, така както са формулирани, се явяват въпроси по правилността на решението – за да се отговори валидно ли е конкретното решение следва да се обсъдят събраните по делото доказателства, а това ВКС не може да извършва във фазата по допускане на касационно обжалване.
След като не е налице общата предпоставка за допускане на въззивния акт до касационен контрол, то това е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване и не се налага произнаясне за съществуването на наведената от касатора специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и не следва да се обсъжда цитираната от касатора практика на състави на ВКС.
Втората група правни въпроси се отнасят до извода на въззивния съд, че е налице реституционна пречка по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ е материално незаконосъобразно, защото са налице уредените в § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.); , § 11 от ДР на ЗПСК, респ. чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ реституционни пречки. Двете групи пречки по чл. 10б ЗСПЗЗ и пар.6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.) не се конкурират и всяка от тях самостоятелно може да изключи земеделската реституция като посочен от ищците придобивен способ, поради което и изводите на съда за наличие на реституционни пречки по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ са от обуславящо значение за крайния извод за недоказана материалноправна легитимация на ищците и съответно за неоснователност на предявения иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, касаещи приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ по следните съображения :
Първият и третият правен въпрос са неотносими към спора, защото касаят хипотеза, при която мероприятието не се е осъществило или е отпаднало, както и че предназначението по плана за съответната територия не е променено, която е различна от разгледаната от съда. Въззивният съд, въз основа за приетата за установена фактическа обстановка, е направил извод, че в имота е осъществено мероприятието складова база, за каквото е било отреждането на имота след изменението на ПУП със заповедта от 1979 г., като е осъществено комплексно мероприятие и незастроената част от имота е функционално свързана с основното предназначение на УПИ. Следователно поставените правни въпроси не покриват критерия по чл. 280, ал.1 ГПК за обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По аналогични съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по седмия и осмия правен въпрос. Въззивният съд е приел, че мероприятието, което е осъществено в имота е комплексно – складова база и именно осъществяването на такова по вид мероприятие е пречка за реституция по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, а не е приел, че всеки един от изброените от касатора обекти сам по себе си съставлява мероприятие, препятстващо възстановяването на собствеността на основание чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси девет и десет също не обосновават допускане до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса кой е правнорелевантният момент за извършване преценката осъществено ли е мероприятието, респективно завършен ли е строежът, като е приел, че разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ придава правно значение на обстоятелството дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е застроен по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ или върху него има проведено мероприятие. Този извод на съда е в пълно съответствие с практиката на ВКС , вкл. с цитираното от касатора решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 2212/2018 г. на ВКС, II- ро г.о. по чл. 290 ГПК.
По шестия правен въпрос /променят ли характеристиката и предназначението на земеделския имот изградените върху него съоръжения/ въззивния съд не е излагал мотиви, а и касаторът не въвежда твърдения за произнасяне на съда по този въпрос, поради което и същият не може да обоснове достъп до касационен контрол. Следва да се отбележи, че въззивният съд е приел, че предназначението и характеристиките на имота като земеделски се преценяват към момента на обобществяването и именно предвид на това е и изследвал дали имотът е подлежал на реституиране или не.
По втория, четвъртия и петия правен въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Тези въпроси най - общо се свеждат до това възможна ли е реституция, ако по отношение на част от имота не са налице пречките за възстановяване на собствеността, визирани в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Видно от обжалваното решение съдът е приел, че макар, че спорната земя попада в част от отредения за "Електроснабдяване С." терен, който не е застроен, но в който се намира част от релсовия път за крана и е използвана за маневриране на товарните машини, този факт не опровергава извода за осъществено комплексно мероприятие. Тази незастроена част е функционално свързана с основното предназначение на УПИ, в който се намира тя - за Ц. складова база, поради което е осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, във вр. с § 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Т.е. въззивният съд е отхвърлил иска поради това, че върху имота е осъществено комплексно мероприятие, а не защото е приел, че когато само част от имота е застроена е налице пречка за възстановяване на собствеността върху незасегнатата от мероприятието площ.
Третата група правни въпроси се отнасят до извода на апелативния съд за наличие на пречка за реална реституция по пар.6, ал. 6. ЗППДОбП (отм.) при наведена специална предпоставка по чл. 280 , ал.1 т. 3 ГПК.
Първият, вторият, третият, четвъртият и шестият правен въпрос се свеждат до това дали чл. 17 а ЗППДОбП (отм.) и чл.1 ПМС № 201/25.10.1993 г. са приложими относно имущество, което преди влизане в сила на тези разпоредби е предоставено за стопанисване или управление на преобразувано държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество.
Касаторът поддържа, че няма съдебна практика, която да е в смисъл, че чл.1 ПМС № 201/25.10.1993 г. има само тълкувателно значение, както и за това дали същата има обратна сила.
По поставения въпрос е даден отговор в т. 2г от ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, където се приема, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. В същия смисъл е и налице трайна практика на ВКС, която практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение и тази практика не се нуждае от осъвременяване, предвид на което и не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В допълнение следва да се посочи, че въпросът за обратното действие на двата нормативни акта не стои, защото се касае за уреждане на заварени правоотношения за първи път, а не за преуреждане на вече настъпили от осъществили се юридически факти правни последици по силата на друг закон, защото до приемането разпоредбата на чл.1 от ПМС № 201/25.10.1993 г. няма норми, уреждащи вещноправните последици от преобразуване на държавните предприятия.
Не е обуславящ решаващите изводи на съда петият правен въпрос - може ли да се приложи чл. 17а ЗППДОбП (отм.) ако през 1998 г. е съставен акт за държавна собственост, тъй като съдът е приел, че от значение е фактът на преобразуване на държавното предприятие, а не актуването на имота.
Относно седмия правен въпрос - пречи ли висящата реституционна процедура по ЗСПЗЗ за настъпване на вещнопрехвърлителния ефект също не е основание за допускане до касационно обжалване. Така поставеният правен въпрос е относно приложението разпоредбата на § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.), по който има последователна практика на ВКС, част от която е и цитирана от въззивния съд в обжалваното решение и с която съдът се е съобразил при постановяване на решението си. Тази практика не се нуждае от промяна и осъвременяване и съответно не е и налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Осмият въпрос, така както е зададен – доказан ли е по делото целият фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е изцяло въпрос по правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като предполага ВКС да провери фактическите констатации на въззивния съд на база на представените по делото доказателства, а такава проверка ВКС не може да извършва във фазата по допускане на касационно обжалване. Следователно този въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, обосноваващ допускане на касационно обжалване .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 630 от 10.06.2021 г. по гр.д. № 2325/2020 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1.

2.